Брутният вътрешен продукт на Германия е нараснал с 0,2% през трите месеца до края на юни спрямо ръст от 0,3% през първото тримесечие. Френската икономика също се е разширила с 0,2%, след като през предходния период се сви с 0,1%.

Испания отново е отчела най-силния резултат сред трите държави. Икономиката ѝ е нараснала с 0,7% спрямо 0,6% през първото тримесечие. И трите резултата са малко над средните очаквания на икономистите, анкетирани от The Wall Street Journal.

Въпреки продължаващите проблеми във веригите за доставки и по-високите цени на енергията, предизвикани от войната на САЩ и Израел срещу Иран, икономиките в еврозоната се оказват по-устойчиви, отколкото мнозина икономисти очакваха след началото на конфликта по-рано тази година.

„Публикуваните досега национални данни показват, че икономическата активност в еврозоната се е задържала сравнително добре през второто тримесечие“, коментира главният икономист за Европа в Capital Economics Андрю Кенингам.

Испанската икономика продължава да се представя по-силно от еврозоната като цяло, подкрепена от бързо развиващия се туристически сектор, силните инвестиции и стабилния ръст на заетостта, за който допринася и по-високата имиграция.

В Германия някои промишлени сектори продължават да се възползват от факта, че азиатските им конкуренти са засегнати по-сериозно от сътресенията в Близкия изток, посочва икономистът на ING Карстен Бжески.

Това е понижение с 1% спрямо предходния месец юни, когато бе отчетена годишна инфлация от 5,4%

НСИ: Инфлацията у нас се забавя до 4,4% през юли

Енергийната криза обаче е поредният удар за еврозоната, която през последните години трудно успява да постигне устойчив икономически растеж. Последователните сътресения, от руската инвазия в Украйна до митата на американския президент Доналд Тръмп, задържат доверието на потребителите близо до исторически ниски равнища.

Към тези проблеми се добавят и пожарите в Испания и Южна Франция, които засегнаха туризма, промишлеността и земеделието.

Френският министър на финансите Ролан Лескюр определи пожарите тази седмица като „икономически гръм“.

„Горските пожари в части от Южна Европа са сурово напомняне, че климатичните промени преобразяват икономическите рискове наред с екологичните. Последиците се усещат все по-силно чрез прекъсвания на производството, промени в туристическите потоци, транспортни затруднения и проблеми във веригите за доставки“,казва пред WSJ старшият икономист в Oxford Economics Даниел Паркър.

ЕЦБ сравнява реакциите от шока след войните в Иран и в Украйна, и обяснява ролята на пазарните буфери, търсенето и конкуренцията за доставките

Енергиен шок: Защо цените на петрола и газа се повишават по-малко от очакваното

Растежът в еврозоната, която обхваща 21 държави, остава несигурен. Напрежението в Близкия изток отслабна през юни, но провалът на преговорите и новата ескалация на атаките през този месец могат да окажат допълнителен натиск върху икономиката.

Европейската централна банка понижи прогнозите си за растежа през тази и следващата година заради отражението на войната върху реалните доходи и доверието.

По думите на Кристин Лагард е важно да се гарантира, че инфлацията ще се върне към по-приемливи нива, особено за българското население

Президентът на ЕЦБ обясни защо в България се наблюдава високо равнище на цените

Очакваното ускоряване през второто тримесечие подсказва, че икономиката може да се представя по-добре, отколкото ЕЦБ се опасяваше. Централната банка обаче предупреди миналата седмица, че при продължителен конфликт растежът може да се окаже по-слаб, а инфлацията по-висока.

ЕЦБ единодушно реши миналата седмица да запази основната си лихва на ниво от 2,25%, след като през юни я повиши.

Централната банка действа по-бързо от Федералния резерв и Английската централна банка в опитите си да ограничи инфлацията. Засега тя отчита малко доказателства за вторични ценови ефекти от енергийната криза, при които поскъпването на енергията започва да се прехвърля по-трайно върху заплатите и останалите цени.

В сряда индикаторът на ЕЦБ за заплатите продължи да сочи забавяне на ръста на възнагражденията през тази година. Причините са слабата краткосрочна динамика на икономиката, ниското доверие и високата несигурност.

Повечето инвеститори очакват ЕЦБ да повиши основната си лихва за втори път от началото на конфликта, когато ръководството ѝ заседава през септември.

Икономисти обаче предупреждават, че допълнителното затягане на паричната политика може да натежи върху и без това крехките перспективи пред икономиката.

Въпреки рисковете растежът може да запази досегашната си устойчивост, смята Кенингам от Capital Economics.

„Очакваме еврозоната да продължи да преодолява сравнително успешно енергийния шок, предизвикан от войната с Иран. Прогнозираме ръст на БВП от около 0,25% на тримесечие през приблизително следващата година“, коментира той.