Докато тази седмица горските пожари се приближаваха до предградията на Бордо и Мадрид, Европа отново се изправи пред една неудобна реалност: бързо затоплящата се планета заплашва да направи части от континента практически незастраховаеми.

Рекордните пожари – които принудиха стотици хиляди хора да напуснат домовете си, унищожиха местообитания на диви животни и застрашиха градове, смятани доскоро за защитени от подобни бедствия – са поредното доказателство, че природните катастрофи, свързани с климатичните промени, принуждават европейските политици да преосмислят управлението на риска.

Все по-често изборът се свежда до неприятна алтернатива: или държавите ще се намесят, за да предпазят гражданите от стремглаво нарастващите застрахователни премии, което ще натовари публичните финанси, или хората ще останат без никаква защита, когато домовете им бъдат наводнени или изгорят. 

Нарастващият риск накара Европейската централна банка и европейския застрахователен регулатор да призоват Брюксел да поеме по-активна роля чрез създаването на европейска схема за презастраховане и публичен фонд за природни бедствия.

„Случващото се това лято в Европа не е изолиран случай“, заяви заместник-управителят на Френската централна банка Анес Бенаси-Кере. „Тези горещи вълни и горски пожари са част от ясно изразеното глобално увеличаване на екстремните метеорологични явления, което налага реални разходи на домакинствата, бизнеса и правителствата.“

Горските пожари са „най-бързо нарастващият климатичен риск в световен мащаб“, макар че „досега представляват сравнително малък дял от застрахователните щети в Европа“, казва пред POLITICO Никхил да Виктория Лобо, ръководител на бизнеса с имуществено презастраховане в Swiss Re за Западна и Южна Европа, Близкия изток и Африка.

Екстремните метеорологични явления вече струват скъпо на европейските правителства, които и без това са под финансов натиск. Данни на Европейската агенция за околната среда показват, че между 2021 и 2024 г. климатичните бедствия са причинили икономически загуби за над 200 млрд. евро в ЕС.

Икономическите последици вече се отразяват и върху растежа. Според съвместно проучване на Университета в Манхайм и Европейската централна банка горещите вълни, сушите и наводненията през лятото на 2025 г. са намалили икономическото производство в Европа с около 0,3%. Натрупаните загуби могат да достигнат 0,8% от БВП до 2029 г. заради по-ниската производителност, прекъсванията във веригите за доставки и спада на приходите от туризъм. 

Междувременно застрахователните компании повишават цените на полиците и дори се изтеглят от най-рисковите райони, оставяйки правителствата и гражданите сами да поемат разходите за незастрахованите щети.

Рекордните горещини в Европа насочват вниманието към застрахователи, производители на климатични системи, компании за електроенергийна инфраструктура и възобновяема енергия, които могат да спечелят от адаптацията към по-топлия свят

Горещата вълна отвъд прогнозите: Как инвеститорите преосмислят портфейлите си в новия климатичен ред

„В Европа 75% от щетите, причинени от природни бедствия, не са застраховани“, посочва Ариел льо Бурдонек от неправителствената организация Reclaim Finance, като се позовава на данни на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA). Според Insurance Europe най-големите разходи за застрахователите са свързани с наводнения и бури, следвани от екстремни горещини и горски пожари.

Експертите предупреждават, че последиците ще стават все по-тежки. Продължаващото използване на изкопаеми горива ускорява повишаването на температурите и нарушава климатичните и екологичните системи на планетата, като увеличава честотата на пожари, наводнения, суши и продължителни горещини. Тези явления вече засягат широк кръг от сектори – от здравеопазването, транспорта и енергетиката до земеделието, туризма и застраховането. Те понижават производителността, прекъсват веригите за доставки, оскъпяват охлаждането и аварийната инфраструктура и създават допълнителен натиск върху цените на храните, превръщайки летните климатични сътресения в траен макроикономически риск. 

„Застрахователните загуби от горски пожари в Европа нарастват средно с между 8% и 11% годишно в реално изражение от 1970 г. насам“, допълва Лобо.

Според доклад на Allianz Commercial застрахователните компании са изплатили обезщетения за горски пожари в размер на 56,3 млрд. долара през периода 2010–2019 г. – шест пъти повече от 8,7 млрд. долара през предходното десетилетие. Най-силно засегнати са секторите на комуналните услуги и енергетиката, недвижимите имоти, строителството, земеделието и транспорта. 

Щетите се натрупват

Във Франция, където мащабният пожар все още бушува в югозападните департаменти Жиронд и Ланд, правителството обеща, че застрахователните компании ще покрият разходите за настаняване и нанесените щети на над 200 000 евакуирани жители.

До момента огънят е унищожил най-малко 240 жилища. Горските пожари се покриват от имуществените застраховки, а правителството обеща да ускори процедурите, така че повечето пострадали да получат средства за възстановяване на домовете си.

„Застрахователите изпълняват своята роля“, заяви във вторник министърът на индустрията Себастиен Мартен пред RMC.

Пожарите обаче ще окажат пряко влияние и върху вече напрегнатите публични финанси на Франция заради необходимостта от залесяване, възстановяване на инфраструктурата и изплащане на обезщетения на предприятия, които са били принудени временно да прекратят дейността си.

Само в департамента Жиронд около 130 000 души в момента не могат да работят заради пожарите, а 13 000 предприятия са евакуирани.

Икономисти предупреждават, че без адаптация към климатичните промени загубите за бизнеса и икономиката ще нарастват

Екстремните жеги се превръщат в заплаха за производителността на Европа

Мартен изключи възможността за мащабна програма за субсидии и призова за „конкретен, целенасочен и прецизен отговор“, като подчерта, че все още е рано да се оценят икономическите щети.

Френското министерство на околната среда обаче изчислява, че залесяването на всички площи, изгорели тази година, може да струва около 1 млрд. евро.

Испанската застрахователна компания Mapfre съобщи в понеделник, че е получила 116 искания за обезщетение, основно по имуществено застраховане. Според компанията пожарите „не се очаква да окажат значително икономическо въздействие“.

Все по-високи премии

Натрупването на климатични бедствия обаче продължава да увеличава натиска върху застрахователния сектор. След всяко ново бедствие компаниите са принудени да повишават премиите, за да избегнат загуби по новите полици.

„В някои части на Европа най-тежките рискове вече се превръщат в реалност. Дори презастрахователите, които трябва да защитават застрахователните компании, започват да се изтеглят, да намаляват покритието си или да увеличават самоучастието“, коментира пред POLITICO Тиери Лангрьоне, председател на климатичната организация Les Ateliers du Future.

По данни на туристическата организация SKÅL International застрахователните премии за туристическия бизнес в районите на Испания, изложени на риск от горски пожари, са се увеличавали средно с 15% годишно през последните пет години. В Италия премиите за крайбрежни имоти са нараснали с 25% за петгодишния период до 2022 г. заради по-честите щормови приливи и наводнения.

Според френската застрахователна асоциация France Assureurs премиите по имуществените застраховки вече са се увеличили със 7,8% през 2025 г., докато специалната вноска за климатични бедствия – която не покрива горски пожари – е нараснала с 66%.

85% от сградите в ЕС са построени преди 2001 г. и много от тях не са проектирани за днешните предизвикателства, посочват от Morningstar. Жегата и безпрецедентното търсене на охлаждаща техника подтикват инвеститорите към акции, свързани с климата

Докато Европа страда в екстремната жега, акциите за енергийна ефективност се нагорещяват от печалби

Засега повечето жители на континентална Франция все още могат сравнително лесно да сключат имуществена застраховка. Държавният презастраховател обаче вече отчита първи признаци на напрежение в някои градове, където застраховките стават все по-трудни за получаване или прекалено скъпи.

Постепенно тези тенденции изтласкват цената на застраховането отвъд възможностите на домакинствата и бизнеса, което разширява така наречената „защитна пропаст“ (protection gap). По данни на застрахователния гигант Aon около половината от икономическите загуби от природни бедствия в света през миналата година не са били застраховани.

„Съществува реален риск тази и без това значителна пропаст да се задълбочи с увеличаването на природните бедствия, което ще има сериозни последици както за ежедневието на хората, така и за икономическата активност в засегнатите региони“, предупреди председателят на EIOPA Петра Хиелкема по време на конференция за климатичния риск през април.

В резултат правителствата често са принудени да действат като последна финансова опора, увеличавайки публичните разходи и държавния дълг, сочи скорошно проучване на Мрежата за екологизиране на финансовата система (NGFS), която обединява централни банки и финансови регулатори от цял свят.

„Негативните последици се проявяват чрез по-високи разходи за застрахователно покритие през следващите години или чрез увеличаване на публичния дълг“, се посочва в доклада, който установява отрицателно въздействие на природните бедствия върху БВП, инфлацията и кредитната система.

„Понякога основната тежест се поема от частния сектор, друг път щетите се отразяват върху публичните финанси. Но в крайна сметка тези събития струват скъпо както на засегнатите държави, така и на останалите“, отбелязва Бенаси-Кере.

Промяна на системата

Европейската централна банка и EIOPA предлагат проблемът да бъде решен чрез нова европейска публично-частна схема за презастраховане и създаването на общоевропейски фонд за финансиране на природни бедствия.

Очаква се Европейската комисия да представи пакет от мерки за климатична устойчивост и управление на риска по-късно тази година.

Макрон свиква извънредно заседание на кризисния кабинет, докато огнената стихия вече наближава Бордо

Франция и Испания се подготвят за нова гореща вълна на фона на мащабните горски пожари

„Публичните власти трябва да продължат да осигуряват спешна помощ, но Европа трябва също така да разработи общи финансови инструменти, които да засилят солидарността и да позволят споделяне на климатичните рискове между държавите членки“, заяви испанският евродепутат социалист Сесар Луена.

Според него бъдещата Европейска рамка за адаптация към климатичните промени трябва да включва европейски механизъм за климатично презастраховане или общо разпределяне на риска.

Във Франция други климатични бедствия вече се покриват чрез публично-частна система, която прави застраховката срещу природни бедствия задължителна и разпределя риска между държавата и застрахователите.

„Механизмът на практика субсидира застрахователните договори в най-рисковите райони чрез средства, събирани от задължителните полици в по-слабо изложените на риск региони, като размерът им се определя от държавата“, обяснява Лангрьоне, който е консултирал френското правителство през 2024 г. относно актуализирането на този модел.

„Това вероятно е добра практика, която би трябвало да бъде възприета и от други европейски държави, ако искат застраховането да стане по-достъпно“, добавя той.

Междувременно застрахователният сектор настоява за повече усилия в областта на превенцията. Държавите трябва да „спрат изграждането на нови обекти в райони с висок риск – както в зони, застрашени от пожари, така и в райони, изложени на риск от наводнения“, посочва главният климатолог на Munich Re Тобиас Грим.

Някои организации, сред които Reclaim Finance, смятат, че големите застрахователни компании също трябва да поемат по-голяма част от финансовата тежест, тъй като печалбите им продължават да растат.

„Има все по-голям дял от щетите, който остава непокрит, а в същото време печалбите на застрахователите продължават да се увеличават“, заключава Льо Бурдонек.