През последните години редица американски компании, сред които Boeing и Verizon Communications, избират за ръководители вече пенсионирани изпълнителни директори.

Един от последните примери е веригата Cracker Barrel, която назначава за лидер 69-годишен бивш ръководител на ресторантьорска компания.

Според The Wall Street Journal това показва една ясно очертаваща се тенденция – корпоративните бордове все по-често връщат вече пенсионирани главни изпълнителни директори, за да ръководят мащабни програми за преструктуриране и възстановяване.

Специалисти по корпоративно управление казват, че утвърдените мениджъри носят незабавна доза доверие, авторитет и управленски опит.

„Не съм сигурен, че в САЩ изобщо съществува такова нещо като пенсиониран главен изпълнителен директор“, коментира пред WSJ Матео Тонело, ръководител „Сравнителни анализи и данни“ в Conference Board. По думите му изпълнителните директори в САЩ всъщност не се пенсионират – просто стават професионални членове на бордове. А някои от тях впоследствие отново се връщат начело на компания.

За самите мениджъри завръщането в изпълнителния кабинет също има своите предимства. То им дава възможност отново да решават сложни бизнес проблеми, като едновременно с това възстановяват влиянието, статута и привилегиите, които идват с управлението на голяма публична компания.

Някои изследвания все пак показват, че представянето на ръководителите, които се завръщат на позицията главен изпълнителен директор в друга компания, невинаги е толкова убедително.

Американското Gen Z вече спестява за пенсия

Историята на Cracker Barrel

Новият ръководител на Cracker Barrel Дейвид Дено е бил главен изпълнителен директор на Bloomin' Brands – компанията собственик на веригата Outback Steakhouse – в периода 2019–2024 г.

След пенсионирането си през 2024 г. той се присъединява към бордовете на Krispy Kreme и Panera Brands.

Поема Cracker Barrel в особено деликатен момент.

През по-голямата част от изминалата година ресторантьорската верига се опитва да преодолее последиците от неуспешен опит за модернизиране.

Напускащият главен изпълнителен директор Джули Мазино, която е на 55 години, инициира обновяване на визията и менюто на ресторантите, за да привлече по-млада аудитория.

Промените обаче предизвикват остра реакция сред част от традиционните клиенти, както и от президента на САЩ Доналд Тръмп.

Мнозина обвиняват компанията, че се отказва от своята типично американска провинциална идентичност.

Впоследствие Cracker Barrel връща голяма част от стария си облик, а през последните месеци акциите ѝ отново поскъпват.

Според експерти по корпоративно управление назначаването на нов главен изпълнителен директор има за цел да вдъхне допълнително доверие на инвеститорите.

Проблемът е, че кръгът от кандидати, които едновременно имат необходимия секторен опит и доверието на Уолстрийт, е сравнително тесен.

„Когато вземете предвид всички тези фактори, възрастта на кандидата остава на втори план, защото просто изборът е ограничен“, казва Тонело.

Според информация на WSJ Cracker Barrel ще изплати на Дено 465 000 долара за преместването му в Нашвил, щата Тенеси, ще му осигури корпоративен апартамент и два полета месечно до дома му в Сейнт Питърсбърг, Флорида, за период до шест месеца.

Годишното му възнаграждение ще бъде 1 млн. долара.

В интервю за Университета на Мичиган през 2024 г. Дено казва, че според него основната задача на един главен изпълнителен директор е свързана не толкова с финансите, колкото с корпоративната култура.

„Това изненадва много хора“, казва той и допълва: „Вероятно отделям около 60% от времето си за корпоративната култура, лидерството и подбора на хора. Ако нямам правилните хора до себе си, съм обречен.“

Годишните възнаграждения на най-добре платените изпълнителни директори в САЩ скачат над $200 млн.

Трудно завръщане от пенсия

Някои изпълнителни директори признават, че им е необходимо сериозно убеждаване, за да се откажат от спокойния си живот след пенсиониране.

Сред тях е бившият главен изпълнителен директор на PayPal Дан Шулман. Преди да поеме Verizon миналата година, той живеел в ранчо в щата Монтана, яздел коне всеки ден, премествал стада говеда и следял цените на телешкото месо.

„Бях истински щастлив като пенсионер. Дори си мислех, че съм пример за това как трябва да изглежда пенсионирането“, казва 68-годишният Шулман пред The Wall Street Journal.

Като дългогодишен член на борда на Verizon той все пак поема поста.

Баща на пълен работен ден: Как новата икономика променя ролята на мъжете у дома

Boeing също направи изключение от собствените си правила, когато през 2024 г. назначи тогава 64-годишния Кели Ортбърг за главен изпълнителен директор.

Компанията дори увеличи задължителната възраст за пенсиониране, за да може той да заеме поста.

Ортбърг ръководеше един от най-големите доставчици на Boeing – Rockwell Collins – до 2018 г., когато компанията се сля с друг производител от авиационната индустрия и впоследствие стана част от RTX.

Той се пенсионира през 2021 г., но остана член на борда на RTX.

За световните лидери 70 са новите 50

Защо се връщат?

Според Джо-Елън Познър, доцент по мениджмънт в университета „Санта Клара“, пенсионираните изпълнителни директори, които се завръщат, обикновено попадат в две категории.

Едните остават активно ангажирани с бизнеса чрез бордове или консултантска дейност.

Другите просто осъзнават, че животът след пенсионирането не е толкова интересен.

„Има бивши изпълнителни директори, които просто нямат с какво друго да се занимават“, казва Познър пред WSJ, добавяйки: „Скучно им е и вече няма хора, които непрекъснато да им казват колко са велики.“

Списъкът с летни книги на JP Morgan: Изкуствен интелект, лидерство и лимони

Опитът невинаги гарантира успех

Резултатите на изпълнителните директори с предишен опит не винаги са по-добри.

Изследване на Spencer Stuart от 2020 г. показва, че почти всички от тях са превъзхождали пазара по време на първия си мандат като главни изпълнителни директори, но едва около 40% успяват да повторят това и при следващите си назначения.