Динамиката на пазара на труда и новите икономически реалности трансформират ролята на съвременния баща с безпрецедентна скорост. По данни, цитирани от Fast Company, ангажираността на мъжете, които остават у дома, за да се грижат за децата си, нараства значително. Докато през 1965 г. бащите са прекарвали средно два часа и половина седмично с децата си, през 2024 г. това време достига девет часа.

Особено показателно е, че делът на бащите в САЩ, които не работят, за да бъдат основни грижещи се за дома, е нараснал от 4% през 1989 г. до 23% през 2021 г. Освен това, 11% от мъжете на пълен работен ден се определят като основни родители, които се грижат за децата.

Тази тенденция далеч не е ограничена само отвъд Океана. В Европа промяната е дори по-институционализирана. С въвеждането на Директивата на ЕС за равновесие между професионалния и личния живот държавите членки вече гарантират платено бащинство.

Скандинавските страни отдавна са водещи в тази област. В Швеция и Норвегия е обичайно бащите да ползват месеци отпуск по бащинство, като мъжете там използват близо 30% от всички дни, предвидени за отглеждане на дете.

Данни от Евростат показват стабилен ръст на мъжете в ЕС, които избират работа на непълен работен ден или гъвкави формати поради семейни задължения. Допреди десетилетие това беше почти изцяло характерно за жените.

Икономика на бащинството: Какво мотивира мъжете да останат у дома?

Причината повече мъже по света да поемат тази роля е чисто икономическа. Динамиката на пазара на труда се променя радикално. Според Fast Company между май 2025 г. и април 2026 г. мъжете в САЩ са загубили около 1,5 милиона работни места, докато жените са спечелили над 840 000.

Много от новите работни места се откриват в сектори, доминирани от жени, като здравеопазване и социални грижи, докато традиционно „мъжки“ индустрии, като транспорт и производство, се свиват. Това влияе и на разпределението на времето у дома – разликата в платените работни часове между съпрузи намалява, основно защото мъжете намаляват работните си часове.

Зад тези данни стоят мъже от различни професии, които съчетават конферентни разговори, грижи за децата и справяне с корпоративни съкращения. Те използват LinkedIn, докато се грижат за децата си в парка, или подготвят презентации за инвеститори по време на детски футболни мачове.

Такъв е случаят с Ал – медиен професионалист, който споделя историята си пред Fast Company под псевдоним. Дълго време той работи от 18:00 до 2:00 ч., за да поеме сутрешната рутина и грижата за дъщерите си през деня. Когато компанията му наскоро освобождава всички 60 души в неговия отдел, Ал запазва спокойствие.

„Веднага след срещата казах, че отиваме в зоопарка. Съпругата ми попита дали съм сигурен. Отговорих ѝ: „Какво друго да правя? Да седна да пия у дома в 10 сутринта? Тръгваме.“ Това беше най-доброто решение в живота ми“, споделя той. Реакцията на голямата му дъщеря казва всичко: „Татко уволнен ли е? Ура! Вече ще си вкъщи вечер.“

Мъжете, които работят на свободна практика, също са двигател на тази промяна. В технологичния сектор, където дистанционната работа е стандарт, близо 88% от софтуерните разработчици на свободна практика са мъже.

Джон, маркетинг специалист, преживява две съкращения след раждането на децата си. Днес той поема основната грижа за дъщерите си, докато развива кариерата си като фрийлансър, а съпругата му работи на пълен работен ден.

„Когато дъщеря ни се роди, аз я гледах през първите шест месеца. Работех от вкъщи и тя си играеше на пода до мен. Не познавам друг начин на живот“, разказва той.

Други, като Леон, успешно съчетават корпоративната работа с домашните задължения. Той работи дистанционно за компания за дигитално здравеопазване и започва деня си в 5:30 сутринта, за да изпълни задачи, преди децата да се събудят.

Въпреки че мъже като Леон поддържат домакинството в отличен ред, те често избягват термина „баща-домакин“. „Аз не правя само това. Не съм родител, който не работи“, подчертава той.

Стигмата обаче остава. Проучвания показват, че около половината от бащите, които са основно отговорни за децата си, са се сблъсквали с предразсъдъци, най-често под формата на снизходителни коментари като: „Днес таткото е детегледач, а?“. Когато някой каже на Ал на детската площадка: „Днес си с момичетата, нали?“, той отговаря: „Аз съм с тях всеки ден.“

Националната мрежа на бащите-домакини в САЩ (National At-Home Dad Network) работи за промяна на този наратив, като се противопоставя на стереотипа за бащата като просто „помощник“ на майката.

Независимо дали ролята им е планирана, случайна или временна, тези мъже рядко съжаляват за избора си. Те са равноправни партньори на съпругите си и променят правилата на родителството в реално време. Както обобщава Ал пред Fast Company: „Аз съм просто баща, който прави това, което правят бащите.“