Йоко Моришита е едва на 3 години, когато за първи път обува балетни палци.

75 години по-късно тя все още танцува.

Днес е най-възрастната действаща примабалерина в света, изпълнявайки главни роли в класическия репертоар. През януари се превъплъщава в Одета и Одилия в „Лебедово езеро“, а през май излиза на сцената в „Копелия“. В момента репетира ролята на Клара в „Лешникотрошачката“ – образ, който изпълнява вече 45 години.

Моришита, която ще навърши 78 години през декември, е примабалерина на легендарната японска балетна трупа Matsuyama Ballet Company. Смятана е за една от най-големите балерини в историята на Япония. Танцувала е повече от 200 пъти с Рудолф Нуреев и е гастролирала на една сцена с Марго Фонтейн.

Да бъдеш водеща балерина в една от най-престижните балетни компании би било огромно изпитание дори за два пъти по-млада жена. Малцина достигат 40-годишна възраст, без да се откажат от сцената и да се насочат към преподаване, пречупени от колосалните физически, психически и артистични изисквания на балета.

Тайната на Йоко Моришита е изненадващо проста. В интервю за The Wall Street Journal тя казва, че живее единствено за балета и почти никога не мисли по-далеч от следващата репетиция или спектакъл.

„Когато денят приключи, започвам да мисля за утрешния урок. Без да усетя, са минали 75 години.“

Matsuyama Ballet Company

Родена сред болката на Хирошима

Моришита е родена през 1948 г. в Хирошима – три години след като градът е почти напълно унищожен от атомната бомба. Жителите му вече възстановяват живота си, но белезите от трагедията остават. Баба ѝ оцелява след взрива, но с тежки наранявания.

Балерината разказва пред WSJ, че именно силата и устойчивостта на семейството, приятелите и съседите ѝ след катастрофата продължават да я вдъхновяват и днес.

„Всички бяха изпълнени с енергия и кураж. Живееха с невероятна благодарност за самия факт, че са живи“, казва тя.

Като дете Моришита е с крехко здраве. Лекар препоръчва на родителите ѝ повече физическа активност. Срещу дома им има детска градина, в която след занятията се провеждат уроци по балет.

„Ако вместо това имаше гимнастика, животът ми щеше да бъде съвсем различен“, споделя тя. „Богът на балета сякаш ми казваше: ‚Ти си родена за това.‘“

Първият ѝ учител, Кийоши Хамуро, бързо забелязва таланта ѝ и я изпраща при прочутата преподавателка Мичико Сува, известна със суровите си методи. Когато учениците не издържали болката от продължителното стоене на палци и коленете им се подгъвали, тя ги удряла по краката с дръжката на хатаке – традиционна японска четка за прах.

„Днес подобен преподавател вероятно би се озовал в съда. Тогава родителите просто мълчаха и мажеха раните ни с мехлем“, спомня си Моришита.

Въпреки това именно Сува изгражда дисциплината и желязната воля, които по-късно определят цялата ѝ кариера.

Първото си сценично участие Моришита прави едва 6-годишна – на малката сцена пред киноекрана в киносалон в Хирошима. На 12 години убеждава родителите си да я изпратят в балетно училище в Токио.

След обучение и в чужбина, включително в САЩ, през 1971 г. се присъединява към Matsuyama Ballet Company. Решението идва, след като гледа спектакъл на основателката на трупата Микико Мацуяма.

„В онзи момент си казах: „Ето това е. Това е моят учител““, спомня си тя.

От Хирошима до световните сцени

Кариерата на Моришита я отвежда на сцените на Ню Йорк, Париж, Лондон и Шанхай. Танцува с Рудолф Нуреев пред кралица Елизабет II, а един от най-незабравимите моменти за нея остава съвместната работа с големия ѝ идол Марго Фонтейн.

„Самото ѝ излизане на сцената беше като внезапно озаряване на цялото пространство. Помня този миг и до днес“, казва тя.

Според японския танцов критик Юкихико Йошида Моришита е развила изключително деликатен стил на танцуване, характерен единствено за Япония. По думите му пред WSJ дълголетието ѝ напомня за майсторите на традиционните японски изкуства като театъра Но и Кабуки, които посвещават целия си живот на усъвършенстването на занаята си.

Шест часа тренировки всеки ден

Балетът на най-високо ниво е едно от най-тежките физически изпитания.

Д-р Рик Сий, който лекува професионални спортисти и танцьори в Кралската национална ортопедична болница във Великобритания, обяснява, че балетистите трябва да поддържат изключителна сила и издръжливост на мускулите и сухожилията, за да изпълняват сложните позиции. Навяхванията, костните травми и уврежданията на сухожилията са сред най-честите контузии.

Според него е изключително рядко човек да продължава да танцува професионално на 77 години.

„Това е доказателство колко добре се грижи за себе си и за тялото си“, казва лекарят.

Самата Моришита репетира поне шест часа дневно, шест дни в седмицата, а дори в почивния си ден отделя време за разтягане.

Тя признава, че тази отдаденост се корени още в детството ѝ.

„Бях доста непохватна. Винаги ми трябваше повече време от останалите, за да науча новите движения и техники.“

Именно тази ежедневна дисциплина, според нея, е причината все още да бъде на сцената.

В ежедневието си е изключително предпазлива – особено когато вали, за да избегне травми. Освен че следи мачовете на любимия си бейзболен отбор Hiroshima Toyo Carp, почти няма други интереси извън балета.

Обича почти всякаква храна, но има една слабост - месото.

Родителите ѝ, които никога не са били артисти, но винаги са подкрепяли мечтата ѝ, притежавали ресторант за стекове в Хирошима.

Другата голяма опора в живота ѝ е нейният съпруг Тецутаро Шимизу – изпълнителен директор и хореограф на Matsuyama Ballet Company. Именно заедно с него през 1974 г. печели златния медал на Международния балетен конкурс във Варна – първият подобен успех за японски балетист.

Шимизу често се шегува с нейния ръст. При своите едва 145 сантиметра, Моришита изглежда миниатюрна в сравнение с балерините от Ню Йорк, Париж или Лондон.

„Но когато започне да танцува, тя изглежда огромна“, казва той. „От нея избухва нещо необяснимо. Именно това кара хората да я обичат.“