Когнитивно здрави възрастни хора с високи нива в кръвта на биомаркер, наречен p-tau217, са имали приблизително 38% по-голяма вероятност да развият ранни признаци на деменция в рамките на пет години, сочи ново проучване. За период от 10 години рискът е бил със 78% по-висок, макар данните за този по-дълъг период да не са толкова убедителни.

„Това ми показва, че в бъдеще действително ще можем да използваме кръвни тестове за p-tau217, за да оценяваме индивидуалния риск от когнитивно увреждане“, заяви водещият автор на изследването Рейчъл Бъкли, доцент по неврология в Медицинското училище на Харвард.

Традиционно диагностицирането на болестта на Алцхаймер изисква скъпи и инвазивни процедури като PET сканиране или лумбална пункция. Кръвните тестове, които измерват нивата на фосфорилиран тау 217, или p-tau217, обаче „предсказват с голяма точност“ натрупването на лепкави бета-амилоидни плаки в мозъка, обяснява Бъкли.

Амилоидните плаки, които предизвикват възпаление и нарушават комуникацията между невроните, могат да започнат да се натрупват в мозъка десетилетия преди появата на загуба на памет или когнитивен спад – дори при хора на 30 или 40 години. 

С повишаването на нивата на бета-амилоид в мозъка вътре в мозъчните клетки започват да се натрупват сплитания от протеини, наречени тау. Това води до разрушаване и загиване на невроните. При някои заболявания, като фронтотемпоралната деменция, която засяга изпълнителните функции, а не паметта, тау сплитания могат да се образуват и без наличие на амилоид.

Не всеки човек с високи нива на амилоид ще развие деменция, както и наличието на тау в мозъка не означава непременно, че по-късно ще настъпи когнитивно увреждане, посочва пред CNN Бъкли.

„Ако обаче ранен стадий на натрупване на тау се комбинира с много високи нива на амилоид, изглежда, че именно амилоидът е искрата, която разпалва разпространението на заболяването в мозъка“, допълва тя. „Смятаме, че тестът за p-tau217 може да покаже момента, в който амилоидът започва да предизвиква този своеобразен горски пожар.“

Кръвните тестове за Алцхаймер изглеждат обещаващи, но лекарите все още трябва да открият най-добрите начини за използването им, отбелязват експерти.

Такива тестове не се препоръчват за хора без когнитивни оплаквания, но специалистите могат да ги използват при пациенти с признаци на леко когнитивно увреждане или по-напреднала деменция.

„Надявам се един ден тестовете за p-tau217 да функционират подобно на изследванията, които оценяват риска от диабет или инфаркт – само че този тест ще измерва риска от болестта на Алцхаймер и деменция“, коментира Бъкли, която изследва нарушенията на паметта и в Института по невронауки Mass General Brigham в Бостън.

Как ще се използват кръвните тестове?

Информацията, която дават кръвните тестове за Алцхаймер, е изключително ценна, но резултатите не бива да бъдат единственият метод за определяне на риска от заболяването, заяви д-р Ричард Айзъксън, специалист по превенция на Алцхаймер и директор на научните изследвания в Института за невродегенеративни заболявания във Флорида. Той не е участвал в проучването.

„Никога не бих назначил тест за p-tau217 изолирано. Защо? Първо, той показва само една малка част от това, което обикновено е сложна биологична картина“, уточнява Айзъксън, който назначава на пациентите си множество кръвни и когнитивни изследвания, за да потвърди резултатите от p-tau217.

„Освен това назначаването само на един тест увеличава вероятността от не особено показателен резултат, например фалшиво положителен“, допълва той. „Ако човек има настинка или нарушена бъбречна функция, резултатите могат да бъдат изменени.“

Вместо да използва p-tau217 и кръвни тестове за амилоид единствено за поставяне на диагноза, Айзъксън ги прилага и за да проследява как хората реагират на лечение и промени в начина на живот.

„В нашата лаборатория проучваме възможността тези тестове да се използват като показател в реално време, подобно на предупредителна лампа на таблото на автомобил“, казва той. „Ако човек е носител на едно или две копия на гена APOE4 и има високи нива на едноименния протеин, той може да предприеме мерки. Като осигури на тялото си правилното „гориво“ – здравословно хранене, физическа активност и контрол над стреса – и премине към превантивна терапия, той може да понижи нивата на тези вредни протеини.“ 

Персонализирани промени в начина на живот, съчетани с контрол върху инсулина, холестерола и останалите рискови фактори, са довели до понижаване на нивата на амилоид и тау при пациенти, които последователно са работили за подобряване на здравето си.

„Изследванията вече сочат, че до 45% от случаите на деменция могат да бъдат предотвратени чрез промени в начина на живот, като физическа активност, хранене, социална ангажираност, когнитивни упражнения и контрол на съдовите и метаболитните рискови фактори“, заяви Лора Нисенбаум, временно изпълняващ длъжността главен научен директор на Фондацията за откриване на лекарства срещу Алцхаймер, която финансира изследвания в областта.

„Кръвният тест сам по себе си не е диагноза“, подчертава Нисенбаум. „Тези изследвания се използват в комбинация с когнитивни тестове и с изключване на други възможни причини за когнитивното увреждане.“

Необходими са допълнителни проучвания

Резултатите от изследването, които трябва да бъдат представени в сряда на Международната конференция на Асоциацията за болестта на Алцхаймер и едновременно публикувани в списание JAMA, представляват повторен анализ на данни от шест наблюдателни и клинични проучвания, проведени в Австралия, Северна Америка и Япония.

Близо 2 700 възрастни хора без симптоми на когнитивен спад са преминали PET сканиране на мозъка и тестове за p-tau217 в началото на изследванията, след което са били проследявани в продължение на до 21 години.

По-високите нива на p-tau217 при първоначалните изследвания са били значително свързани с когнитивно увреждане, като рискът се е увеличавал с времето.

Резултатите от кръвните тестове са били значими независимо от данните от мозъчните сканирания или от известни генетични рискови фактори като APOE4, установява проучването. Наличието на едно копие на варианта APOE4 може да удвои или утрои вероятността от развитие на Алцхаймер, а две копия могат да увеличат риска десетократно или повече.

Изследването обаче е все още в начален етап и трябва да бъде повторено в по-мащабни проучвания, включващи хора „от всички слоеве на обществото и с различна степен на заболяване“, посочва Бъкли.

Отделно проучване, представено във вторник на конференцията на Асоциацията за болестта на Алцхаймер, анализира как специалисти и общопрактикуващи лекари използват тестове за p-tau217 при диагностицирането и наблюдението на 1 300 пациенти с признаци на деменция. Изследването измерва както бета-амилоид, така и p-tau217.

Лекарите в първичната помощ са използвали теста, за да изключат Алцхаймер при 30% от пациентите си. При положителен резултат те по-рядко са поставяли диагноза още по време на прегледа, като са предпочитали да насочат пациентите към специалист за допълнителни изследвания.

Експертите по деменция обаче са променили диагнозата при около 20% от пациентите и са били с над 50% по-склонни незабавно да диагностицират Алцхаймер без допълнителни изследвания, когато тестът за p-tau217 е бил положителен.

„Все още сме в началния етап, в който лекарите се учат как да използват тези тестове и как да действат въз основа на резултатите“, коментира Нисенбаум.

„Знаем, че пациентите и семействата им искат диагноза. Макар тези тестове да не са съвършени, в комбинация с когнитивни изследвания те могат да запълнят важна празнина в тази област.“

Всички нови проучвания са вълнуващи, но все още представляват само първа стъпка, подчертава Бъкли.

„Не препоръчваме хората да отидат и да поискат кръвен тест за p-tau217“, добавя тя. „Но се надявам, че в съвсем близко бъдеще това ще се промени.“