От средата на 90-те години учените са обсебени от клонирането на животни. Овцата Доли остава най-известният пример – през 1996 г. тя става първият бозайник, клониран от клетка, взета от млечна жлеза на възрастно животно.

Преходът от животински ембриони към човешки обаче се оказва далеч по-спорен – и то не само заради множеството рискове. Засега учените са стигнали до създаване на модели на човешки ембриони от стволови клетки и до клониране на примати от фетални клетки – но не и от клетки на възрастни индивиди, както при Доли.

Това обаче не е спряло някои да изследват идеята в рамките на потайни усилия за създаване на алтернатива на анти-ейджинг технологиите – концепция, която звучи като извадена от дистопичен научнофантастичен роман.

Стартъпът R3 Bio, подкрепен от множество милиардери, наскоро обяви, че набира финансиране за разработването на маймуни без мозъчна активност – т.нар. „органни носители“. Това е провокативна алтернатива на животинските тестове: структури, съдържащи всички основни органи без мозък, които биха могли да служат като източник на донорски органи и тъкани.

Според разследване на MIT Technology Review обаче амбициите на основателите на R3 Bio са значително по-мащабни. Зад кулисите те обмислят създаването на цели „клонинги без мозъчна активност“ на човешкото тяло, в които един ден хора в напреднала възраст или с тежки заболявания биха могли да трансплантират собствения си мозък. Един от аргументите – колкото и зловещ да звучи – е, че липсата на мозък би избегнала част от моралните дилеми, свързани с подобна концепция.

Бъдещето пред тази индустрия изглежда розово след като все повече хора търсят услугите им. Но все още има етични проблеми

Не е същото, но има 99,9% съвпадение: Как работи бизнесът с клониране на животни

Дори и така, да се каже, че идеята е етически проблемна, би било силно подценяване, пише Futurism.

Въпреки че източник описва представяне на концепцията от основателя на R3 Bio Джон Шлондорн като „сблъсък от третия вид“ с елементи на „Доктор Стрейнджлав“, компанията впоследствие се дистанцира от идеята за човешки клонинги - било то без мозъчна активност или с такава.

В изявление до Technology Review компанията подчертава, че основателят ѝ „никога не е правил изявления относно хипотетични ‘човешки клонинги’, износвани от сурогатни майки“, и настоява, че „всякакви твърдения за намерения или заговор за създаване на човешки клонинги или хора с мозъчни увреждания са категорично неверни“.

В същото време съоснователят Алис Гилман признава пред изданието, че екипът „си запазва правото да обсъжда хипотетични футуристични сценарии“, включително такива, свързани с човешки клонинги.

Освен етичните въпроси, експерти поставят под съмнение и биологичната реализуемост на подобна идея.

„Пречките са огромни“, казва изследователят от Мичиганския държавен университет Хосе Сибели, който още в началото на 2000-те години работи по клониране на човешки ембриони чрез създаване на съответстващи стволови клетки.

Хъ Дзянкуей прекара три години в затвора заради създаването на генетично редактирани бебета. Днес, отново в лабораторията, той твърди, че за изследователите, които разширяват границите, се откриват все по-широки възможности

Китайският д-р Франкенщайн тества границите на новата биотехнологична надпревара

Сред проблемите са не само законовите ограничения и рисковете за безопасността, но и фактът, че изкуствената утроба все още остава в сферата на научната фантастика.

„Трябва да убедите жена да износи плод, за който е ясно, че ще бъде аномален“, добавя той.

Въпреки силния „отблъскващ фактор“, по думите на Сибели, основателите на R3 Bio изглеждат непоколебими. Според Technology Review Шлондорн работи върху идеята за човешки „заместващи тела“ от години, провежда закрити семинари и представя концепцията пред инвеститори.

„Ще се опитаме да го направим по начин, който носи ясни обществени ползи още в ранните етапи, но трябва да сме готови да приемем и отрицателен отговор, ако се окаже, че това не може да бъде направено безопасно“, пише той в съобщение в LinkedIn от 2024 г.

Шлондорн отказва интервю за списанието, като обяснява, че иска първо да докаже, че потенциалните ползи са „реалистично обосновани“, преди компанията да излезе от режима на секретност.