Идеалният живот, както го описва убитият върховен лидер на Иран в края на 2024 г., е този, в който човек получава образование, става „полезен за исляма“, доживява до 80-те или 90-те си години и след това се превръща в мъченик.

Малко повече от година по-късно 86-годишният аятолах Али Хаменей среща именно тази съдба – убит през февруари при първите удари на американско-израелската война срещу Иран. Тази кончина неговите поддръжници представят като изпълнение на собствената му революционна история.

Церемонията по погребението на Хаменей в иранския свещен град Машхад – неговото родно място - бележи не просто края на продължилото дни наред поклонение пред тленните му останки.

Тя символизира и края на почти 37-годишна епоха, през която Хаменей беше доминиращата фигура, формирала и удържала Ислямската република, пише кореспондентът на Financial Times в Техеран Наджмех Бозоргмехр.

Хаменей преобрази институции – от шиитските религиозни организации до Корпуса на гвардейците на Ислямската революция. Насърчаваше съюзнически въоръжени групировки в региона и потискаше вълните на обществено недоволство в страната. В последните години от управлението си все по-често се превръщаше в основна мишена на общественото недоволство срещу режима, обобщава Бозоргмехр.

Сега неговият син и наследник Моджтаба Хаменей ще поеме управлението на държава, изтощена от войната и разкъсвана от икономически проблеми.

Малко обаче се знае за начина, по който Моджтаба възнамерява да управлява. Той не е виждан публично след назначаването си през март. Лишен от революционния авторитет на баща си и от десетилетията власт, анализатори и официални лица очакват система, в която институции като Корпуса на гвардейците ще играят по-голяма роля, дори ако Моджтаба остане крайният арбитър на всички решения.

Въпросът е дали този модел ще бъде достатъчен, за да оцелее режимът.

Корпусът на гвардейците на Ислямската революция, ръководен от новия си командир Ахмад Вахиди, има влияние върху сигурността, външната политика и големи части от икономиката, а по време на войната ролята му допълнително се засили.

Очаква се Моджтаба също така да разчита на религиозни организации, които мобилизират поддръжници в кризисни моменти, на богати мрежи от покровители и на регионални съюзници като ливанската Хизбула – макар и те също да са отслабени.

„Мрежите, изградени при Али Хаменей, помогнаха на държавата да преживее войната“, казва иранският анализатор Саид Лейлаз. „Сега Моджтаба Хаменей ще има последната дума по всички ключови решения, но институциите ще играят още по-голяма роля отпреди.“

Още преди конфликта режимът беше в криза. Години на санкции, международна изолация и икономически застой кулминираха в масови антиправителствени протести през януари, които бяха прекратени чрез брутални репресии, отнели живота на хиляди хора. Насилието допълнително подкопа и без това отслабващата легитимност на Ислямската република в месеците преди смъртта на Хаменей.

Въпреки това властите се опитаха да превърнат шестдневното поклонение – по време на което ковчегът на Хаменей беше пренесен през различни части на Иран и съседен Ирак – в демонстрация на непокорство, представяйки огромното множество като доказателство, че режимът не само е оцелял след войната, но и продължава да разполага с лоялна обществена подкрепа, отбелязва кореспондентът на FT.

Събитието даде възможност и на новото ръководство на страната да се появи публично след месеци на укриване.

Вахиди, чийто предшественик начело на Корпуса беше убит по време на конфликта, беше видян публично за първи път след войната миналата седмица край ковчега на Хаменей.

Председателят на парламента Мохамад Багер Галибаф, който се утвърди като една от най-влиятелните фигури по време на войната, също се появи заедно с президента Масуд Пезешкиан и председателя на съдебната власт Голам-Хосейн Мохсени-Еджеи.

Дори бившият президент Махмуд Ахмадинеджад, който е в конфликт с режима и чийто квартал беше бомбардиран при инцидент, отнел живота на няколко от неговите бодигардове, се появи публично след месеци спекулации за съдбата му, обобщава Наджмех Бозоргмехр.

Моджтаба обаче отсъстваше напълно и не е публикувал нито видео, нито аудиопослание, откакто пое властта. Още преди да стане върховен лидер той рядко се появяваше публично. Политици от режима, официални представители и някои чуждестранни дипломати настояват, че четиримесечното му отсъствие се дължи на съображения за сигурност и че той продължава да контролира ситуацията.

Според тях той се е възстановил от раните, получени при ударите, които убиха баща му, съпругата му, сестра му, неговия зет и 14-месечната му племенница. Всички те също ще бъдат погребани в Машхад.

Въпреки това отсъствието му поражда спекулации сред иранците, свикнали с редовните изявления на Али Хаменей, за когото публичната комуникация беше ключов инструмент на управлението.

Първото голямо решение на Моджтаба подсказа предпазлив подход. Миналия месец той упълномощи президента Пезешкиан да подпише меморандум за разбирателство за повторното отваряне на Ормузкия проток – новия стратегически коз на Иран – и да започне преговори със САЩ за споразумение за прекратяване на войната, като същевременно запази дистанция от самото споразумение.

В писмено изявление Моджтаба заяви, че по принцип е против подобна сделка, но уточни, че е позволил тя да продължи, защото е била одобрена от Висшия съвет за национална сигурност, в който участват висши военни командири и който се председателства от президента.

Той също така подчерта, че отговорността за осигуряването на икономическите ползи от споразумението – включително освобождаването на замразени ирански активи – лежи върху Пезешкиан.

Случаят подсказва, че Моджтаба се опитва да продължи балансиращия подход, който баща му дълго използваше за управление на съперничещите си фракции в режима.

От една страна, той дава пространство на прагматици като председателя на парламента Мохамад Багер Галибаф, които виждат в сделка със САЩ единствения начин за облекчаване на санкциите и икономическия натиск.

„Галибаф вече е дясната ръка на новия лидер“, казва пред кореспондента на FT източник, близък до режима. „Той разбира, че основният му приоритет е развитието на страната и ще се докаже като прагматик.“

Този подход обаче среща силна съпротива сред твърдолинейните среди, които възприемат преговорите с Вашингтон като предателство към собствената си идеология и наследството на Хаменей.

Мнозина от присъствалите на погребението носеха плакати с призиви за възмездие и скандираха „Смърт на Америка“, насочвайки гнева си към хората, които водят преговорите, предава кореспондентът на FT и цитира 35-годишна начална учителка, присъствала на траурното шествие в Техеран. Тя казва: „Не мога да повярвам, че преговарящите тъпчат кръвта на нашия лидер и преговарят със Съединените щати.“

От друга страна, прекаленото уповаване на този твърдолинеен електорат рискува още повече да отчужди големи части от иранското общество, включително градската средна класа и все по-светски настроеното младо поколение, което иска край на религиозните ограничения и по-тясно взаимодействие със света.

Някои хора в системата смятат, че прекалените отстъпки могат да окуражат многобройните противници на режима и да доведат до завръщане на протестите от януари.

„В новата глава върховният лидер ще проявява по-малка толерантност към антиправителствените сили вътре в страната“, казва твърдолинейният политик Хамид-Реза Тараги. „Институциите, водени от Революционната гвардия, ще помогнат на новия лидер да упражнява по-голям контрол върху държавните дела. Той ще привлече в системата по-млади поколения, готови да поемат рискове.“

Бивш високопоставен реформатор заявява пред кореспондента на FT в Техеран, че според него Иран „ще стане по-затворен политически, но по-отворен по социални въпроси. Трудно е да си представим драматична промяна в Ислямската република“.

Моджтаба вече даде сигнал за приемственост, като преназначи твърдолинейния ръководител на съдебната власт Мохсени-Еджеи за нов петгодишен мандат.

Мнозина наблюдатели обаче смятат, че истинското изпитание ще бъде дали Техеран ще успее да постигне трайно споразумение с Вашингтон през следващите месеци – нещо, което би изисквало значителни отстъпки по иранската ядрена програма.

Подобна сделка би могла да даде възможност на новия върховен лидер да започне да адаптира наследството на баща си. Постигането ѝ обаче е изправено пред огромни препятствия.

През тази седмица САЩ и Иран си размениха въздушни удари, след като Вашингтон обвини Техеран в нападения срещу търговски кораби в Ормузкия проток – воден път, който Иран настоява да контролира като част от всяко бъдещо споразумение. Това накара президента на САЩ Доналд Тръмп да заяви, че според него примирието е „приключило“, още преди сложните ядрени преговори да са започнали сериозно.

Реформаторският политик Мохамад Садег Джавади-Хесар от Машхад смята, че макар Моджтаба да може да направи известни промени във вътрешната политика, режимът вероятно ще стане по-самоуверен на международната сцена.

„Някои политики, особено тези, свързани с региона и Персийския залив, може дори да станат още по-твърди“, казва той. „Иран вече не се страхува от война.“