Съединените щати и Израел нанесоха сериозни щети на военния и силов апарат на Иран. Висши командири бяха елиминирани с темпове, рядко срещани в съвременната война.

Усещането за безнаказаност на режима беше разклатено. Това са реални постижения. Но Ислямската република остава това, което винаги е била: режим, който е брутален вътре в страната и дестабилизиращ извън нея.

Това пише в статия за Financial Times Джони Ганън, бивш служител на ЦРУ с дългогодишен опит в Близкия изток

По думите му военният успех не бива да се бърка с политическа трансформация.

Именно това е дилемата, пред която сега са изправени Вашингтон и неговите регионални съюзници: как да се възползват от успехите на бойното поле, без да попаднат в добре познатата илюзия, че натискът сам по себе си може да доведе до смяна на режима, пише Ганън.

След 26 години оперативна работа в ЦРУ, включително участие в ръководството на мащабни тайни операции, опитът му показва, че тук няма „вълшебно решение“ – най-малко в областта на тайните операции, споделя авторът.

Много иранци, преживели кървавите репресии, приветстват промяната – дори ако дойде с военна интервенция и убийства по върховете на властта. Други се опасяват, че ударите може да не свалят режима, а да го направят още по-брутален към собствения му народ

Иран след ерата на Хаменей: Паника, облекчение и сълзи – от гняв и радост

Това, което някои теоретици на външната политика пропускат, е, че политическата култура не може да бъде преработена от въздуха, а човешката природа не може да бъде променена от конферентна зала във Вашингтон. Въпросът сега е дали разбираме Иран достатъчно добре, за да повлияем на вътрешното му разцепление, без да поемаме отговорност за евентуалния му разпад, посочва бившият служител на ЦРУ.

Перспективите за незабавна политическа промяна в Техеран остават ограничени, смята Ганън. Той цитира анализатора Карим Саджадпур, според когото Революционната гвардия и военните се стремят да гарантират оцеляването на режима, защото това е в техен икономически интерес. Дори след военни загуби основните инструменти за принуда на режима остават достатъчно силни, за да влияят върху наследяването на властта и неговото оцеляване.

Иран изпраща SMS-и, с които изтъква своя отговор на атаките

Огромните рискове, които носи призивът на Тръмп за смяна на режима в Техеран

Партньорите на САЩ в Персийския залив, особено Обединените арабски емирства, нямат никакво желание да останат „от другата страна на водата“ срещу ранен звяр. Продължителна война би увеличила значително разходите: повтарящи се заплахи от ракети и дронове, нарушения в корабоплаването и застраховането през Ормузкия проток, натиск върху инвеститорското доверие в Абу Даби и Дубай, както и риск от ответни действия чрез ирански проксита или тайни операции на територията на Емирствата.

Лидерите на ОАЕ добре разбират, че когато въздушните операции приключат и вниманието на медиите се измести, именно те ще трябва да се справят с последствията. Тяхната тревога не е само дали Ислямската република ще оцелее, а дали ще оцелее озлобена, притисната и още по-зависима от асиметрични ответни действия, отбелязва експертът.

Изборът на сина на убития аятолах се разглежда като акт на предизвикателство срещу войната, започната от САЩ и Израел

Назначаването на Моджтаба Хаменей е знак, че твърдата политика на Иран ще продължи

От своя страна разузнавателната общност на САЩ трябва да бъде бдителна и адекватно ресурсно обезпечена, за да се справи с възможно завръщане към „студена война“ с Иран, която може да включва смъртоносни операции срещу американски представители, предупреждава Ганън.

Затова, по думите му, САЩ трябва да устоят на изкушението да надхвърлят заявените от президента Доналд Тръмп цели, което би могло да ги въвлече в безсрочна кампания за смяна на режима. Рискът не е само в разширяване на мисията – а в опасността от истинска регионална война, пише още Ганън.

Смъртта на иранския върховен лидер може да се окаже най-съществената заплаха за ислямския режим в Иран през последните почти 50 години. Но не означава непременно бърз край на теократичното управление

Аятолах Али Хаменей е мъртъв, потвърди Иран. Какво следва за Ислямската република

Бившият служител на ЦРУ изтъква заблудата на някои американски политици, които вярват, че Близкият изток може да бъде „поправен“, пренареден или преобразен чрез сила и политическо инженерство. „Тази заблуда многократно се проваля, защото не отчита как реално функционира властта в региона“, пише Ганън.

По думите му това е особено важно при обсъждането на алтернативи на настоящия режим. Няма сплотена опозиция, готова да поеме управлението. Иранската диаспора е разединена. Организацията „Муджахидин-е Халк“ (MEK) – опозиционна група в изгнание със спорни вътрешни практики и ограничено доверие в самия Иран – не представлява жизнеспособна алтернатива за легитимно управление.

Въпреки че не наследява Аятолах Хаменей и не заема никаква длъжност във временния ръководен съвет, статутът му го прави основна мишена за елиминиране поради огромната власт, с която разполага

Али Лариджани: Кой е най-влиятелният брокер на власт в Иран

Реза Пахлави, синът на последния шах на Иран и най-разпознаваемата монархическа фигура в изгнание, остава най-познатото име в опозицията зад граница.

Според Ганън той може да се превърне в истински лидер на иранския народ, но известността не е равна на власт, а към момента той не разполага с лоялността на силовите или военните структури, които биха определили всяка сериозна политическа промяна.

Вашингтон трябва също така да избягва да пропилява оставащото добро отношение сред обикновените иранци, които правят разлика между своите управляващи и външния свят, предупреждава експертът. При провеждането на военни операции САЩ полагат сериозни усилия да сведат до минимум риска за цивилното население. Затова разследването на бомбардировката на училище в Минаб трябва да бъде доведено докрай. Ако се установи, че САЩ носят отговорност, Вашингтон трябва да признае грешката и да се извини. Това е едновременно морално правилно и стратегически разумно.

Евентуалното залавяне на американски военнослужещ от Иран би било повратен момент във войната и би дало на Ислямската република сериозен коз

Един от двамата членове на екипажа на F-15E е спасен, загубен е втори боен самолет на САЩ

Историята дава отрезвяващи уроци за тайните операции. В някои случаи те са допринесли за смяна на режими – като преврата през 1953 г. в Иран, организиран от ЦРУ и Великобритания срещу премиера Мохамад Мосадег, и свалянето на Хакобо Арбенс в Гватемала през 1954 г. Но тези примери показват и ограниченията, изтъква Ганън.

Тайните операции могат да помогнат за свалянето на лидер. Те рядко създават легитимност, институции или устойчив политически ред. А последиците – обществено недоволство, репресии, нестабилност или дългосрочна антиамериканска нагласа – могат да се проявят години по-късно.

По-разумният подход е стратегическо търпение: да се продължи временно отслабването на разрушителните способности на режима, но да се намали интензитетът на бомбардировките при първа възможност, за да не се втвърди общественото мнение и да не се изгуби остатъчното доверие. Най-вече Вашингтон трябва да продължи тясното сътрудничество със съюзниците си в Персийския залив, които ще трябва да се справят с последствията дълго след края на активната фаза на конфликта, пише бившият служител на ЦРУ.

Според него Иран може да се промени – и това е вероятно. Но историята показва, че за Съединените щати е много по-лесно да отслабят този режим, отколкото да оформят това, което ще го последва.