Повече от шест седмици след като беше обявен за нов върховен лидер на Иран след убийството на баща му, иранците все още не са виждали и чували Моджтаба Хаменей.

На фона на конфликт, който се възприема като екзистенциална заплаха за режима, управлявал страната близо половин век, отсъствието на Хаменей е особено осезаемо. 

Вместо това изявления, приписвани на 56-годишния духовник, се изчитат по националната телевизия или се публикуват в социалните мрежи. Режимът дори използва видеа, генерирани с изкуствен интелект, за да покаже как Хаменей отправя послания. Всичко това само засилва спекулациите, че новият върховен лидер не може да изпълнява  функциите си или се намира в чужбина.

Нов противоречив сигнал от президента на САЩ на фона на засилено военно присъствие в региона

Тръмп удължава примирието с Иран, докато мирните преговори стигат до задънена улица

Това рязко контрастира с неговия баща, покойния Али Хаменей, който в продължение на десетилетия беше видимото лице на вземането на решения в Иран. При него не минаваше седмица без реч, постановление или внимателно премерена намеса.

Източник съобщи пред CNN миналия месец, че Хаменей е получил счупване на ходилото, синина на лявото око и леки наранявания по лицето при същата вълна от удари, при която загинаха баща му и висши ирански военни командири.

 Материал на Reuters твърди, че той се включва в разговори с висши представители чрез аудиоконферентни връзки и взема участие в решения по ключови въпроси, включително войната и новите преговори с Вашингтон.

Дали Хаменей е напълно въвлечен в процеса? Дали задава параметрите и очертава „червените линии“ за преговарящите? Или институцията на върховния лидер на практика е вакантна – и ако е така, кой взема решенията?

Според Али Ваез, директор на проекта за Иран в International Crisis Group, изглежда, че „Моджтаба не е в състояние да взема критични решения или да управлява в детайл преговорите“, но „системата го използва за окончателно одобрение на ключови стратегически решения, а не за тактическите аспекти на преговорите“.

„Системата съзнателно подчертава участието на Моджтаба, защото това служи като защитен щит срещу вътрешна критика“, добавя той. „Моджтаба не присъства на политическата сцена, така че приписването на позиции на него е удобен начин иранските преговарящи да се предпазят от критики.“

Американският президент Доналд Тръмп заяви след смъртта на по-възрастния Хаменей, че в Иран е настъпила смяна на режима, и определи новите представители на Техеран в преговорите като „разумни хора“.

Много ще зависи от това дали САЩ и Иран ще се срещнат за нов кръг преговори в Пакистан по-късно тази седмица, тъй като примирието изтича във вторник

Превзет кораб и атаки по съдове тласкат примирието между САЩ и Иран към ръба

Непрозрачната политическа система на Иран прави намирането на отговори още по-трудно. Но колкото по-дълго Хаменей остава извън публичното пространство, толкова повече въпросите се множат.

Един от оцелелите представители на иранското ръководство е Мохамад Багер Галибаф, дългогодишен председател на парламента, който ръководи първия кръг от преговорите със САЩ в Исламабад.

Като бивш командир на Корпус на стражите на ислямската революция, участвал в потушаването на студентски протести, той се утвърждава като един от малкото ирански политици, способни да общуват както с дипломати, така и с военни. Към него се присъедини и външният министър Абас Арагчи, както и широка делегация, което изглежда като съзнателен сигнал за единство.

Докато водят преговори за оцеляването на режима в чужбина, у дома те трябва да балансират между обществена подкрепа и нарастващо недоверие към всякакви компромиси със САЩ.

„Ако преговорите бяха трудни преди конфликта, сега са много по-сложни“, написа в социалната мрежа X Дани Ситринович, експерт по Иран в израелския Институт за изследване на националната сигурност. „Иран е изправен пред все по-децентрализирана, твърдолинейна и идеологически затворена система.“

След провала на преговорите миналата седмица вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс обяви, че иранската делегация е трябвало да се прибере за одобрение от върховния лидер или от „някой друг“. Досега споразумение без благословията на върховния лидер не можеше да бъде поддържано от иранската политическа система. Възможно е обаче Иран да е навлязъл в нов етап, в който неговата явна подкрепа вече не е задължителна.

Очевидното отсъствие на върховния лидер притиска иранските политици. От едната страна са постоянните коментари на Тръмп, които пречат на преговорите, а от другата – твърдолинейните среди в страната, които виждат всеки компромис със САЩ като капитулация.

Цената на тип „Брент“ скочи с над 55%, достигайки почти 120 долара за барел в най-високата си точка, на фона на опасенията от прекъсване на доставките през Ормузкия проток и спада на производството в региона на Персийския залив

Хронология на един пазарен шок: Как войната в Иран разтърси цените на петрола – и какво следва

„Това е изключително трудна ситуация и знак за истинска дилема“, коментира пред CNN Хамидреза Азизи от германския Институт за международни отношения и сигурност. „Те трябва да балансират по много тънко въже между целия този вътрешен и външен натиск.“

Тази неофициална военна уредба издигна определени ирански служители на лидерски позиции, но остави дори най-верните поддръжници на режима в недоумение кой точно взема решенията.

Миналата седмица външният министър Арагчи обяви Ормузкия проток за отворен за търговско корабоплаване. Това му донесе остри критики от привърженици на режима, които го обвиниха, че преждевременно дава на Тръмп възможност да обяви победа. „Иранското общество е оставено в състояние на объркване“, посочи близката до властта медия Fars News. Друго държавно издание допълни, че подобен ход „изисква одобрение от ръководството и официалните лица трябва да дадат разяснения“. Президентът Масуд Пезешкиан също беше разкритикуван миналия месец, след като се извини на арабските съседи и обяви край на атаките срещу тях.

Медийните критики засилиха спекулациите за вътрешни борби между политиците. След атаките срещу Арагчи обаче, председателят на парламента Галибаф направи национално обръщение, за да увери населението, че в управлението има единство. „Режимът все още не е излязъл от кризата“, уточнява Али Ваез. „Това е битка за оцеляване и във всеки момент могат да се върнат към войната, така че не са в позиция да си позволяват вътрешни вражди.“

Засега новият върховен лидер на Иран – човек, свикнал да действа в сянката на баща си – служи като параван за опитните политици. „Приписването на мнения на негово име, дори той да не е напълно съгласен, е добро прикритие за преговарящите срещу критиките“, допълва Ваез. „Няма как да ти опонира човек, който на практика липсва.“