По време на тазгодишното Световно първенство по футбол многократно се наблюдава една и съща сцена: няколко играчи излизат на терена с дупки на прасците на чорапите си. В социалните мрежи вече се обсъждат различни теории за потенциалното конкурентно предимство, което тази практика може да осигури.

Тази практика не е нова и се наблюдава на европейски първенства, олимпийски игри и други международни състезания през последното десетилетие. Въпреки това, както отбелязва WIRED, няма научни доказателства, че тя подобрява спортното представяне.

Професионалните футболни чорапи са проектирани да прилягат плътно по крака, като държат предпазните кори на място и осигуряват опора за глезена, свода и прасеца. Те също така управляват влагата и ограничават движението на стъпалото в обувката, което подобрява стабилността на играча.

Този дизайн се използва в професионалния футбол от десетилетия. Макар материалите да са еволюирали с цел по-ниско тегло и по-голяма издръжливост, чорапите продължават да се изработват основно от синтетични влакна като полиестер, найлон и спандекс.

Много играчи обаче споделят, че чорапите са прекалено тесни и причиняват изтръпване и скованост в прасеца. Дискомфортът често е толкова силен, че по време на мача те изрязват дупки в тази зона, за да „освободят напрежението“ и да тичат по-лесно, разказва WIRED.

Това усещане има логично биомеханично обяснение. При спринт или рязка смяна на посоката най-големият мускул на прасеца се свива и увеличава обема си, за да генерира необходимата сила за движение напред.

Тази промяна във формата се повтаря хиляди пъти по време на мач. За някои футболисти многократното разширяване на мускула води до болезнен натиск, когато чорапът упражнява постоянна компресия върху прасеца.

С времето играчите обясняват тази практика така: разцепването на тъканта позволява на мускула да „диша“, което облекчава натиска и намалява риска от болка или спазми.

Специалисти по спортна медицина и възстановяване посочват пред Wired, че няма проучвания, доказващи реална полза от рязането на дупки в екипировката.

Напротив, много изследвания върху футболното облекло показват, че при правилен дизайн и размер то може да ограничи мускулното възпаление след интензивно натоварване.

Въпреки липсата на доказателства за физически ползи, тази практика продължава да се разпространява сред професионалните футболисти. Днес тя се възприема основно като въпрос на лично усещане, а не на научни факти. Правилата на играта позволяват модифициране на чорапите, стига екипировката да е безопасна и корите да са покрити правилно.

Поради липсата на научни доказателства, някои специалисти смятат, че феноменът се дължи на индивидуалното усещане за комфорт. В спорта на високо ниво усещането за комфорт може да повлияе на увереността на атлета. Ако футболистът вярва, че облеклото го ограничава, премахването на този дискомфорт може да го накара да се чувства по-свободен, дори ако реалното му представяне не се променя.

Макар да няма доказателства, че рязането на чорапите осигурява конкурентно предимство или намалява риска от контузии, това не означава, че усещането за дискомфорт е напълно въображаемо. То зависи от множество фактори, които варират от индивидуалната анатомия и чувствителност до опита на спортиста. С други думи, двама играчи могат да реагират по напълно различен начин, докато носят абсолютно еднаква екипировка.

Към момента практиката да се режат чорапи вероятно ще продължи. Съществуващите доказателства сочат, че ефектът е предимно психологически, подобно на други спортни ритуали, а не физиологичен.