24 октомври 2008 г. е необикновен ден за съда в шотландския град Глазгоу. Няма насрочени дела, но в една от залите съдия седи облечен в тога, а пред него са наредени 85 души. Това е група от младежи, за които се знае, че са членове на местни организирани престъпни групи. Те не са предадени на съд, а са събрани, за да слушат.

Говорят близки на загинали, семейства на жертви на насилие. Една майка разказва как е бил убит 13-годишният ѝ син – нападнат и обезобразен с мачете. Млад американец си спомня как е загубил брат си при друго нападение. Хирурзи описват брутални наранявания и обезобразявания при улични конфликти.

Тази сцена е част от новата тогава стратегия на шотландските власти за справяне с насилието. Днес може и да изглежда странно, но в началото на века Шотландия е едно от най-опасните места в Европа. Години наред правителствата прилагат обичайните мерки за справяне с този проблем – арести, разследвания, глоби и затвор. Но е очевидно, че не се постига желаният ефект. И затова е взето решение – на престъпността не бива да се гледа само като на криминален феномен, а като на социален проблем. Ето защо повече институции трябва да обединят усилия. И мерките се променят.

„Ако аз бях полицейски началник по онова време, сигурно нямаше да се съглася да се направи такова нещо. Тогава всички ни мислеха за луди. В онзи ден през 2008 г. съдът беше под засилена охрана, имаше дори полицаи в лодки в реката, защото беше наистина рисковано изпълнение да събереш толкова много членове на банди на едно място“, спомня си днес пред BBC Карън Макклъски, бивш директор на специализираното звено за борба с насилието (SVRU).

Тази структура е създадена през 2005 г. като експериментална в Глазгоу. А след като се вижда, че работи е разширена и на национално ниво.

Онази среща в съда се оказва ефективна. На всички присъстващи са раздадени координатите на различни организации и институции, които биха могли да им помогнат, ако решат да излязат от криминалния свят. Проведени са общо десет срещи, на които присъстват 473 души. 400 от тях се обаждат и търсят помощ.

През последното десетилетие градовете в цялата страна са заместители на други локации - нещо, което според експерти се дължи на архитектурни постижения като Глазгоу и Единбург

Как Шотландия се превърна в гореща точка за Холивуд и в кои продукции можем да я видим

Това обаче е само една от мерките, защото по онова време ситуацията в Глазгоу е наистина критична. В периода 2003-2005 г. там е регистриран най-големият брой убийства в цяла Европа, заради което на Шотландия е прикачено името „Столица на престъпленията“. ООН обявява, че това е най-опасната страна от развития свят, а статистиката сочи, че вероятността човек да стане жертва на нападение там е три пъти по-висока, отколкото в САЩ. А е известно, че американците са най-въоръжената нация и често пъти нямат проблем да стрелят.

През следващите десет години обаче броят на убийствата спада с 56% в Глазгоу и с 38% на национално ниво. Днес убийствата са на най-ниските нива за последните 20 години. Броят на нападенията също е драматично намалял. Това не е чудо, а резултат от целенасочени мерки и упорита работа.

Най-общо казано властите в Шотландия вече не се стараят само да накажат извършителите на престъпления. Вместо това създават програми за превантивна дейност и се опитват да идентифицират причините, водещи до прояви на насилие.

„В началото на века общоприетият образ на шотландеца беше пиян и агресивен мъж, често бандит, въоръжен с нож. Но когато започнахме да анализираме статистиката, установихме, че повечето убийства не са планирани, а случайни. Обикновено ставаше дума за скандал между двама души, при който единият вади нож и убива другия. И разбрахме, че няма как да се справим с този проблем единствено със силите на полицията“, казва Уил Линдън, бивш заместник-директор и един от първите служители на SVRU

По онова време началник на полицията в Глазгоу е Уилям Рей. Той дава на Макклъски и колегите ѝ почти пълна свобода. Тя самата си спомня, че ѝ е „било позволено да се проваля“ в опитите си да реши проблема.

„Когато ситуацията е толкова тежка, осъзнаваш че е нужна генерална промяна“, казва Макклъски.

Днес тя сравнява подхода си с този на лекар към заразна болест – не трябва само да лекуваш симптомите, а и да се опиташ да спреш разпространението. Ето защо се започва с установяване на рисковите групи. Оказва се, че близо 2/3 от престъпленията се вършат от около 1% от населението на страната. Изведен е рисковият профил – млад мъж, израснал в нестабилно семейство в беден район с висока безработица. Факторите, които намаляват риска от престъпни прояви, са образование и добри отношения в семейството.

Пренаселени и често със скромен персонал, тези места отдавна са се превърнали в самоуправляващи се структури. Формално държавата ги контролира, но на терен се случва онова, което кажат босовете

Инкубатори на престъпност: Затворите в Латинска Америка, където командват бандите

На тази база започват различни инициативи – образователни и социални програми срещу ранното отпадане от училище, много работа на лекари и учители в местните общности. Те работят, бъркат и не успяват понякога, но не се отказват.

Този модел не е измислен в Шотландия. Идеята, че насилието е проблем на общественото здраве се заражда още през 70-те години в САЩ, а впоследствие е възприета и от Световната здравна организация. Срещи с членове на престъпни банди като тази, която бе разказана в началото, се правят за първи път в Синсинати, Охайо. Самата идея се заражда в Чикаго, град, който от десетилетия има проблем с високите нива на престъпност.

Шотландските власти обаче не копират модела едно към едно. Те взимат само мерките, които смятат, че биха проработили в техните условия.

„Не може просто да вземеш нещо от Чикаго и да очакваш да е ефективно в Глазгоу. Трябва да си наясно със собствения си проблем, за да приложиш работещи мерки“, казва Макклъски.

В Шотландия това означава много работа в училища, болници и социални служби. Сред зъболекарите е проведено обучение за разпознаване травми, нанесени при нападения, задължени са да подават сигнали и да насочват пациентите към организации, които биха им помогнали. Училищните директори са инструктирани да намалят броя на изключените ученици, за да не отпадат толкова деца от училище.

По този начин страната иска да се справи с нарастващия брой шведски младежи, наемани от местните банди за поръчкови убийства

Дания ще бори престъпността с технология за лицево разпознаване

В рамките на две-три години новата стратегия показва ефективност, а след това започват да се включват и други. Сред тях е Кристин Гудол, лицево-челюстен хирург, която заедно със свои колеги създава благотворителна организация. Днес Гудол си спомня, че в началото на века всички кабинети са били затрупани с пострадали хора и съществувал дори терминът „усмивката от Глазгоу“ - специфично нараняване с нож по бузата на жертвата, което стига чак до ухото.

В процеса на работа тя се научава, че да говориш само с жертви на насилие е „все едно да затвориш вратата“ на всички останали. Затова създават създават специални проекти в училища и болници. Те продължават да се изпълняват и до днес.

Благодарение на SVRU общественият дебат по темата с насилието се промени, казва преподатвателят по криминология в университета в Глазгоу Алистър Фрейзър. Хората харесват новото отношение към проблема с агресията, а към звеното се присъединяват все повече здравни работници, педагози и организации.

„Според мен SVRU промени изцяло посоката на разговора и накара всички замесени да говорят на един език“, казва Фрейзър.

Въпреки че е една от най-добрите парти дестинации на континента, настоящото ниво на престъпност се счита за много ниско, като броят на престъпленията, наблюдавани през последните пет години също е нисък

Дубровник е най-безопасният град в Европа според нова класация

Успехите в Шотландия карат и други части от Великобритания да започнат да променят стратегиите си. Подобни звена вече работят в редица полицейски участъци в Англия и Уелс, включително и в Лондон, където са регистрирани около 1/3 от всички нападения с нож. Ранните оценки сочат, че са ефективни.

SVRU вече се смята за неразделно звено от полицията в Шотландия. Но макар да има немалки успехи, не може да се каже, че всички проблеми са решени. През последните години се отчита, че случаите на насилие вече намаляват с по-бавни темпове. Причините не са една и две като сегашният директор на звеното Джими Пол посочва, че сред тях са – социалните мрежи, последиците от ковид пандемията, както и факта, че всяко четвърто дете в Шотландия расте в бедност. Според Пол насилието е „предотвратимо, а не неизбежно“, но трябват усилия.

Първият директор на SVRU Макклъски вече не работи там, но продължава да живее в Глазгоу. И разказва, че понякога среща хора, които в миналото са участвали в програмите на звеното, защото са имали проблеми и са вършили престъпления.

„Срещаме се, но не си казваме нищо. След това някои от тях ми пишат как животът им се е променил. Така че просто се поглеждаме без думи, защото знаем, че заедно сме били част от нещо важно“, казва тя.