Инкубатори на престъпност: Затворите в Латинска Америка, където командват бандите

Ако се вярва на това, което казва администрацията на Доналд Тръмп, в момента се полагат големи усилия, за да се ограничи трафикът на наркотици от Южна Америка. Това е причината военните да нанасят удари по кораби в открито море само заради подозрението, че пренасят дрога. Това е основанието и за засиления контрол по границите.

Но макар явните акции на щатските власти да са много по-чести, редица експерти предупреждават, че не се обръща достатъчно внимание на един страничен, но много важен детайл. И това са затворите в Южна Америка. На пръв поглед това е нелогично, защото именно затворите са институциите, които би следвало да ограничават престъпността и трафика на наркотици. В Южна Америка обаче ситуацията е по-особена. Там затворите са на практика инкубатори на престъпници и то не какви да е, това са рождените места на едни от най-мощните криминални групировки, пише CNN.

Пренаселени и често пъти с недостигащ персонал, такива затвори отдавна са се превърнали в самоуправляващи се структури. Да, формално държавата ги контролира, но на терен, т.е. в самите затвори, се случва онова, което кажат престъпните босове. Поне десет големи престъпни банди са се формирали и укрепнали именно в затворите през последните няколко десетилетия.

Ярък пример в това отношение е групировката „Трен де Арагуа“, действаща в международен мащаб и зародила се във Венецуела. Именно по използвани от тях кораби бяха нанесени последните удари на американските военни в Тихия океан. Тази банда е основана в затвора „Токорон“ през 2010 г., твърди в свой доклад организацията Transparency Venezuela. Първоначалната идея обаче не е да се вършат престъпления.

„Сред затворниците имаше голямо негодувание от условията на живот. Те бяха нечовешки и нежеланието на държавата да подобри ситуацията ги подтикна към самоорганизация“, казва журналистката Рона Рискес, автор на книга за бандата.

В рамките на няколко години тази групировка на практика поема контрола върху затвора. В един момент дори надзирателите започват да изпълняват нарежданията им. Групировката налага „данък“ или „такса спокойствие“ на всички затворници и започва да контролира потоците от контрабанда в затвора. Когато стават достатъчно силни, започват да издават заповеди за операции „навън“, отвличания, убийства, обири и т.н.

Как венецуелски трафиканти и африкански джихадисти заливат Европа с кокаин

През 2023 г. властите все пак правят опит да разбият групировката. Въоръжени служители влизат в затвора и започват арести. После се твърди, че организацията е ликвидирана. Но лидерите ѝ, осъдени, излежали наказанията си и излезли на свобода, все още са в неизвестност.

По сходен сценарий се развиват събитията и в други страни от региона. В Бразилия например още през 70-те започват да се оформят такива групировки, като процесът се усилва през 90-те. Тогава се създават банди като Primeiro Comando da Capital и Comando Vermelho. И там поводът е пренаселеността на затворите, което води до бунтове.

„Килиите бяха толкова претъпкани, че закачаха хамаци по тавана, за да има къде да спят. Бил съм в помещение четири на четири метра с още 40 души. Трябваше да спим на смени“, казва Грегорио Фернандес де Андраде. Той е адвокат, но преди това е лежал 16 години за убийство.

Според официалната статистика в бразилските затвори има около 700 хил. души. А капацитетът им е около 500 хил. души, което означава, че е запълнен на 140%. Такава е картината в редица латиноамерикански страни.

В такава ситуация групировките се превръщат в неофициалната, но реална власт. И могат да снабдят затворниците дори с елементарни неща като хигиенни материали. Или да им осигурят защита и юридическа помощ. Срещу заплащане или подчинение, разбира се.

Андраде казва, че е лежал с някои от босовете. Според него никой не принуждава затворниците да се присъединят към тези групировки.

„Никой не ти насочва пистолет към главата. Хората го правят по необходимост. А тези фракции правят много повече за затворниците от държавата“, казва той.

Primeiro Comando da Capital е основният фактор в затворите в Сао Пауло в началото на века. Тъй като тежките престъпления се отразяват лошо на всички осъдени, групировката налага свои закони. И много скоро се оказва, че те са по-ефективни от държавните.

„Убийствата спряха и затворите бяха на практика умиротворени за дълго време“, казва социологът и университетски преподавател Камила Калдейра Нунес Диас.

В същото време обаче групировката се превръща в един от основните играчи на наркопазара. Голяма част от износа на кокаин за Европа минава през тях. Другата затворническа групировка Comando Vermelho пък слага ръка на трафика от Перу, твърдят в свой анализ от неправителствената организация InSight Crime. Докато са зад решетките, лидерите на бандите могат да управляват наркоканали, да поръчват убийства и да нареждат завземане на нови територии.

„Затова наричаме затворите места за бизнес. Много от тарторите предпочитат да действат оттам, защото се чувстват в пълна безопасност“, казва Елизабет Дикинсън, старши анализатор в организацията International Crisis Group.

Затворите обаче могат и да са много опасни. Особено ако на едно място са събрани няколко групировки. Тогава битката за контрол е безмилостна, а сблъсъците са брутални и смъртоносни.

Машина, която издирва и ликвидира: Как ЦРУ работи срещу Ел Чапо и синовете му

През 2013 г. например спорове между тартори в затвора в Урибана, Венецуела, водят до убийствата на 61 мъже. Двайсетина години по-рано в един бразилски затвор враждуващите групировки си спретват истинско клане, при което са убити 111 души. В Еквадор, стратегическа за трафика на кокаин страна, ситуацията е взривоопасна. Там освен местните играчи има и членове на мексикански и колумбийски картели. Когато те влизат в затвора, нарковойните се пренасят зад решетките. В Еквадор затворниците обикновено се разделят на блокове в сградите, като всяка част се контролира от различна групировка.

Опитват ли се властите да противодействат на всичко това? Да, но в повечето случаи не много успешно. В Латинска Америка е популярна концепцията mano dura, т.е. управление с твърда ръка. Водени от тези идеи, политиците обещават все по-сурови наказания, масови арести и все по-често използват армиите като полицейски сили. В Еквадор войници в ролята на полицаи са обичайна практика. В Бразилия имаше идеи да се приеме законодателство, което да третира затворническите банди като терористични групировки по примера на администрацията на Тръмп. В крайна сметка това не се случи. В Ел Салвадор пък президентът Наиб Букеле започна масови арести и построи мегазатвор за 40 хил. души. Лидерите на Еквадор, Парагвай и Аржентина се заканиха да направят същото. Изобщо мегазатворите също стават обичайна практика. Това са огромни структури, в чието строителство се наливат стотици милиони долари.

Едновременно с това правозащитните организации предупреждават, че колкото по-твърдо се упражнява властта, толкова по-голям е рискът от репресии. Освен това концепцията с мегазатворите е трудна за прилагане в страни с неработещи институции.

„Когато един затвор е пренаселен и в него няма елементарни условия за живот, криминалните групи много бързо поемат контрола в свои ръце“, казва Дикинсън.

А бившият затворник Андраде е убеден, че решението се крие в „прекъсване на порочния кръг“.

„Има свестни хора, които са преминали през затворите и не могат да си представят, че някой би им дал втори шанс, защото те не са получили и първи. Но ако продължаваме да държим хората в брутални условия вътре, те ще са единствено престъпници навън“, казва той.