Инфлацията в еврозоната е застрашена да остане над целевото равнище въпреки споразумението между САЩ и Иран за прекратяване на войната в Близкия изток, предупреди във вторник високопоставен представител на Европейската централна банка.

В интервю за CNBC в кулоарите на форума на ЕЦБ за централно банкиране в Синтра, Португалия, президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел заяви, че има вероятност инфлацията „да остане на повишено равнище“.

„Енергийният ценови шок все още е в системата. Подозирам, че инфлацията ще остане значително над нашата цел“, коментира той.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в понеделник, че делегации на Вашингтон и Техеран ще се срещнат във вторник в Доха, Катар. Това се случва на фона на крехко примирие между двете страни, което беше поставено под натиск след сблъсъци през уикенда.

По-рано този месец ЕЦБ повиши основната си лихва за първи път от 2023 г., като се позова на инфлационния натиск, предизвикан от войната между САЩ и Иран.

Нагел заяви във вторник, че повишението е било правилно решение, но добави, че е твърде рано да се правят изводи за бъдещата посока на паричната политика, тъй като около ситуацията в Близкия изток все още има голяма несигурност.

„Сега трябва да изчакаме. Ситуацията все още е много неясна“, каза той. „Стабилна ли е обстановката в Близкия изток, или не? Не знаем. Има мирни преговори, остават около 50 дни, след което ще видим колко надеждна е цялата тази ситуация.“

Европейската централна банка прогнозира по-висока обща и базисна инфлация за тази и следващата година, като очаква връщане към целта едва през последното тримесечие на 2027 г.

Лагард: Повишението на лихвите през юни не беше „застрахователен ход“

Войната между САЩ и Иран и последвалата блокада на Ормузкия проток предизвикаха енергиен шок, който тласна инфлацията нагоре в няколко големи икономики. В еврозоната инфлацията се повиши до прогнозните 3,2% през май, движена от двуцифрен ръст на цените на енергията.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви в Синтра в понеделник, че след 15 години на „извънреден натиск“ - включително кризата с държавния дълг и войната между Русия и Украйна - централните банкери вече могат да се върнат „към основите“.

Тези кризи изискваха нетрадиционни реакции, но според Лагард ситуацията вече е различна.

„Вече не е нужно да прибягваме до нетрадиционни инструменти. Те остават на наше разположение, но сега можем да се съсредоточим върху стабилизирането на инфлацията чрез лихвените проценти като наш основен инструмент“, каза тя пред участниците във форума.

„Вече не е нужно да действаме със същата сила. Можем да правим премерени корекции на лихвите, съобразени с шоковете, пред които сме изправени.“

Ефектите върху икономиката ще продължат и след обръщане на тенденцията при цените, така че дори бърз спад би довел до значителни загуби на производството. Ако шокът се задържи по-дълго, кумулативното забавяне на растежа може да бъде още по-голямо

ЕЦБ: Растежът на реалния БВП в еврозоната може да намалее с 0,4% заради войната в Близкия изток

Лагард обаче добави, че „светът, в който прилагаме тези основни принципи, е коренно различен от предишния“. По думите ѝ напрегнатата геополитическа среда води до по-чести икономически шокове. Като примери тя посочи режима на целенасочени мита на администрацията на Тръмп и войната с Иран.

„Шоковете все по-често идват от страна на предлагането, а Европа изгради значителна устойчивост в отговор на тези трудни 15 години“, каза Лагард.

„Светът, пред който сме изправени сега, не е по-малко взискателен и трябва да продължим да се променяме заедно с него. Основите не са се променили. Но начинът, по който трябва да ги прилагаме, се промени.“

Според данни на LSEG пазарите в момента залагат на още едно повишение на лихвите от ЕЦБ през септември.