Решението на Европейската централна банка да повиши основната си лихва този месец е било основано на прогнозите на институцията, а не на превантивен опит да овладее риска инфлацията да излезе извън контрол, заяви в понеделник президентът на ЕЦБ Кристин Лагард.

„Някои определиха повишението на лихвата по-рано този месец като „застрахователен ход“. Това не е точно описание“, каза Лагард при откриването на форума на ЕЦБ за централно банкиране в Синтра, Португалия.

„Повишението на лихвата беше оправдано при всеки от разглежданите сценарии“, добави тя, цитирана от The Wall Street Journal. „Нищо, което сме наблюдавали оттогава, не поставя тази оценка под въпрос.“

На същото заседание банката публикува нови макроикономически прогнози, в които очаква по-висока обща и базисна инфлация, като връщането към целта се предвижда едва през последното тримесечие на 2027 г. Ако лихвите бяха оставени без промяна, инфлацията щеше да остане над 2% и през 2028 г., каза Лагард.

В същото време цените на енергията, които вече отслабваха през юни, се понижиха рязко след споразумението между САЩ и Иран за прекратяване на бойните действия. През последната седмица петролът се върна към нивата отпреди войната, което подхрани допълнителни дискусии за посоката на инфлацията.

„Това беше решение, основано на онова, което виждахме пред себе си. А способността ни да го вземем с увереност в среда на значителна несигурност е резултат от години инвестиции в нашите данни, индикатори и прогнози“, каза Лагард.

По думите ѝ прогнозите на банката са се подобрили след преминаването към по-детайлни модели за цените на петрола, газа и електроенергията. Лагард добави, че грешките в прогнозите след избухването на войната в Близкия изток са били много малки.

Бундесбанк очаква инфлацията в най-голямата европейска икономика да остане близо до 3% две години поред

Президентът на Бундесбанк: ЕЦБ е готова отново да вдигне лихвите, ако инфлацията го наложи

Наблюдатели критикуваха ЕЦБ, че е реагирала твърде бавно след началото на инфлационния скок през 2022-2023 г., който в крайна сметка доведе лихвите до рекордни нива.

Президентът на ЕЦБ заяви още, че банката е станала по-устойчива на шокове и че инструменти като Transmission Protection Instrument ѝ позволяват да се защитава от неочаквани скокове в разходите по заемите в отделни държави от еврозоната.

Тази устойчивост означава също, че ЕЦБ може да повишава лихвите, за да овладее инфлацията, без самото затягане на паричната политика да се превърне в източник на финансов стрес, отбеляза тя.

„Макар че е по-вероятно да се сблъскваме с шокове, които отклоняват инфлацията от целта, устойчивостта, която Европа изгради, означава, че ефектът им върху икономиката ни е по-ограничен. Затова може по-често да се оказваме в междинна зона - между шокове, които можем да пренебрегнем, и такива, на които трябва да реагираме решително“, добави Лагард.

Според нея банката вече няма нужда да дава сложни предварителни насоки за бъдещата си политика, а вместо това трябва да подчертава подхода си, основан на данните и на решенията от заседание до заседание. Във времена на несигурност предварителните насоки губят стойността си, отбеляза Лагард.