Група държави от Европейския съюз обмисля да изпраща отхвърлени кандидати за убежище в Руанда и Узбекистан, потвърдиха европейски дипломати. Това е част от усилията на блока за първи път да изнесе извън своите граници част от системата за връщане на мигранти.

Плановете следват приемането на закон, който дава право на държавите членки да създават центрове в страни извън ЕС за обработка на случаи на мигранти, на които е отказано правото да останат в Съюза. Тези структури, известни като „центрове за връщане“, могат да функционират само ако приемащите държави спазват човешките права и международното право. По-рано този месец повече от половината от 27-те държави членки на ЕС призоваха за бързи действия по създаването на подобни центрове в писмо, цитирано от POLITICO.

Дания, Австрия, Гърция, Германия и Нидерландия са сред основните двигатели на инициативата за обработване на отхвърлени кандидати за убежище извън територията на ЕС.

Правозащитни организации и евродепутати предупреждават, че подобен ход може да легитимира управлението в Кабул

ЕС е изправен пред остра критика заради плановете да приеме делегация на талибаните в Брюксел

„Целта ни е да сключим първите споразумения за създаването на тези структури през 2026 г., така че те да започнат работа през 2027 г.“, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис преди одобряването на закона.

Държавите, които ще приемат центровете, все още не са окончателно определени, а политическият и дипломатическият процес продължава, посочват европейски дипломати.

Планът е поредният опит на европейски правителства да изнесат управлението на миграцията извън границите на континента. Проектът на Великобритания за изпращане на мигранти в Руанда беше изоставен миналата година след години на политически и съдебни спорове, докато мигрантските центрове на Италия в Албания многократно бяха оспорвани в съда.

Поддръжниците на новите правила твърдят, че този път инициативата може да бъде успешна, защото ЕС създава ясна правна рамка за функционирането на подобни центрове.

Макар Руанда и Узбекистан да са сред най-обсъжданите варианти и това да е потвърдено на ниво ЕС, отделните държави членки ще трябва самостоятелно да договорят споразуменията си. Европейската комисия не участва в разговорите за избор на приемащи държави, но трябва да бъде уведомена, както и останалите страни членки, преди центровете да започнат работа.

ЕС вече е насочил стотици милиони евро към Руанда чрез програмата Global Gateway, като през 2023 г. обяви инвестиции на стойност 900 млн. евро. На Узбекистан са отпуснати и 119 млн. евро безвъзмездна помощ.

Според високопоставен европейски служител друга държава, която се обсъжда при закрити врата, е Уганда. За сметка на това страни, разположени близо до ЕС, като Египет и Либия, са били изключени от обсъжданията заради опасения, че това може да улесни каналите за трафик на хора.

Министърът по миграцията на Кипър Николас Йоанидис коментира преди приемането на закона, че „общата идея“ е центровете да бъдат разположени „вероятно в Африка или Азия“, но „не близо до европейските граници“.

По думите му защитата на човешките права ще бъде основен критерий при сключването на споразуменията, а ЕС иска Международната организация по миграция и Върховният комисариат на ООН за бежанците (UNHCR) да участват в наблюдението на спазването на правилата.

Според официални представители законът ще подобри управлението на миграцията, като позволи повече депортации на хора без право на престой. Други обаче смятат, че промените ще изложат хиляди на риск от насилие и вреди

Новите миграционни правила на ЕС предизвикаха критики и сравнения с ICE в САЩ

Според представителя на UNHCR в Брюксел Жан-Никола Бьоз ЕС става жертва на „популистка реторика“ и „алтернативни факти“ по отношение на мигрантите. Той предупреждава, че има риск бежанците да бъдат изпратени в държави, където могат да понесат „непоправими вреди“.

Някои държави, включително Франция и Испания, също поставят под съмнение схемата.

„Никога не съм виждал център за връщане в трета държава, който действително да работи“, отбеляза френският президент Еманюел Макрон в Брюксел миналата седмица. „Не съм сигурен, че това е смисълът на нашата Европа.“

Евродепутатът от Зелените Мелиса Камара, която е водещ преговарящ на групата си по новите миграционни правила, заяви пред POLITICO, че създаването на подобни центрове извън границите на ЕС „нарушава основните европейски ценности за достойнство и спазване на фундаменталните права“.

„Ако създадем такива центрове в Узбекистан или Руанда, няма да имаме никаква гаранция, че човешките права ще бъдат спазвани“, добави тя.

Според новите правила на ЕС, приети от Европейския парламент на фона на скандирания „Изпратете ги обратно у дома“ от десни и крайнодесни евродепутати, в тези центрове ще бъдат настанявани хора, които вече са изчерпали всички законови възможности да останат в Съюза и очакват депортиране.

Това е съществена разлика спрямо по-ранните схеми във Великобритания, Дания и Италия, които бяха насочени към кандидати за убежище или новопристигнали мигранти. Именно тези инициативи срещнаха сериозни трудности – албанските центрове на Италия са обект на съдебни дела, датският план за Руанда беше замразен, а британската схема окончателно беше изоставена след години правни спорове.