„Да“ за хиляди мигранти: Испания не се отказва от новата схема за легализация
Мярката се счита за изключително прагматична в страна, където безработицата е на най-ниското ниво от 18 години и чиято икономика расте повече от тези на Великобритания, Германия, Франция и Италия, взети заедно
,fit(1001:538)&format=webp)
Даяна напуска Перу преди две години, търсейки финансова и кариера стабилност в Европа. Но като мигрант без документи в Испания, животът е труден.
Мечтата на 40-годишната жена да работи в туристическия сектор не се сбъдва. Започва да изкарва прехраната си с временни работни места, разказва историята BBC.
„Работата без документи за пребиваване е трудна, защото работодателите могат да ти кажат едно, после да те накарат да правиш друго. Понякога ти плащат по-малко от договореното, което усложнява ситуацията.
Това е стресиращо, може да те експлоатират и да останеш не само без пари, но и болен и самотен“, допълва тя.
Достъпът до много банкови продукти и жилища – които в Испания преживяват криза поради спираловидно нарастващите разходи за наеми, е силно ограничен за тези, които не могат да представят документи за пребиваване на потенциалните наемодатели.
Но наскоро обявената схема от испанското правителство за легализиране на статута на поне половин милион мигранти дава надежда на Даяна и на много други.
„Това ще е добре и за правителството, защото тези мигранти ще плащат данъци, ще генерират доходи, ще могат да инвестират, ще могат да създават бизнеси“, отбелязва тя.
Схемата ще предостави на чужденците едногодишна, подновяема виза, а заявленията ще се приемат от началото на април до края на юни. Кандидатите трябва да докажат, че са прекарали поне пет месеца в страната и че нямат криминално досие.
Оценките за броя на мигрантите, които ще се възползват от схемата, варират от около 500 000 властите до 750 000 – 1,1 милиона според доклад на Националния център за имиграция и граници (CNIF) на полицията, изтекъл в медиите, който сочи, че по-реалистичната цифра е между 750 000 и 1,1 милиона.
Коалиционното правителство, водено от социалистите, посочи хуманитарни причини за тази инициатива, като премиерът Педро Санчес описа имигрантите като хора, „допринесли за напредъка на тази страна заедно с нас“.
Но мярката се счита за изключително прагматична за страна, чиято безработица е на най-ниското си ниво от 18 години и чиято икономика е отбелязала ръст от почти 3% миналата година, равно на ръста на Великобритания, Германия, Франция и Италия, взети заедно.
„Чуждестранните работници играят много важна роля за макроикономическия успех на Испания: растежа на БВП, силния и устойчив пазар на труда“, коментира пред BBC Елма Саиз, министър на социалната сигурност и имиграцията. Тя подчертава, че от 22-те милиона регистрирани работници в страната 14,1% са чужденци.
„От 2022 г. половината от икономическия растеж на Испания се дължи на чуждестранните работници. Става въпрос за ценности, за човешки права и, разбира се, за осъзнаване, че сме изправени пред предизвикателства и че доброто управление на икономиката ни дава резултати“.
Доклад на Централната банка от 2024 г. изглежда потвърждава аргумента: в него се посочва, че Испания ще се нуждае от приблизително 25 милиона мигранти през следващите три десетилетия, за да поддържа икономиката и системата за социално осигуряване.
Мигрантите, както регистрираните, така и тези без документи, имат огромно присъствие в секторите на грижите за възрастни хора и хотелиерството. Много други работят в селското стопанство, като според данни на правителството над 250 000 чужденци са официално регистрирани като работна сила в този сектор, а хиляди други са без документи. Най-много работници идват от Северна Африка, Източна Европа и Латинска Америка.
„Ако нямахме имигранти, това би било проблем за нас“, казва Франсиско Хосе Гарсия Наварете, представител на земеделската асоциация ASAJA в Мадрид. Той заявява, че организацията подкрепя програмата на правителството за узаконяване, въпреки че има опасения за прилагането.
„Ние подкрепяме тази инициатива, стига узаконяването на имигрантите да доведе до сключване на дългосрочни договори за работа в селските райони“.
Основната асоциация на работодателите, CEOE, също изрази широка подкрепа за мярката, като заяви, че „регламентираната“ имиграция е желателна. Тя обаче изрази загриженост относно плана на правителството да въведе узаконяването чрез указ, вместо да позволи на парламента да гласува по въпроса.
В дълбоко поляризираната политическа арена на Испания инициативата е обект на остра критика, което подхранва и без това ожесточената дискусия между левицата и десницата по въпроса за имиграцията.
„Масовата узаконяване е потвърждение на липсата на имиграционна политика“, според Алберто Нуньес Фейхоо, лидер на консервативната Народна партия (PP). „Испания с най-голямо увеличение на нерегулираната имиграция през последните две години в целия ЕС“, допълва той, като оценява, че броят на тези, които ще кандидатстват за схемата, е „по-близо до 1 милион, отколкото до 500 000“.
Крайнодясната партия Vox заяви, че инициативата ще има „притеглящ“ ефект. „Тези половин милион легализирани мигранти ще доведат до пристигането на още милиони, които ще влошат колапса на здравеопазването, жилищното настаняване и нашата сигурност“, казва лидерът на партията Сантяго Абаскал.
Правителството заяви, че няма риск от такъв притеглящ ефект, когато има ясен график за узаконяването.
Испания е прилагала схеми за легализиране на мигранти в миналото, както при леви, така и при консервативни правителства. PP, например, узаконява статута на над половин милион мигранти през 2000-2001 г., а предишното социалистическо правителство легализира още 577 000 през 2005 г., допълва BBC.
Въпреки това, настоящият план се въвежда в момент, когато повечето европейски страни ограничават имиграцията.
Франция и Германия затегнаха правилата, а италианското правителство одобри използването на военни кораби за блокиране на пристигащите.
В Обединеното кралство, една от малкото страни с лявоцентристко правителство, намаляването на броя на мигрантите е приоритет за правителството.
В този контекст ЕК изрази предпазливост по отношение на политиката на Испания, като подчерта необходимостта да се гарантира, че мигрантите не я използват, за да пребивават незаконно в други страни.
„Получаването на разрешение за пребиваване в ЕС не е бланков чек“, заявява Магнус Бруннер, комисар по вътрешни работи и миграция пред ЕП на обсъждането на инициативата. „Всяка държава трябва да избягва решения с отрицателни последици за другите“, допълва той.
В малките офиси на Aculco в Мадрид, организация, която консултира мигранти по правни и трудови въпроси, група чужденци се подготвя за семинар за повече информация за право на пребиваване.
Сред тях е и Мануел, перуанец, който планира да кандидатства по схемата. Той е работил като болногледач за възрастни хора, но след като молбата му за убежище е отхвърлена, губи работата си и живее от спестяванията си. „Не искат да те наемат без право на пребиваване, а ако го направят, ти плащат по-малко от минималната заплата“. Регулирането, добавя той, „ще ми позволи да работя и да допринасям за социалноосигурителната система“.
„Това ще промени живота на много хора“, допълва Пилар Родригес, адвокат по имиграционни въпроси, която води семинара. „Тази мярка е важна, защото ще позволи на хората да се задържат на работните си места със сигурни доходи, от приноса им към социалноосигурителната система ще спечелят и испанците“, допълва тя.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)