ЕС е изправен пред остра критика заради плановете да приеме делегация на талибаните в Брюксел

Европейски представители са изправени пред остра критика заради плановете си да приемат делегация на талибаните в Брюксел във вторник. Правозащитни организации и евродепутати предупреждават, че срещата рискува да нормализира режим, който забрани на момичетата да посещават училище след шести клас и систематично изтласква жените от обществения живот. Освен това двама лидери на талибаните са обвинени в престъпления срещу човечеството.

Белгийското външно министерство съобщи в понеделник, че е издало пет еднодневни визи на представители на талибаните за участие в среща в Брюксел. Източници на The Guardian твърдят, че тя вероятно ще се проведе във вторник.

Срещата идва само седмици след като Европейската комисия потвърди, че от януари води разговори с талибаните относно разширяването на депортациите на афганистански мигранти.

Готовността на европейските институции да си сътрудничат с талибаните – които през 2024 г. забраниха на жените дори да говорят или да показват лицата си извън дома – рязко контрастира с позициите на Европейския парламент, който многократно е приемал резолюции, осъждащи режима. Това заявява испанският евродепутат от групата на социалистите Хуан Фернандо Лопес Агилар.

Германия на път да легитимира талибаните в замяна на повече депортации

„Потресен съм. Това е възмутително и подкопава доверието и авторитета на Европейския съюз. Не може да има такъв двоен стандарт“, коментира той.

Срещу двама висши представители на талибаните има издадени заповеди за арест от Международния наказателен съд. Те са обвинени в престъпления срещу човечеството заради преследването на жени и момичета. Европейският съюз също е наложил санкции на няколко лица, свързани с режима.

През май говорител на Европейската комисия заяви, че разговорите с талибаните са били координирани със Швеция, след като 20 държави членки са поискали конкретни механизми за връщане на афганистанци без законно право на пребиваване или на такива, които представляват риск за сигурността. Според Комисията фокусът на преговорите е върху връщането на хора, които „представляват заплаха за сигурността“ на ЕС.

Лопес Агилар обаче отхвърля това обяснение. Според него европейската политика се влияе прекомерно от крайнодесните партии и тяхната реторика по темата за миграцията.

„Ние сме 450 милиона души. Няма причина за паника заради определен брой мигранти, които бягат от отчаяние, липса на възможности или преследване, което е основание да поискат международна закрила“, отбелязва той. „Миграцията не е заплаха и дори не е криза. Тя е постоянен факт в историята на човечеството.“

След завръщането на талибаните на власт през 2021 г. стотици хиляди афганистанци потърсиха убежище в Европа. Междувременно политическият дебат около миграцията в много държави става все по-рестриктивен, а редица правителства изглеждат склонни да пренебрегнат рисковете от връщането на хора в държава, обхваната от хуманитарна и правозащитна криза.

Според Международния спасителен комитет около 40% от населението на Афганистан е засегнато от глад. Особено тежко остава положението на жените, които са изправени пред системни ограничения в достъпа до образование, работа и здравеопазване.

„Връщането на афганистанци в държава, където почти половината население не може да си осигури достатъчно храна, не е миграционна политика. Това е решение, което може да струва човешки животи“, предупреждава Лиса Оуен, директор на организацията за Афганистан.

Подобни опасения са изразени и в отворено писмо, подписано от 83 афганистански и международни правозащитни организации.

Новите миграционни правила на ЕС предизвикаха критики и сравнения с ICE в САЩ

„Афганистан в момента е едно от най-опасните места в света за жените. Принудителното връщане би изложило много от тях на преследване, насилие и тежко ограничаване на основните им права“, се казва в документа.

Въпреки че Европейският съюз подчертава, че срещата не представлява официално признаване на талибанския режим, според Шагофа Гафори от Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел се случва нещо по-проблематично.

„Брюксел предлага нещо по-подмолно – нормализация“, пише тя този месец. „Това не изисква подписан договор, а настъпва постепенно – чрез визи, предоставяне на зали за срещи и тихата замяна на принципите с прагматични сделки.“

Доклад на ООН от миналата година установява, че много афганистанци, върнати в страната основно от Пакистан и Иран, са били подложени на произволни арести, задържане, изтезания и малтретиране от страна на властите. Според критиците тези депортации поставят под съмнение спазването на международните задължения на ЕС, които забраняват връщането на хора в държави, където има риск от преследване или изтезания.

Гафори посочва като пример полет от Германия през август 2024 г., организиран с посредничеството на Катар, с който са били депортирани 28 афганистански граждани.

„След като самолетът кацне, практически няма надежден механизъм за наблюдение. Има данни, че върнати лица са били задържани и разпитвани, а поне един от тях впоследствие е бил убит“, допълва тя.

Според наличната информация Германия е депортирала повече от 100 афганистанци от август 2024 г. насам, а Австрия също е започнала подобни процедури.

Европейската комисия твърди, че сътрудничеството с талибаните е необходимо за връщането на осъдени престъпници в Афганистан. Според Решад Джалали от Европейския съвет за бежанците и изгнаниците обаче това може да бъде само началото.

„Истинският риск е, че след като депортациите бъдат нормализирани и възобновени между ЕС и фактическите власти в Кабул, това може да отвори пътя към много по-широко връщане на афганистанци, които не са извършили никакви престъпления“, предупреждава той.

Афганистанските жени губят „последната си надежда“, след като талибаните ограничават достъпа до интернет

Разследване на германската телевизия ZDF, публикувано по-рано тази година, твърди, че сред депортираните от държавата е имало и самотни афганистански мъже без криминални прояви.

Вместо това Джалали призовава Европейския съюз да работи заедно с международната общност за търсене на отговорност от талибаните.

„Приоритетът на ЕС трябва да бъде защитата на афганистанците и международното право, а не създаването на механизми, които рискуват да легитимират един от най-репресивните режими в света“, казва той.

Германският евродепутат от Зелените Хана Нойман също предупреждава, че депортациите представляват не само хуманитарен провал, но и стратегическа грешка.

„Ако Европа връща млади афганистански мъже в бедност и безнадеждност, много от тях ще станат зависими от единствените структури, които все още предлагат подслон и храна – мрежите на талибаните и религиозните училища“, пише тя в социалните мрежи.

Според Нойман всяко подобно връщане потенциално укрепва режима.

„Авторитарните системи не се задържат на власт само чрез насилие. Те разчитат и на зависимост, социален контрол и принудителна лоялност. Когато връщаме хора в отчаяние, ние не отслабваме талибаните. Рискуваме да укрепим именно структурите, които ги поддържат на власт.“