Четири млади жени седят заедно и чакат телефонът да звънне. Когато обаждането най-сетне идва, гласът на тяхната приятелка се чува накъсано и трудно разбираемо, но те търпеливо изчакват сигналът да се подобри, за да могат да започнат обсъждането на избраната книга.

Всеки четвъртък петте приятелки се събират далеч от неодобрителния поглед на талибаните за своя читателски кръг, разказва The Guardian. Те четат не за развлечение, а, както сами казват, за да разберат живота и света около себе си. Наричат групата си „жени с книги и въображение“.

Повечето от жените се срещат лично, но Парвана, на 21 години, живее в друг район и затова се включва по телефона. Тя е била още дете, когато талибаните изключват момичетата от образователната система, така че не успява да завърши училище. Сега, споделя тя, целият ѝ живот през седмицата се върти около книгите.

Поредното ограничение идва на фона на забраните за образование на момичета, премахването на книги от жени автори, рестрикциите върху работата на жените и дори върху културни дейности като шахмат

Афганистанските жени губят „последната си надежда“, след като талибаните ограничават достъпа до интернет

„Когато ни забраниха да ходим на училище, изгубих всякаква надежда. Майка ми ме насърчаваше, но знаех, че нещата няма да се подобрят“, отбелязва тя. „Реших сама да направя нещо… и сега имам този читателски клуб.“

Тази седмица Парвана води дискусия върху „The Year of Turmoil“ – роман на иранския писател Абас Маруфи за млада жена на име Нушафарин, която се оказва в капана на потискащ брак. Развиващ се на фона на размириците в Иран от средата на XX век, книгата засяга теми като потисничество, вяра и патриархална власт – теми, които отекват силно сред афганистанските жени.

Макар да са вътре, във въздуха се усеща хлад, а от чашите със зелен чай се издига пара, докато гласът на Парвана се чува през телефона.

„Тя олицетворява жените, които са страдали, останали са в капан и са потискани от семейството и обществото в днешен Афганистан“, казва Парвана за героинята. „Още от самото начало се припознах в нея; беше болезнено, много болезнено.“

„Книгите, които четем, са за страдание, избор и противопоставяне на принудата – неща, с които самите ние живеем всеки ден“, допълва Роя, член на книжния клуб.

Повечето от книгите, които петте жени са обсъждали от създаването на кръга миналия юни, са класически произведения и засягат въпроси като власт, страдание и мястото на жените, макар че те се стремят към разнообразие. Сред прочетените заглавия са „Животинска ферма“ на Джордж Оруел, „Старецът и морето“ на Ърнест Хемингуей, „I’ll Turn Off the Lights“ на Зоя Пирзад и „Symphony of the Dead“ – също от Абас Маруфи.

Повечето книги могат да бъдат открити онлайн и изтеглени безплатно, макар че понякога жените заемат книги и от библиотеки.

Забраната обхваща и ключови учебници, посветени на правата на жените, човешките права и западната философия. Част от тях са написани от жени, а други са обявени за „несъвместими със шариата“

Талибаните забраняват книги, написани от жени, в афганистанските университети

Те се събират всяка седмица за час и половина в дома на някоя от участничките. Сменят мястото на срещите, за да избегнат внимание в страна, където свободите на жените са силно ограничени.

На Парвана понякога ѝ се налага да се качва на хълм, за да улови достатъчно силен интернет сигнал и да изтегли книгата, която четат. По думите ѝ си струва, а и има подкрепата на по-големия си брат, който я насърчава да продължава, независимо от всичко. „Вълнението, което изпитвам за тези срещи, е неописуемо“, посочва тя.

Надеждите за образование на всички жени в читателския клуб са били разбити след завръщането на талибаните. Те са част от над 2 милиона жени и момичета, останали без достъп до образование през четирите години от въвеждането на забраната. От УНИЦЕФ предупреждават, че последиците за страната ще бъдат „катастрофални“.

„Четенето винаги е било неразделна част от живота ми“, коментира пред The Guardian координаторката на групата Даря, на 25 години. Тя е в трети курс по езикознание и литература, когато талибаните затварят университетите за жени. „Когато чета, се чувствам сякаш съм в друг свят – героите, местата, природата. Понякога плача с историята, понякога се смея. Но винаги книгите са давали цвят на живота ми.“

Даря твърди, че „The Year of Turmoil“ е оказала особено силно въздействие върху нея. „Този роман разказва за години, изпълнени с натиск и ограничения. Нушафарин олицетворява хората, попаднали в такива времена.“

„Нейната съдба отразява живота на хората в днешен Афганистан – хора, които се борят с ограничения в образованието, социална репресия и политически натиск. Както героите в романа, и ние поддържаме надеждата жива чрез съпротива и учене.“

Роя обяснява целта на кръга така: „Повечето жени, които приемат потисничеството, го правят, защото не познават правата си. Книгите, които четем, са за страдание, но и за избор и противопоставяне на силата.“

Морварид, на 22 години, посочва, че много жени в Афганистан приличат на Нушафарин, която според нея е „в капан между традицията, религиозната власт и общественото осъждане“.

В знак, че страната се подготвя за чуждестранни посетители, единственият петзвезден хотел отново отвори женския си СПА център и салон за красота

Готови ли сте за почивка в Афганистан? Талибаните искат да станат туристическа сила

„Тя се превръща от мълчалива жена в осъзнат човек. Съдбата ѝ показва, че в такава среда самото желание да избираш е форма на съпротива“, отбелязва Морварид, която е приета в университета в Балх в Северен Афганистан да изучава право и политически науки, но не успява да започне обучението си преди въвеждането на забраната.

„Точно в нощта, преди да замина за Балх, университетите бяха затворени за жени“, спомня си тя. „Плаках до сутринта. Животът ми потъна в мрак. Чрез четенето и тази група постепенно излязох от този кошмар.“

Мечтата ѝ е била да стане адвокат. Сега четвъртък е най-важният ден от седмицата ѝ: „Този кръг ме предпази от много от трудностите на живота.“

Показателно е, че любимата ѝ книга е „Старецът и морето“ – история за оцеляването.

Морварид подчертава значението на четенето за жените: „Ако една жена е осъзната, едно семейство е осъзнато. Осъзнатата жена отглежда осъзнати деца. Талибаните се страхуват от осъзнати жени. За да се противопоставиш на талибаните, трябва да станеш осъзнат и да се развиваш.“

Навън ограниченията продължават. Но в тази малка стая, в компанията на книгите, има млади жени, за които четенето е форма на съпротива.