Огледалният Иран: Жени без забрадки, концерти и влюбени двойки. Но такава ли е реалността

На оживените улици в Техеран признаците за промяна са неоспорими.

Жените се разхождат без забрадки, с дънки и маратонки, седят заедно с мъжете в кафенетата, където тихо звучи западна музика, двойките се разхождат ръка за ръка – фини жестове, подкопаващи строгите социални норми, които до неотдавна определят Ислямската република.

Но под повърхността се разкрива по-мрачна реалност.

Иранските духовни лидери засилват репресиите срещу политически дисиденти, за да всеят страх и предотвратят безредици, коментират пред Reuters четирима активисти от Иран. Стотици журналисти, адвокати, студенти, писатели, защитници на правата на човека са тормозени, арестувани или подложени на други наказателни мерки в последните месеци, твърдят още правозащитни групи и активисти.

Стратегията на властите е добре обмислена: да се облекчат видимите ограничения, за да се успокои общественото мнение на фона на нарастващата икономическа изолация, като в същото време тихо се засилва репресията срещу политически дисиденти, допълват източниците на Reuters.

Как Израел неволно събуди иранския национализъм

Алекс Ватанка, директор на програмата за Иран в Института за Близкия изток, базиран във Вашингтон, заявява, че стратегията показва „тактическо управление“, но червените линии на правителството остават твърди. „Това противоречие е умишлено: изпускателен клапан за обществеността, съчетан с твърд таван за истинско несъгласие“, допълва той.

Иранските духовни лидери са изправени пред едно от най-тежките си изпитания от Ислямската революция през 1979 г. Конфликтът с Израел нанесе тежки щети на военните и ядрени обекти през юни и разруши регионалната мрежа от съюзници – от Хамас в Газа до ливанската Хизбула и милициите в Ирак, отбелязва в анализа си Reuters.

В страната икономиката е в криза след срива на валутата риал, скока на инфлацията и опустошителния недостиг на енергийни и водни ресурси.

„Иран е в мътни води, а настоящият подход на режима е по-скоро поредица от краткосрочни експерименти в един нестабилен момент, отколкото последователна стратегия.“, казват източниците на Reuters.

Министерството на външните работи и министерството на правосъдието на Иран не отговарят на запитванията за коментар по темата.

„Нито мир, нито война“: Как стратегията на Техеран се срина с гръм и трясък

Хиджабът, който беше фокус на протестите, предизвикани от смъртта в ареста на Махса Амини – млада жена, задържана през 2022 г. за предполагаемо нарушение на закона за задължителния хиджаб, се налага селективно.

От страх от подновяване на протестите в цялата страна, на фона на нарастващото недоволство, иранският президент Масуд Пезешкиан отказа да приложи подкрепения от твърдолинейните сили закон „Хиджаб и целомъдрие“, одобрен в края на миналата година.

В интернет поредица от лъскави видеоклипове рисува картина на един жизнен и гостоприемен Иран.

Чуждестранни инфлуенсъри в сферата на пътуванията – някои поканени и спонсорирани от правителството, публикуват постове с ококорени от изненада погледи към древни руини, оживени пазари и разкошни ястия. Представят страната като неразбрана и несправедливо оклеветявана. Съдържанието им, споделяно с милиони последователи, е част от усилията на духовенството да превърне Иран в безопасна и привлекателна дестинация, допълва Reuters.

Междувременно, вайръл клипове от улични концерти показват млади иранци, които танцуват без забрадки и пеят поп балади в контролирани зони – сцени, немислими преди две години. Но критиците твърдят, че спектаклите са внимателно хореографирани, за да излъчват отвореност, докато всъщност прикриват засилващата се репресия.

Amnesty: Екзекуциите в световен мащаб са най-високото си ниво от 10 години

Броят на екзекуциите в Иран е достигнал нива, невиждани от 1989 г. Към 21 октомври властите са екзекутирали най-малко 1176 души през 2025 г. – средно по четирима на ден, по данни на Службата на ООН по правата на човека.

„Натискът се засилва – от заплахи към нашите семейства до арести на активисти, студенти и журналисти. Те искат да смажат несъгласието“, каза активист, хвърлен в затвора през 2019 г. по време на протести срещу повишаването на цените на горивата, които бързо придобиха политически характер за „промяна на режима“.

Всички активисти говорят пред Reuters при условие за анонимност, от страх от репресии.

От „слаб лидер“ до трън в очите на Израел и САЩ: Кой е аятолах Али Хаменей

Управляващият елит на Иран е заклещен между недоволството на гражданите и забавените ядрени преговори със САЩ за прекратяване на десетилетен спор – комбинация, поставила страната в политическа и финансова изолация.

Възстановяването на санкциите на ООН през септември поради неуспеха да се постигне ядрено споразумение може значително да увеличи натиска върху икономиката, като допълнително ограничи търговията с държави, които преди това са пренебрегвали едностранните санкции на САЩ.

Освен това, в коридорите на властта в Техеран нараства загрижеността относно перспективата за нови израелски удари, ако дипломатическите преговори със САЩ се провалят, заявяват официални лица. Това е сценарий, който би засилил още задълбочаващия се вътрешен и външен натиск върху властта.

46 години не стигат: Франция, Германия и Великобритания връщат санкциите срещу Иран

САЩ и Израел вече предупредиха, че няма да се поколебаят да нанесат нов удар, ако Иран възобнови обогатяването на уран, което е възможен път към разработване на ядрени оръжия. Страната отрича да се стреми към ядрени бомби и заявява, че приветства „мирното“ ядрено споразумение, но и заплашва с мощно отмъщение, ако бъде атакувана отново.

„Рискът от подновяване на масовите безредици е реален; иранското общество е гневно, разочаровано и убедено, че икономическата и дипломатическата безизходица няма да се промени“, коментира Ватанка.

По думите му стратегията на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей изглежда двупосочна. „На външно равнище поддържа отворена тясна дипломатическа врата, за да избегне война с Израел или САЩ. На вътрешно равнище експериментира с премерени отстъпки“, добавя анализаторът.

Репресиите срещу политическите дисиденти се засилват след 12-дневната война с Израел през юни, която отне живота на няколко висши военни фигури и разтърси страната.

Кой е големият победител от кризата в Близкия изток?

Друг активист твърди пред Reuters, че облекчаването на социалните ограничения е начин да се държат хората далеч от улиците.

„Но това е само временна мярка. От края на войната през юни съм бил привикван и заплашван от службите за сигурност, че ще арестуват по-малкия ми брат, ако се занимавам с каквато и да е политическа дейност.“, коментира мъжът.

Министерството на правосъдието не е отговорило на въпросите за твърденията на активистите за заплахи след конфликта.

След войната властите се позовават на националната сигурност, за да оправдаят мащабните репресии. Съдебната власт разпореди бързи процеси за обвинените в сътрудничество с Израел, а парламентът прие закон, разширяващ смъртното наказание за шпионаж, засягащ и онлайн дейността, криминализирайки публикации, считани за разпространяващи „невярна информация“.

Ирански паравоенни отряди се впускат в лов на агенти на Мосад

Според иранската съдебна власт са арестувани над 21 000 души, включително журналисти, активисти и членове на малцинствени групи като кюрди, балучи и араби.

Членове на религиозното малцинство бахаи са обвинени, че са „ционистки шпиони“, а някои са арестувани при обиски в домовете им, имуществото им е конфискувано, твърдят правозащитни организации.

„Международният натиск се засилва и те се страхуват да не загубят властта си, затова засилват репресиите срещу политическите дисиденти“, казва бивш висш реформистки чиновник, прекарал години в затвора за „действия срещу националната сигурност“ поради политически възгледи, несъответстващи на режима в Иран, завършва анализът на Reuters.