В началото на месец юни астронавтите Джесика Меър и Джак Хатауей получават тревожно обаждане. Часът е 9:04 сутринта източноамериканско време, когато специалистите от Центъра за управление на полетите в Хюстън издават прецизни инструкции. Това не е рутинна процедура. Заповедта на НАСА е ясна: петимата астронавти под юрисдикцията на агенцията на борда на Международната космическа станция (МКС) трябва незабавно да облекат скафандрите си, да се придвижат до капсулата SpaceX Crew Dragon Freedom и да се подготвят за евентуална евакуация.

Хюстън активира протокол за безопасност, известен като „убежище“, който включва подготовка за аварийно завръщане на Земята. Това означава астронавтите да се качат в космическия кораб, с който са пристигнали на станцията и който остава скачен към нея, в случай че се наложи спешно бягство с цел спасяване на живота им.

Досега този протокол е бил задействан само при опасност от космически отломки, които се движат с такава скорост, че удар в някой от модулите може да предизвика катастрофа. Този път обаче причината не е външна заплаха, а липса на доверие, пише El Pais. 

Меър и Хатауей са американски астронавти. Заедно с французойката Софи Адено от Европейската космическа агенция (ЕКА) и руския космонавт Андрей Федяев те съставляват екипажа на мисията SpaceX Crew-12, която в момента е на борда на МКС – огромната международна лаборатория, обикаляща на около 400 км над Земята.

Американската космическа агенция отказва да разкрие кой член на екипажа има здравословен проблем или от какво естество е той

Астронавти от МКС започват пътуването си обратно към Земята при първата в историята медицинска евакуация на НАСА

Заповедите засягат и друг американски астронавт – Крис Уилямс, който вече повече от шест месеца живее на станцията заедно с двама руски космонавти.

Причината САЩ да активират протокола е аномалия, засечена при два теча на въздух в преходната камера на руския служебен модул „Звезда“, който е свързан с останалите руски сегменти на станцията. За тези пукнатини се знае още от 2019 г., а от 2024 г. насам САЩ и Русия спорят колко сериозен е проблемът. През последните седмици обаче количеството изтичащ въздух се удвоява, което тревожи инженерите.

Американските власти вдигат тревога, след като руските космонавти Сергей Куд-Сверчков и Сергей Микаев решават да отрежат малка метална скоба от въздуховода, за да получат по-добър достъп до зоната за инспекция. Намерението им е впоследствие да запечатат мястото със специален двукомпонентен материал.

Според НАСА тази маневра е криела риск за здравината на модула.

Докато руснаците работят по своята част от станцията, американските астронавти се укриват в собствените си космически кораби. Вашингтон не е съгласен с решението на руската страна и не се доверява на резултата от ремонта.

Меър, Хатауей и останалите астронавти прекарват два часа в капсулата Dragon със затворени люкове и облечени скафандри. След като Роскосмос решава временно да се откаже от рязането на конструктивни елементи и вместо това да приложи уплътнител върху една от предполагаемите точки на теч, НАСА разрешава на астронавтите да се върнат по работните си места.

„Роскосмос временно преустанови структурните ремонтни дейности в преходния тунел на модула „Звезда“, известен като PrK, докато се анализират допълнителни измервания и данни“, написа говорителката на НАСА Бетани Стивънс в социалната мрежа X.

„Очакваме да работим съвместно с Роскосмос по намирането на решение за течовете“, добавя тя.

От руската космическа агенция омаловажават инцидента.

„Ситуацията не застрашава безопасността на екипажа и бордовите системи“, заявяват от Роскосмос. „Налягането на борда на МКС е стабилно и се поддържа на изчисленото ниво.“

Илон Мъск и европейският астронавт Андреас Могенсен си размениха остри реплики в X заради забавеното връщане на двама души от МКС

САЩ и Европа се сблъскаха и на космическа тематика

Доверие под напрежение

Това е най-критичният момент в съвместната работа между САЩ и Русия в космоса след нахлуването на руските сили в Украйна, което доведе до прекратяването на множество общи космически проекти.

До планираното извеждане от експлоатация на МКС през 2030 г. остават четири години. И най-важното – животът на всички на борда зависи от поддържането на крехкия баланс между двете страни. Това е сътрудничество, основано на взаимна зависимост, а не на доверие.

Станцията функционира като хибридна система: Русия контролира двигателите и системите за корекция на орбитата, а САЩ управляват голяма част от останалите ключови системи. Затова разделянето на двата сегмента е практически невъзможно.

Въпреки че астронавтите от двете държави поддържат добри работни отношения, разривът между космическите агенции изглежда се задълбочава. Културните различия, различните процедури и структурните разделения стават все по-видими с охлаждането на отношенията между Москва и Вашингтон.

След началото на войната в Украйна ресурсите на руската космическа програма значително намаляват. Напрежението дори довежда до заплахи от страна на Роскосмос, че станцията може да бъде оставена да падне над Европа. С ограничени финансови възможности космическата програма вече не е сред основните приоритети на Москва.

Новата геополитическа реалност тласка Русия към по-близко сътрудничество с Китай, който активно развива своя космическа програма. Това принуждава Москва да промени плановете си за бъдещата Руска орбитална станция (РОС).

Когато през 2015 г. Путин представя проекта, той заявява, че от МКС могат да се наблюдават едва 5% от територията на Русия.

„От нашата национална станция ще можем да виждаме цялата територия на огромната ни страна“, казва тогава руският президент.

Инцидентът с ветерана на НАСА Майк Финке през януари принуждава космическата агенция за първи път да върне екипаж от Международната космическа станция по здравословни причини

Астронавт внезапно губи способността си да говори в космоса. Какво означава това за бъдещите мисии?

Международната космическа станция е към края на живота си

Освен проблема с течовете на въздух, дните на Международната космическа станция така или иначе са преброени.

Преди три години партньорите в най-мащабния международен космически проект – САЩ, Япония, Канада и Европейският съюз – се договориха експлоатацията ѝ да продължи до 2030 г. Русия обаче планира да се оттегли няколко години по-рано, макар да е отправяла подобни заплахи и в миналото.

МКС е непрекъснато обитаема вече почти 27 години, но последният инцидент едва не прекъсва тази история и ускорява края на руското участие.

Разминаването между графиците на НАСА и Роскосмос поражда сериозни дебати. Отделянето на Русия от проекта няма да бъде лесно, защото много от ресурсите и операциите са общи. Без руското участие орбиталната инфраструктура трудно би могла да функционира в сегашния си вид.

Случаят от началото на юни не е първият, при който пукнатините в руския сегмент предизвикват тревога. Само няколко седмици по-рано пилотирана мисия, която трябваше да изведе в космоса първите астронавти от Индия, Полша и Унгария, беше отложена заради същия проблем.

Русия така и не успява напълно да отстрани течовете, които продължават вече седем години. От НАСА многократно предупреждават, че проблемът може да се задълбочи вследствие на износване на метала.

Главният инспектор на американската агенция дори определя състоянието на руския модул като „риск от първа степен за безопасността“. В редица вътрешни документи на НАСА се използва терминът „катастрофална неизправност“ при описанието на инцидентите в модула.

Този дисбаланс и обтегнатите отношения между двете страни оставят седем космонавти затворени в тясното пространство в най-лошия възможен сценарий – такъв, в който животът им зависи от едно все по-трудно и напрегнато сътрудничество.