Независимо дали се намира в престижен музей или в дома на милиардер, вероятно почти всяка кхмерска скулптура на Запад в даден момент е била откъсната от древен храм и нелегално изнесена от Камбоджа. Има и голяма вероятност да е преминала през ръцете на британския търговец на антики Дъглас Лачфорд.

В продължение на десетилетия той е смятан за един от най-големите познавачи на кхмерското изкуство. Автор е на няколко книги за Кхмерската империя и снабдява колекционери, музеи и аукционни къщи със статуи, релефи и храмови артефакти. За клиентите си Лачфорд е уважаван експерт. За американските власти обаче той се превръща в централна фигура в една от най-мащабните схеми за трафик на културно наследство в съвременната история, пише CNN. 

Година преди смъртта си през 2020 г. Лачфорд е обвинен в САЩ в измама, контрабанда и заговор. Според разследващите той съзнателно е действал като посредник между иманяри, разграбващи археологически обекти в Камбоджа, и международния пазар на изкуство.

Днес голяма част от предметите, които е продавал, се смятат за незаконно изнесени от места като Ангкор Ват и Кох Кер. Според обвиненията Лачфорд е използвал фалшифицирани документи и измислени истории за произхода им, за да ги представя като законно придобити. Много от тях впоследствие се озовават в музеи като нюйоркския „Метрополитън“, както и в колекциите на едни от най-богатите хора в света.

Кражбата в Лувъра подчертава пропуските в сигурността, но и поставя въпроса за границата между достъпност и защита на изкуството

Музей или крепост – новата дилема пред културните институции по целия свят

От уважаван експерт до символ на разграбването

В продължение на десетилетия малцина задават въпроси за произхода на предметите. Дори когато статуите са без крайници, грубо отсечени при глезените или все още покрити с пръст, това рядко предизвиква подозрения.

Лачфорд винаги отрича да е извършвал нещо незаконно. През 2010 г. той твърди, че повечето предмети, които е придобил, са били открити от фермери. По-късно защитава действията си с аргумента, че ако артефактите бяха останали в Камбоджа по време на режима на Червените кхмери, вероятно щяха да бъдат унищожени.

Светът на изкуството обаче постепенно променя мнението си. През последните години музеи и частни колекционери започват масово да връщат предмети, свързани с него. Сред тях са „Метрополитън“, Денвърският музей на изкуството и Националната галерия на Австралия.

Според канадския журналист Матю Кембъл, автор на книгата The Man Who Stole the Gods, името на Лачфорд е станало толкова компрометирано, че на практика е унищожило пазара за кхмерско изкуство.

„Може да има частни сделки между отделни хора, но големите аукционни къщи вече не могат спокойно да продават кхмерски статуи“, казва той.

Гражданската война създава идеалните условия

Историята започва много преди Лачфорд да бъде официално обвинен в контрабанда.

Роден през 1931 г. в Британска Индия, той пристига в Банкок през 50-те години като млад предприемач. Постепенно развива силен интерес към Кхмерската империя и започва да събира нейни артефакти.

В сърцето на Париж, зад класическа фасада от XIX век, архитектът изгражда нов дом за Фондация „Картие“, където миналото и съвременността се срещат в един кадър

Жан Нувел превърна стара парижка сграда в музей, който може да съперничи на Лувъра

През 60-те години посещава храмове в Камбоджа и изгражда контакти в региона. Малко по-късно страната потъва в гражданска война. Следват американските бомбардировки, превратът срещу принц Сианук и идването на власт на Червените кхмери начело с Пол Пот.

Режимът извършва геноцид, при който загиват между 1,5 и 3 милиона души. На този фон опазването на културното наследство престава да бъде приоритет. Археологически обекти остават изоставени, осеяни с мини или използвани от въоръжени групировки.

Именно тогава процъфтява иманярството.

Един от най-известните иманяри е Тоек Тик – бивш войник на Червените кхмери. След края на конфликта той открива, че древните статуи могат да донесат много повече пари от всяка друга работа.

Започва сам, но през 90-те години изгражда мрежа от стотици хора, които разграбват храмове и пренасят артефакти до посредници на границата с Тайланд.

За самите иманяри печалбите са сравнително скромни. Тик по-късно признава, че рядко е получавал повече от няколкостотин долара за предмет. Той и хората му почти не осъзнават колко висока стойност достигат тези артефакти на международния пазар.

Свидетелят, който променя всичко

Ключова роля за разкриването на схемата играе американският адвокат Брадли Гордън.

В началото той е нает като консултант по разследване, свързано с кхмерски артефакт. Постепенно започва да работи пряко с камбоджанските власти и да издирва хора, участвали в разграбването на храмовете.

Така стига до Тик.

След дълги разговори бившият иманяр решава да сътрудничи. Той разказва подробно как са действали мрежите за разграбване и разпознава десетки предмети в каталози и книги на Лачфорд.

Активите към младите поколения се оценяват на около 84 трилиона долара до 2045 г. или дори на 124 трилиона долара до 2048 г. Тези, които не искат да задържат наследеното изкуство или се нуждаят от ликвидация, вероятно ще се обърнат към аукционните пазари

Какво разкрива рекордният търг на Christie’s за $1,45 милиарда за големия трансфер на богатство

Според Гордън Тик започва да говори отчасти заради чувство за вина. Той вярва, че действията му са му донесли „лоша карма“ и иска да поправи стореното.

Малко преди смъртта си през 2021 г. бившият иманяр отбелязва пред New York Times: „Искам боговете да се върнат у дома.“

Свидетелствата му помагат на разследващите да свържат конкретни статуи с конкретни храмове и да проследят маршрута им от Камбоджа до международния пазар, разказва CNN. 

Как са били „узаконявани“ артефактите?

Лачфорд не просто продава предметите – той изгражда цяла система за легитимирането им. През 1974 г. отваря галерия в Банкок. По-късно дарява кхмерски артефакти на Британския музей и на музея „Метрополитън“ в Ню Йорк. Тези дарения значително повишават авторитета му.

Според Кембъл именно връзките с престижни институции убеждават купувачите, че предметите му са напълно законни.

Особено важен е въпросът кога артефактите са напуснали Камбоджа. След Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г. държавите получават по-силни механизми за връщане на разграбено културно наследство. Затова много колекционери искат доказателства, че предметите са били изнесени преди тази дата.

Ротко, Полък и Бранкузи застават в центъра на продажби, които могат да доближат 2 млрд. долара.

Три произведения по $100 млн. изправят пазара на изкуство пред най-скъпия му тест

Американските власти твърдят, че Лачфорд често предоставя именно такива доказателства, но те са фалшифицирани.

Разследващите твърдят, че той използва фиктивни документи, измислени истории за собственост и дори писма от отдавна починал бизнесмен, за да създаде впечатление за законен произход.

„Не мисля, че е очаквал някой да проверява тези неща“, посочва Кембъл. „А и дълго време никой не го правеше.“

Ключовият момент

Повратният момент настъпва през 2011 г., когато аукционната къща „Сотбис“ внезапно изтегля от търг кхмерска статуя на героя Дурьодхана от индуисткия епос „Махабхарата“. Според разследващите статуята е била разграбена от Кох Кер след 1970 г., въпреки твърденията, че е напуснала Камбоджа по-рано. След продължителна съдебна битка артефактът е върнат в родината си.

Случаят привлича международно внимание и поставя под натиск както аукционните къщи, така и музеите. Започват нови разследвания, а много институции доброволно преразглеждат колекциите си.

През 2013 г. „Метрополитън“ връща две известни кхмерски фигури, които дълго време стоят на входа на галериите за изкуство от Югоизточна Азия. През следващите години други музеи последват примера му.

През 2023 г. „Метрополитън“ връща още 14 предмета, свързани с Лачфорд.

Според учените те могат да бъдат също толкова полезни, колкото физическата активност

Заниманията с изкуство и култура могат да забавят биологичното стареене, показва изследване

Завръщането на боговете

Под натиск попадат и частните колекционери. Сред тях е съоснователят на интернет компанията „Нетскейп“ Джим Кларк, който доброволно предава десетки предмети след срещи с разследващи.

Семейството на покойния милиардер Джордж Линдеман също се съгласява да върне 33 кхмерски артефакта.

Според Брадли Гордън поне 300 разграбени предмета вече са върнати в Камбоджа благодарение на работата на неговия екип. Той обаче смята, че това е само малка част от общия брой.

Адвокатът е съставил база данни с около 2000 музейни предмета и поне още толкова в частни колекции. По негови оценки значителна част от тях по някакъв начин са свързани с мрежата на Лачфорд.

За Гордън най-голямото разочарование остава фактът, че дилърът умира, без никога да застане пред съд.

„Трябваше да бъде изпратен в Ню Йорк и да понесе отговорност“, подчертава той.

Въпреки това адвокатът намира утеха в друго – завръщането на свещени предмети в страна, където много хора не ги възприемат просто като произведения на изкуството, а като живи въплъщения на боговете.

Това чувство е най-добре описано от камбоджанския министър на културата Пхьоърнг Сакона.

„Нашата култура и нашите статуи не са просто дърво и глина“, казва тя. „Те притежават духове и имат сетива.“