Глобалните продажби на изкуство са нараснали с 4% през 2025 г., според доклада на Art Basel и UBS, но остават далеч под пиковите нива от 2022 г. Още по-показателно е, че са със 7% под нивата от 2019 г.

Това слабо представяне е озадачаващо, особено в САЩ, където индексът S&P 500 се търгува близо до рекордни стойности. По-високите борсови печалби обикновено насърчават богатите домакинства да инвестират в скъпо изкуство.

За разлика от това, други индустрии, насочени към най-богатите, процъфтяват. Доставките на частни самолети достигат най-високото си ниво от 15 години през 2025 г., според General Aviation Manufacturers Association. Продажбите на суперяхти също поставят исторически рекорд, показват данни на брокера Edmiston.

Високият сегмент на арт пазара традиционно е неравномерен и слабите продажби понякога се дължат на ограничено предлагане. Богатите колекционери не са принудени да продават и могат да изчакат по-добри условия.

Възможно е обаче пазарът да е станал по-чувствителен към лихвените проценти, след като изкуството все по-често се разглежда като инвестиционен актив, пише The Wall Street Journal.

Инвеститори от Уолстрийт – особено мениджъри на хедж фондове и основатели на частни инвестиционни фондове – внесоха нов подход към колекционирането. Те извличаха стойност от произведения на Пабло Пикасо по същия начин, както от други активи. Честа практика беше използването на арт колекции като обезпечение за заеми, които след това се инвестират в по-доходоносни активи като акции или недвижими имоти.

Тази стратегия работеше при ниски лихви. Днес, когато заемите са по-скъпи, алтернативната цена на задържането на десетки милиони долари в картини е значително по-висока.

Изкуството се оказва слаба инвестиция, особено в краткосрочен план. Произведения, купени и препродадени в рамките на пет години, са губили средно 5,7% годишно през 2025 г., показват данни на Bank of America и ArtTactic.

Средно колекционерите трябва да държат произведенията поне 10 години, за да излязат „на нула“, без да се отчитат разходите за застраховка и комисиони. Освен това в САЩ изкуството се облага с по-високи данъци върху печалбата в сравнение с акциите.

Допълнителен риск е промяната във вкусовете. По-младите купувачи не винаги споделят предпочитанията на по-старите поколения.

Бейби бумърите изстреляха цените на творци като Марк Ротко, Анди Уорхол и Франсис Бейкън до изключително високи нива. Новото поколение обаче се насочва към по-пренебрегвани и сравнително подценени творби – например на чернокожи автори или жени художници.

Това може да затрудни продажбата на някои произведения. Стойността на картините на Уорхол, продадени на търг миналата година, е с 85% по-ниска спрямо 2022 г., сочат данни на ArtTactic. Може да е временен спад – но и знак, че интересът към него отслабва сред младите купувачи.

Пазарът ще бъде подложен на изпитание следващия месец, когато купувачите се съберат в Ню Йорк за пролетните търгове. Сериозните колекционери ще бъдат по-селективни, но вероятно ще продължат да плащат високи цени за най-качествените произведения. Резултатът може да са рекордни оферти за отделни „трофейни“ картини, но колебливо общо търсене.

Един от ключовите индикатори ще бъде броят на произведенията, които излизат на пазара с гарантирана минимална цена. Когато доверието е ниско, повече продавачи избират такава гаранция, за да избегнат риск произведението им да остане непродадено. Търговете без подобна „защитна мрежа“ ще дадат по-ясна картина за реалното търсене, отбелязват анализаторите на WSJ.