ЕЦБ е изправена пред трудна дилема. Усилията за овладяване на инфлацията чрез повишаване на лихвените проценти рискуват да тласнат еврозоната към рецесия.

Възможно е обаче централната банка да няма нужда от толкова агресивни действия.

Пазарните очаквания за по-строга парична политика вече водят до затягане на финансовите условия и кредитирането, посочва икономистът на Goldman Sachs за еврозоната Александър Стот.

„Предаването на ефекта от по-строгата политика вече е в ход“, пише той в анализ, публикуван в сряда.

По думите му банковите стандарти за отпускане на кредити - особено важни за еврозоната, където заемите осигуряват над половината от корпоративното финансиране - вече са се затегнали осезаемо и вероятно ще продължат да се затягат. Основният въпрос е колко силно това ще се отрази на реалната икономика.

Според Стот по-голямата част от настоящото затягане се дължи именно на очакванията за по-високи лихви.

„Управителният съвет на ЕЦБ ще трябва да реализира поне част от очакваните увеличения, ако иска да охлади търсенето и да ограничи инфлационния натиск“, смята той.

Пазарите вече залагат на ново повишение

Пазарите оценяват на около 91% вероятността ЕЦБ да повиши лихвите с 25 базисни пункта на следващото си заседание на 11 юни. Това би увеличило депозитната лихва до 2,25%.

Освен това инвеститорите виждат около 50% вероятност за още едно повишение през септември.

Очакванията за ново затягане на паричната политика се засилиха след ускоряването на инфлацията в еврозоната вследствие на войната с Иран. През април годишната инфлация достигна 3%, а следващите данни ще бъдат публикувани на 2 юни.

Представители на ЕЦБ продължават да следват линията, очертана от президента на институцията Кристин Лагард, че решенията ще се вземат според постъпващите данни и на всяко заседание поотделно.

Заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос заяви пред CNBC, че централните банки трябва внимателно да балансират между овладяването на инфлацията и риска от прекомерен натиск върху икономическата активност.

„Няма предварително решен изход по отношение на лихвите. Дискусията ще остане отворена и всички фактори ще бъдат внимателно претеглени“, посочва той.

Управителят на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало, който е и член на Управителния съвет на ЕЦБ, също коментира, че европейските централни банкери „ще направят всичко необходимо“, за да върнат инфлацията към целта от 2%.

Залогът е доверието в ЕЦБ

Икономистите са разделени по въпроса дали ЕЦБ изобщо трябва да повишава лихвите на фона на слабия растеж в еврозоната. Последните данни показват, че икономиката е нараснала с едва 0,1% през първото тримесечие.

Главният икономист на Berenberg Холгер Шмидинг смята, че трите най-големи икономики в Европа - Германия, Франция и Италия - са били отслабени от скока в цените на енергията, което е създало стагфлационна среда, характеризираща се с по-висока инфлация, по-висока безработица и по-слаб растеж.

Според него по-високите разходи за енергия ще ограничат потреблението и така ще охладят инфлационния натиск без необходимост от агресивно повишаване на лихвите.

„Важно е да разграничаваме това, което централните банки вероятно ще направят, от това, което би било правилно да направят“, казва Шмидинг и добавя: „Моето впечатление е, че Европейската централна банка е на път да допусне сериозна грешка.“

Филипо Алоати, ръководител на отдела за финансовия сектор в кредитното звено на Federated Hermes, смята, че ЕЦБ се намира в изключително неудобна позиция.

„Икономическите последици от сътресенията в енергийната инфраструктура на Близкия изток са сериозни и трудно предвидими. Дори напрежението да отслабне, има голяма вероятност цените на петрола да останат трайно високи“, посочва той, отбелязвайки, че държави като Германия и Италия са особено уязвими към продължителни енергийни сътресения.

По думите му ЕЦБ все още плаща цената за по-ранните си грешки, когато твърде дълго е поддържала лихвите на прекалено ниски нива след пандемията.

„Затова централната банка е под нарастващ натиск да реагира решително на инфлационния натиск и вторичните ефекти от него. Овладяването на инфлационните очаквания се превръща в ключов приоритет, което подкрепя необходимостта от увеличение на лихвите с 25 базисни пункта още през юни.“