Съществува „повишен“ риск от корекция на пазара, заявява в интервю за CNBC вицепрезидентът на Европейската централна банка Луис де Гиндос.

Според него, това се дължи на борсовите индекси, които отбелязват нови рекордни нива въпреки комбинацията от геополитически сътресения, фискални предизвикателства и прекомерно високи оценки.

„Има риск от корекция, защото оценките на пазарите са доста високи, доста завишени и... основният повод за безпокойство, от наша гледна точка, е геополитическият риск. Освен това имаме фискалната ситуация в Европа, ситуацията с небанковите институции, главно частни кредитни и частни капиталови институции, и свързаността им с банковата система. Така че това е комбинация от елементи“, отбелязва той.

Продължителността на войната в Иран може да се окаже решаваща за степента на риск, пред която са изправени пазарите, допълва Де Гиндос, на фона на продължаващото доверие в бързо разрешаване на конфликта.

„Пазарите отчитат, че конфликтът ще приключи скоро, и ако ситуацията не е такава, може да предизвика промяна в нагласите. Това, в комбинация с други елементи... може да предизвика корекция на пазарите“, обяснява банкерът.

Икономистът очаква косвени ефекти от войната в Иран, които ще надхвърлят цените на енергията. Проучванията на ЕЦБ сочат, че много бизнеси имат очаквания за повишения на цените, ако конфликтът се превърне от енергиен шок в по-широк инфлационен проблем

Филип Лейн, ЕЦБ: През юни вероятно ще направим корекция в посока нагоре за инфлацията

„Геоикономически стресове“

В най-новия си доклад за финансовата стабилност, публикуван в сряда, ЕЦБ отбелязва, че перспективите за еврозоната „се определят от геоикономически стресове и прекъсвания в енергоснабдяването“.

„Продължителните геополитически стресове и фискални предизвикателства могат да поставят на изпитание настроенията на финансовите пазари“, се посочва в доклада, като се предупреждава, че ситуацията може да се влоши, „тъй като рисковете, свързани с геополитическите, фискалните и макрофинансовите събития, изглеждат подценени“.

„Фискална експанзия в предизвикателна геоикономическа среда може да натовари още повече публичните финанси в някои силно задлъжнели страни от еврозоната и да доведе до преоценка на суверенния риск“, се посочва в доклада.

Луис де Гиндос определя хладнокръвната реакция на пазарите като дължаща се на благоприятен сценарий, при който конфликтът в Близкия изток ще е кратък, без рецесия

Вицепрезидентът на ЕЦБ: Имаме енергиен шок, но рискът от скок на инфлацията е по-нисък, отколкото през 2021–2022 г.

ЕЦБ също така подчерта уязвимостта на небанковите институции, включително тези, които оперират на частните пазари, като представляваща допълнителен риск за стабилността.

„Небанковите институции остават до голяма степен устойчиви на войната в Близкия изток, но са изложени на рискове от широкомащабни спадове на пазарите. По-специално, комбинацията от ниски ликвидни буфери, високи оценки на портфейлите и концентрирани експозиции в балансите, повишава риска от принудителни продажби на активи, които могат да засилят напрежението на пазара“, се посочва в доклада.

„Макар и да не представляват системна заплаха сама по себе си в еврозоната, непрозрачните и взаимосвързани частни пазари налагат внимателно наблюдение поради рисковете от разпространение на ефектите, особено от САЩ“.

Най-доброто решение за постигане на тази цел остава по-интегрирани капиталови пазари чрез съюза на спестяванията и инвестициите, и база от сигурни активи, съответстваща на мащаба на амбициите за единната валута, подчертава президентът на ЕЦБ

Кристин Лагард: Стейбълкойните не са начин за по-голяма привлекателност на еврото

Прогнози на ЕЦБ

Досега ЕЦБ запази основния си лихвен процент на 2%, въпреки че ценовият натиск доведе инфлацията до 3% към април.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард многократно е подчертавала, че централната банка е готова да повиши лихвите, дори ако скокът на инфлацията в временен. Тя обаче заявява, че банката ще възприеме подход, зависещ от данните. На този фон следващите данни за инфлацията се очакват на 2 юни, а следващото заседание на ЕЦБ е на 10-11 юни.

Перспективите за бързо облекчаване на ценовия натиск избледняват. Инфлацията на потребителските цени вече е повече от 1% над целта на ЕЦБ от 2%, а войната, която навлезе в третия си месец, поддържа петрола над 100 долара за барел

Лихвите в еврозоната: Икономисти очакват едно повишение през юни и поне още едно до края на годината

Де Гиндос смята, че претеглянето на рисковете от инфлация и тези за икономическия растеж поставя централните банки в „трудна ситуация“. „Мисля, че няма свършен факт по отношение на развитието на лихвените проценти. Дискусията ще бъде отворена и всички елементи ще бъдат претеглени и взети под внимание.“

Управителят на Централната банка на Франция Франсоа Вилерой дьо Гало, който е и член на Управителния съвет на ЕЦБ, заяви пред CNBC във вторник, че европейските банкери „ще направят необходимото като независима централна банка, за да върнат инфлацията към целта“. „Ако говоря от името на ЕЦБ, това означава да направим необходимото, за да върнем инфлацията до 2% в средносрочен план. Пазарите могат да бъдат сигурни в това“, допълва той.