Могат ли големите икономики в ЕС да постигнат климатичните си цели до 2030?

Изминаха шест години, откакто Европейският съюз пое ангажимент да намали емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г. спрямо прединдустриалните нива. С наближаването на крайния срок обаче предвиденият прозорец за постигането на тази цел се стеснява все повече. 

Общата цел за целия блок, която стана правно обвързваща през 2021 г., е част от дългосрочния план на ЕС за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. Още през март Европейският съвет прие и междинна цел, според която всички 27 държави членки трябва да намалят нетните си емисии на парникови газове с 90% до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г.

След 2036 г. обаче се предвижда възможност за използване на „висококачествени международни кредити“ в размер до 5% от нетните емисии на ЕС от 1990 г., което да подпомогне постигането на целта за 2040 г. Чрез този механизъм държавите членки ще могат да финансират външни проекти за намаляване на емисиите и да отчитат генерираните въглеродни кредити като принос към собствените си национални цели. 

Критиците твърдят, че тази вратичка крие риск да забави „реалните и амбициозни съкращения на емисиите в ЕС“. „Това е рискова крачка назад, която подкопава принципа, че климатичните цели трябва да водят до реални вътрешни намаления на емисиите“,  коментира пред Euronews Сара Хек от Climate Action Tracker. 

Съществува обаче реален риск най-големите икономики в ЕС да срещнат сериозни затруднения още при първото препятствие. 

Гореща вълна носи рекордни температури в Европа

Подкопава ли Германия собствените си климатични цели? 

Целите на ЕС за емисиите са общи за целия съюз, което означава, че не всяка отделна държава трябва непременно да намали емисиите си точно с 55%, за да бъде постигната общата цел. Много страни обаче са приели собствени национални цели.

Германия – най-голямата икономика в ЕС – пое ангажимент да намали емисиите си на парникови газове с поне 65% до 2030 г.

Това е заложено във Федералния закон за изменението на климата – първия мащабен национален климатичен закон на страната. През март канцлерът Фридрих Мерц представи програма от 67 точки в отговор на опасенията, че целта няма да бъде изпълнена.

Тя включва разширяване на възобновяемата енергия чрез добавяне на 12 гигавата наземни вятърни мощности, мерки за стимулиране на продажбите на електромобили, както и стъпки за защита на горите и почвите.

Въпреки предприетите мерки, нов доклад на Съвета на експертите по въпросите на климата показва, че Германия рискува да надхвърли прогнозните си нива на CO2 емисии с до 100 милиона тона. Общите нива на парникови газове останаха почти без промяна през 2025 г., тъй като постигнатият спад в индустриалния и енергийния сектор беше неутрализиран от ръст в строителството и транспорта. 

„Секторът на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство вече не се разглежда като въглероден поглътител в прогнозните данни“, посочва Експертният съвет. „Вместо това той се разглежда като източник на емисии – тенденция, която се очаква да продължи до 2045 г. и след това.“

Въпреки че досега е постигнала едва 48% намаление на парниковите газове, Германия наскоро отслаби проектозакон, който щеше да задължи домакинствата да заменят отоплителните системи на изкопаеми горива с по-екологични алтернативи.

Парламентарният лидер на Зелените Катарина Дрьоге, чиято партия предложи първоначалния закон през 2023 г., определи това като „пълно изоставяне на климатичните цели на Германия“.

Евтината слънчева и вятърна енергия свиват емисиите, намалявайки най-лошия сценарий за глобалното затопляне с 1°C

Франция трябва да ускори темпото

Франция има по-малко амбициозна цел – намаляване на емисиите на парникови газове с 50% до 2030 г.

Според енергийния аналитичен институт Ember Франция е била най-големият доставчик на чиста енергия в ЕС през 2025 г., като ядрената енергетика има водеща роля. Изкопаемите горива са осигурили едва 5,2% от електроенергията на страната миналата година, а ръстът на вятърната и слънчевата енергия е помогнал за значително намаляване на емисиите в енергийния сектор.

Данни на неправителствената организация Citepa показват, че низходящата тенденция при емисиите продължава, макар и „с бавно темпо“. Оценката на месечния барометър за емисиите през април показва спад от 1,5% на емисиите през 2025 г., след намаление от 1,8% през 2024 г. и 6,8% през 2023 г.

Намалението на вътрешните емисии се дължи основно на забавянето в индустрията, като производственият и строителният сектор отбелязват спад от 3,4% на годишна база.

За да постигне целта си за 2030 г., Франция трябва да намалява емисиите си с 4,6% годишно, което изисква трикратно ускоряване на сегашното темпо.

Основното предизвикателство остава транспортният сектор, който е отговорен за близо една трета от националните емисии. Очаква се през 2025 г. спадът в него да бъде едва 1,4% при заложена годишна цел от 5%.

За да преодолее това изоставане, Париж залага все по-силно на електрификацията. На конференцията за енергиен преход през април страната представи национална пътна карта за поетапно отказване от изкопаемите горива.

Планът предвижда прекратяване на използването на въглища до 2030 г., на петрол до 2045 г. и на природен газ за енергийни цели до 2050 г. Стратегията обединява и вече действащи мерки, сред които са забраната за инсталиране на газови котли в нови сгради от 2026 г. и целта две трети от новите автомобили да бъдат електрически до 2030 г.

Макар инициативата да получи положителни оценки, все още липсва увереност дали тези дългосрочни мерки ще бъдат достатъчни за изпълнение на непосредствените климатични ангажименти до края на десетилетието. 

Какво ще бъде нужно за създаването на реално устойчив изкуствен интелект?

Италия все още разчита на въглища

Съгласно целите на ЕС Италия трябва да намали емисиите си на парникови газове с 43,7% до 2030 г.

Страната отчита значителен напредък в сектора на възобновяемата енергия. Данни на националния оператор Terna сочат, че 41% от потреблението на електроенергия през 2025 г. е дошло от възобновяеми източници. Основен двигател за този ръст е слънчевата енергия, която вече осигурява 14,5% от електроенергийния микс.

Въпреки тези резултати Европейската агенция по околна среда подчертава, че е необходимо допълнително ускоряване на прехода, за да бъдат изпълнени дългосрочните климатични цели. Освен това Италия продължава да разчита сериозно на изкопаеми горива. През април премиерът Джорджа Мелони обяви планове за отлагане на окончателното затваряне на въглищните електроцентрали до 2038 г. – решение, което измества първоначалния срок с 13 години и надхвърля общоевропейската цел за 2030 г.

Ходът на правителството предизвика остри критики от страна на екологични организации и лявоцентристката опозиция, като лидерът на партия „Зелена Европа“ Анджело Бонели обвини кабинета в бездействие по отношение на климата. В допълнение, доклад на Италианския институт за опазване на околната среда и изследванията от 2026 г. потвърждава, че поради натрупаните забавяния в енергийния преход, декарбонизацията на транспорта и индустриалната ефективност е малко вероятно страната да постигне заложените за 2030 г. нива.

Испания може да се окаже отличникът в ЕС 

Испания често е определяна като една от най-успешните икономики в ЕС по отношение на енергийния преход, като си поставя за цел да намали емисиите с 32% до 2030 г. Делът на възобновяемата енергия в страната надхвърля средните нива за блока – през 2025 г. чистите източници са осигурили 75% от електроенергийния микс. За последните две десетилетия емисиите от испанския енергиен сектор са свити с повече от две трети благодарение на постепенното изместване на изкопаемите горива от слънчевата и вятърната енергия.

Наскоро Мадрид представи нов план за енергиен преход на стойност 9 млрд. евро, насочен към подобряване на енергийната ефективност на жилищата и насърчаване на споделеното използване на електроенергия. Проектът предвижда и практически безплатен обществен транспорт за гражданите с ниски доходи. В тази връзка премиерът Педро Санчес подчерта, че зеленият преход може да бъде успешен само ако е „справедлив“, и предупреди, че усилията за постигане на климатична неутралност рискуват да бъдат забавени от „реториката на отрицанието“. Според данни на European Climate Neutrality Observatory Испания има потенциал дори да надмине националния си план и да достигне 41,4% спад на емисиите до 2030 г., при условие че продължи да развива чистата енергия и да прилага политики за улавяне на въглерод от атмосферата.

Опасни горещини застрашават здравето и представянето на футболистите на Мондиал 2026, предупреждава доклад

Защо Нидерландия се нуждае от „по-строги мерки“?

За разлика от Испания, ситуацията в Нидерландия остава по-сложна и изисква въвеждането на по-строги мерки. Макар страната традиционно да се възприема като екологично прогресивна, данните на Европейската агенция по околна среда показват противоречиви резултати. От една страна, Амстердам стана първата столица в света, която забрани рекламите на изкопаеми горива и месо в обществените пространства, следвайки примера на градове като Утрехт, Хага, Зволе, Делфт и Неймеген. По данни на организацията Ember Нидерландия произвежда и най-много слънчева енергия на глава от населението в Европа, като през 2025 г. вятърът и слънцето са покрили 46% от нейните електроенергийни нужди.

От друга страна обаче, въпреки че общият дял на чистата енергия в електропроизводството достига 54%, страната продължава да разчита сериозно на изкопаеми горива, най-вече на природен газ. Допълнително предизвикателство са високите нива на азотни емисии. След решение на Държавния съвет от 2019 г. относно вредното им въздействие върху защитените зони, бизнесът и земеделският сектор не могат да се разширяват без строги разрешителни. Това от своя страна блокира строителния сектор, включително изграждането на жилища, отбранителни обекти и дори на нова инфраструктура за възобновяема енергия.

Поради тези натрупани проблеми доклад на Нидерландската агенция за оценка на околната среда определя като „изключително малко вероятно“ страната да постигне целта си за 55% намаление на емисиите до 2030 г. Анализът посочва, че внедряването на мащабни проекти за устойчивост е в застой, а забавянето при офшорните вятърни паркове ще ограничи планирания обем на чиста енергия. От агенцията предупреждават, че възможностите за политически решения, които да осигурят целта за 2030 г. без тежки икономически последици или обществена съпротива, прогресивно намаляват. Освен това липсата на ясни мерки за периода след 2030 г. налага спешното приемане на по-строги регулации, които да подпомогнат структурния преход към климатично неутрална икономика в дългосрочен план.