Кампанията на САЩ за натиск срещу Куба изглежда навлиза в нов етап, който повдига сериозни въпроси за крайната цел на администрацията на Доналд Тръмп спрямо управлявания от комунистически режим карибски остров.

В сряда Министерството на правосъдието на САЩ разсекрети обвинителен акт срещу бившия кубински президент Раул Кастро, обвинявайки го в убийство заради свалянето на два самолета от кубинските военни през 1996 г. Кастро, който днес е на 94 години, по това време е бил министър на отбраната.

Ходът е предприет на символично важната дата 20 май, призната за официалното рождение на Република Куба. Той бележи една от най-резките ескалации в отношенията между Вашингтон и Хавана, отбелязва CNBC.

Директорът на ФБР Каш Пател определи обвинението срещу Кастро и още петима души като „голяма стъпка към търсенето на отговорност“.

Мярката е част от по-широката стратегия на Тръмп за смяна на режима в Куба – политика, която от януари насам включва затягане на икономическите санкции и опит за налагане на петролна блокада срещу острова.

Това задълбочи икономическата криза и постави Куба пред най-сериозното изпитание от разпадането на Съветския съюз насам. Миналата седмица кубинският министър на енергетиката Висенте де ла О Леви заяви, че страната е останала без петрол и дизел, определяйки ситуацията като „изключително напрегната“.

През последните седмици някои кубински представители предупреждава за възможна американска военна интервенция.

Това се случва на фона на медийни публикации, според които Куба изгражда арсенал от над 300 военни дрона от Русия и Иран, които потенциално могат да бъдат използвани срещу американски цели. Паралелно с това се съобщава, че администрацията на Тръмп провежда разузнавателни полети край бреговете на Куба – модел, напомнящ подготовката преди американски военни операции във Венецуела и Иран.

Антъни Капсия, професор по латиноамериканска история в Университета на Нотингам, казва, че винаги е бил скептичен към идеята, че Вашингтон сериозно обмисля директни военни действия.

По думите му обаче Куба традиционно приема военната заплаха много сериозно и винаги се е подготвяла за подобен сценарий.

„Пентагонът отдавна смята, че евентуална военна операция би довела до неприемливо голям брой американски жертви. Вероятно именно затова САЩ постоянно сменят подхода си към Куба – в един момент тайни преговори, а в следващия заплахи за незабавни действия“, казва Капсия пред CNBC.

„Засега Тръмп открито говори за продължаване на икономическия натиск с цел задушаване на системата – и точно това прави. Това е по-евтино от война и определено прави живота на обикновените кубинци още по-труден“, добавя той.

Какво следва за Куба?

Кубинският президент Мигел Диас-Канел отхвърли обвинението срещу Раул Кастро, заявявайки в социалните мрежи, че то е „политическа маневра без никаква правна основа, целяща единствено да подсили измисления сценарий, използван за оправдаване на безумието на военна агресия срещу Куба“.

По-рано през седмицата Диас-Канел заяви, че заплахите за американска военна намеса са добре известни и предупреди, че ако се реализират, „ще доведат до кървава баня с непредвидими последици“.

Самият Тръмп неведнъж е говорил за възможността за „приятелско превземане“ на Куба и е намеквал, че след войната с Иран Вашингтон може да насочи вниманието си към Хавана. Президентът на САЩ дори заяви, че може да направи „каквото поиска“ с Куба и че смята, че ще има „честта“ да „вземе Куба“.

Робърт Мънкс, ръководител на изследванията за Америка в компанията за анализ на рискове Verisk Maplecroft, коментира, че въпреки неясните намерения на администрацията на Тръмп, сегашната стратегия на Вашингтон по-скоро залага натискът сам да свърши работата.

„Най-големият екзистенциален риск за Куба не е чуждестранна интервенция, а дали държавата ще успее да поддържа електроснабдяването достатъчно дълго, за да запази контрола“, казва Мънкс, цитиран от CNBC.

Според него, макар силите за сигурност вероятно да успеят временно да ограничат общественото недоволство, съществува риск от тежка нестабилност, ако прекъсванията на тока доведат до още по-сериозен недостиг на храна и вода.

„Задълбочаващата се хуманитарна криза в Куба остава непредвидим фактор, който може да принуди и двете страни да импровизират“, допълва той.

Мънкс очаква повече помощ от страни като Мексико и Уругвай, но подчертава, че американската блокада ще продължи да определя ежедневието на обикновените кубинци.

Александър Б. Грей, старши анализатор в Atlantic Council, смята, че крайната цел на администрацията на Тръмп е ясна.

„Тя е да делегитимира режима на Кастро и да създаде условия за вътрешна промяна в средносрочен план, която да бъде по-близка до интересите на САЩ“, пише Грей в анализ от сряда.

„Тези интереси включват режим в Хавана, който е съобразен с американските приоритети за сигурност и се противопоставя на намесата на геополитически съперници на САЩ като Китай и Русия“, добавя той.