На 16 юли 1945 г. по време на ядрения опит Trinity в пустинята на Ню Мексико е детонирана първата атомна бомба в света. Експлозията води до спонтанното образуване на напълно нов материал, неизвестен дотогава. Наскоро международен екип, ръководен от геолога Лука Бинди от Университета във Флоренция, го идентифицира.

Учените идентифицират нов клатрат на основата на калций, мед и силиций. Според WIRED този материал не е наблюдаван в природата и не е създаван в лабораторни условия.

Клатратите са материали с клетъчна структура, която улавя други атоми и молекули, придавайки им уникални свойства. Те представляват значителен технологичен интерес и се изследват за приложения като термоелектрическо преобразуване на енергия, нови полупроводници и съхранение на газ и водород за бъдещи енергийни технологии.

Симбиозата между мода и наука ражда нов тип материал – жив, реагиращ и устойчив. Sympoiesis въвежда иновативен подход към лукса и бъдещето на текстила чрез биодизайна на ван Херпен и Белами

Жива материя на модния подиум: Как Айрис ван Херпен и Крис Белами създават мода с 125 милиона водорасли

За да направят откритието, изследователите се фокусират върху тринитита. Това е специфично силикатно стъкло, което съдържа редки метални фази, образувано при самия ядрен взрив. Използвайки техники като рентгенова дифракция, екипът успява да идентифицира клатрат от тип едно в малка, богата на мед метална капка, вградена в проба от червен тринитит.

Изследователите посочват, че материалът се е образувал спонтанно по време на ядрената експлозия. Това показва, че екстремни условия като високи температури и налягане могат да създадат материали, които не могат да бъдат получени с традиционни методи.

LignoSat е с размер на длан и има задача да демонстрира космическия потенциал на дървения материал

Япония изстреля първия дървен сателит в космоса

Откритието предизвиква значителен интерес, тъй като при същата детонация е образуван и друг рядък материал, а именно силициев квазикристал, документиран от екипа на Бинди преди няколко години. Той притежава изумителни физични свойства, разказва WIRED.

Свързването на тези структури помага на учените да разберат как атомите се организират при екстремни условия и значително разширява възможностите за създаване на нови материали. Експертите посочват, че събития като ядрени експлозии, мълнии или метеоритни сблъсъци действат като природни лаборатории, които позволяват наблюдение на форми на материята, трудни за възпроизвеждане.

Това изследване открива нови възможности за иновативни технологии и показва, че дори разрушителни събития могат да доведат до ценни открития за бъдещето.