Възобновяването на ядрената енергетика е ключов елемент от енергийната стратегия на Япония, но почти 15 години след аварията във „Фукушима Даичи“ опасенията на местните жители относно земетресения, цунамита и плановете за евакуация продължават да подкопават общественото доверие.

Около атомната електроцентрала „Кашивадзаки-Карива“ активността е в своя пик, разказва The Guardian. Работещите там разширяват главния път към обекта, тежкотоварни камиони преминават през строго охранявания вход, а периметърът е заобиколен с огради и бодлива тел. Полицейски патрули следят района, включително и крайбрежието – едно от малкото места с директна гледка към реакторите, разположени на фона на заснежения връх Йонеяма.

С капацитет от 8,2 гигавата при пълна експлоатация на всичките си седем реактора, „Кашивадзаки-Карива“ е най-голямата атомна електроцентрала в света, способна да захранва милиони домакинства. Разположена върху 4,2 кв. км в префектура Ниигата, на брега на Японско море, централата обаче не е произвела нито един ват електроенергия от 2012 г. насам. Тя е спряна, както и десетки други реактори на територията на страната, след тройното разтопяване на реактори във Фукушима през март 2011 г. – най-тежката ядрена авария след Чернобил.

Централата се намира на около 220 км северозападно от Токио и се управлява от Tokyo Electric Power (Tepco) – същата компания, която експлоатира и „Фукушима Даичи“, когато мощното цунами пробива защитните съоръжения, води до спиране на електрозахранването и до разтопяване на три реактора.

Над 160 000 души са принудени да напуснат домовете си след този инцидент.

Седмици преди 15-ата годишнина от бедствието, отнело живота на около 20 000 души по североизточното крайбрежие на Япония, Tepco се готви да рестартира един от реакторите на „Кашивадзаки-Карива“, въпреки силната съпротива на местните жители.

В понеделник компанията обяви, че отлага рестарта на реактор №6 – първоначално планиран за следващия ден – след като по време на тест се е задействала аларма заради техническа неизправност, съобщава обществената телевизия NHK. Очаква се реакторът да бъде пуснат в експлоатация в близките дни. При включване той би увеличил електроснабдяването за района на Токио с около 2%.

За правителството това би било символичен и практически етап в бавното завръщане на Япония към ядрената енергия – стратегия, която властите защитават като необходима за постигане на климатичните цели и за укрепване на енергийната сигурност на страната.

За близо 420 000 души, живеещи в радиус от 30 км около централата – зона, подлежаща на евакуация при инцидент – рискът обаче остава реален.

Сред тях е 76-годишният Рюсуке Йошида, чийто дом е на по-малко от 2,5 км от реакторите, в малкото село Карива.

„Всичко това ме притеснява“, казва той в интервю за The Guardian. „Плановете за евакуация очевидно не работят. През зимата пътищата са затворени от сняг, а много от хората тук са възрастни. Какво се случва с тях и с онези, които не могат да се придвижват? Това е въпрос на човешки права.“;

Tepco твърди, че е извлякла поуките от аварията във Фукушима. Компанията се ангажира да инвестира 100 млрд. йени (около 590 млн. долара) в префектура Ниигата през следващото десетилетие в опит да спечели подкрепата на местните общности.

Централата разполага с по-високи защитни стени, водонепроницаеми врати, мобилни дизелови генератори и специализирани противопожарни екипи за аварийно охлаждане на реакторите, както и с обновени системи за филтрация на радиоактивни вещества.

„Ядрената енергия означава безопасност преди всичко, а разбирането на местните жители е задължително условие“, заявява говорителят на Tepco Тацуя Матоба.

Точно това доверие обаче остава най-голямото препятствие.

Местните власти отказват да проведат референдум за бъдещето на централата, а социологически проучвания показват ясно обществено несъгласие. Над 60% от жителите в 30-километровия периметър смятат, че условията за рестарт не са изпълнени.

Към напрежението се добавят и нови скандали в сектора. Наскоро стана ясно, че друга енергийна компания – Chubu Electric Power – е манипулирала данни за сеизмични рискове по време на регулаторна проверка на реактори в централата „Хамаока“.

Скептицизмът се засилва и заради геоложките особености на района. През 2007 г. офшорно земетресение с магнитуд 6,8 поврежда съоръженията на „Кашивадзаки-Карива“, води до пожар в трансформатор и до автоматично спиране на работещите реактори.

Залогът за японското правителство остава много висок.

Преди аварията във Фукушима 54 реактора осигуряват около 30% от електроенергията в страната. Днес от 33 технически годни реактора в експлоатация са едва 14, а опитите за рестарт на останалите срещат сериозна съпротива.

Почти 15 години след Фукушима критиките към т.нар. „ядрено село“ – мрежата от оператори, регулатори и политици – отново се фокусират върху малкия крайбрежен град в Ниигата.

„Приоритетът на всяко правителство трябва да бъде защитата на човешкия живот“, казва Йошида. „А тук имаме усещането, че ни налагат решения под натиск. Достатъчно е да погледнете какво се случва, за да разберете, че ядреното село в Япония е все още живо.“