Европейските акции губят част от привлекателността си на фона на скъпата енергия и нарасналите оценки, смята водещ стратег на BlackRock - най-големият мениджър на активи в света.

Хелън Джуъл, главен инвестиционен директор за международните пазари в компанията, управляваща активи за 13,9 трилиона долара, казва, че икономическият натиск от високите цени на петрола и газа, както и свиващата се разлика в оценките спрямо американските акции, са я накарали да ограничи скорошния си оптимизъм към Европа.

„Трудно е да сме толкова позитивни за Европа, колкото бяхме преди“, отбелязва Джуъл пред Financial Times, посочвайки чувствителността на региона към ефекта от глобалния енергиен шок върху потребителските разходи.

„Вече не може да се правят категорични твърдения, че Европа изглежда евтина“, добавя тя.

„Преди година имаше наистина интересна разлика в оценките. Тази разлика вече се затвори, а от енергийна гледна точка Европа е значително по-уязвима. Затова се налага да бъдем много по-селективни при избора на възможности.“

След години на изоставане от Уолстрийт европейските пазари отново влязоха във фокуса на инвеститорите, търсещи алтернатива на скъпите американски технологични акции, като фондовете за региона привлякоха рекордни средства.

След силния край на миналата година и добрия старт на новата обаче европейските пазари рязко се понижиха след избухването на войната с Иран, като индексът Stoxx Europe 600 губи почти 12% от нивата си преди конфликта до дъното през март. За сравнение, S&P 500 вече се възстанови до нови рекордни стойности.

Джуъл посочва, че първоначалният ѝ оптимизъм за Европа в началото на годината е бил свързан с очакванията за „разширяване“ на ръста отвъд силно представящите се сектори като банките и отбраната към по-широк кръг компании. Този процес обаче се е „свил“ след конфликта в Близкия изток.

„В Европа това разширяване трябваше да дойде от сегменти, които пострадаха през 2025 г.“, казва тя, посочвайки сектори като здравеопазване, луксозни стоки и индустрия. Те бяха под натиск както от мащабните мита, въведени от президента на САЩ Доналд Тръмп, така и от поскъпването на еврото, но се очакваше да се възстановят тази година с отслабването на тарифния натиск.

Сега обаче тези сектори отново са под натиск – този път заради по-високите цени на петрола, растящите разходи по финансиране и отслабващото потребление.

„Много сме притеснени за потребителя като цяло“, казва тя.

„Той е под натиск от лихвите и инфлацията и започва да преосмисля разходите си.“

По думите ѝ глобалните фондове в момента виждат по-атрактивни възможности в САЩ, отчасти защото американската икономика е по-слабо изложена на глобален енергиен шок. Инвестиционният институт на BlackRock тази седмица увеличи експозицията си към американски акции над бенчмарка.

Джуъл, която отговаря за портфейли, фокусирани върху подбор на индивидуални компании, остава позитивна към отделни сегменти на европейския пазар, включително отбраната, банките и полупроводниците.

Тя обаче предупреждава за риск от „пренаселване“ на инвеститорските позиции в ограничен брой акции в тези сектори, което означава, че негативни новини от един или два сектора могат да предизвикат рязко разпродаване на по-широкия пазар.

„Структурата е крехка. Ако нещо се случи в някой от тези сектори, целият пазар може да понесе сериозен удар.“

Най-големият мениджър на активи в света не е единствен в по-предпазливата си позиция към Европа след началото на конфликта. Данни на EPFR показват, че притокът на средства към европейските акции рязко е намалял. За сметка на това американските акции вече са привлекли повече нетни инвестиции през април, отколкото през който и да е месец досега през 2026 г.

„Войната просто напомня, че Европа е уязвима и по-скоро приема цените, отколкото ги определя“, казва пред FT Еманюел Ко, ръководител на стратегията за европейски акции в Barclays. Банката тази седмица препоръча на клиентите си да се позиционират за по-добро представяне на американските акции спрямо европейските.

Въпреки това има основания за по-оптимистичен сценарий, ако кризата доведе до по-големи инвестиционни разходи от страна на европейските правителства.

„Ако търсим позитивната страна, в дългосрочен план това може да принуди Европа да инвестира повече и да засили стратегическата си автономия“, допълва той.