По време на Втората световна война, докато германски бомби падат над Ковънтри, екип инженери на Jaguar, дежурещи на покрива на фабриката, започват проект, който ще промени компанията. Този проект не само ще доминира състезателните писти, но и ще задвижва пътническите автомобили на Jaguar в продължение на десетилетия.

Първоначално познат само вътрешно, а по-късно и по света като двигателя XK, агрегатът, създаден от главния инженер Уилям М. Хейнс и неговия екип, не е проектиран за състезания. Основната му цел е да бъде дълготраен двигател за пътнически автомобили. В продължение на 42 години XK остава ключово предимство за Jaguar, отбелязва автомобилният експерт Пол Стенкуист в анализ за The New York Times.

Преди две години Jaguar предприе смел ход, като реши да трансформира бранда си и да произвежда само електрически автомобили. Според Стенкуист първите пазарни резултати са нееднозначни, но компанията отново разчита на успешна състезателна програма, за да подкрепи тази стратегическа промяна.

Jaguar вече постига значителен напредък в електрическите състезания във Formula E. Миналия месец електрическите болиди на марката заеха първо и второ място на Madrid ePrix. „Състезанието беше наистина специален момент за всички в екипа на Jaguar TCS Racing“, коментира Иън Джеймс от отбора.

Преходът от ерата на двигателя XK към електрическите технологии е предизвикателен. Авторът на The New York Times припомня, че през 1999 г. Ford Motor придобива достатъчно акции, за да включи британския производител в своята Premier Automotive Group.

Въпреки разширяването на продуктовата гама, бизнесът под управлението на Ford не става печеливш. Продажбата на Tata Motors води до краткотраен ръст в продажбите. Според автора остава неясно дали ангажиментът към електрификацията и състезателната програма ще възродят бранда по подобие на успеха на XK. Стенкуист подчертава, че постигането на подобен мащабен успех след 75 години ще бъде изключително трудно.

Стенкуист илюстрира високите стандарти, като се връща към 1953 г., когато главният инженер Хейнс подробно описва конструкцията на двигателя в доклад, озаглавен „Двигателят на Jaguar“, публикуван от британския Институт на машинните инженери.

С оглед на технологиите по онова време, Хейнс дава приоритет на полусферичните горивни камери и на прост, но издръжлив клапанен механизъм с два горни разпределителни вала. В доклада си той отбелязва, че не разбира защо полусферичният дизайн не се използва по-широко, като посочва за пример американския производител Chrysler, чиито V8 двигатели (Hemi) по-късно доминират в американския моторспорт с високата си мощност. Цилиндровите глави на XK са от алуминий, което, според Хейнс, подобрява охлаждането и намалява теглото с 31 кг спрямо традиционния чугун.

Двигателят XK дебютира на автомобилното изложение в Лондон през 1948 г., монтиран в спортния модел Jaguar XK120. Първата версия за пътна употреба развива около 160 конски сили. Обозначението „120“ отразява максималната скорост в мили в час, което прави автомобила най-бързия сериен модел в света по това време.

С леки технически и дизайнерски промени Jaguar постепенно увеличава мощността на този модел.

През 1951 г. Jaguar печели първата си победа в „24-те часа на Льо Ман“ с по-аеродинамичната версия на XK120, наречена C-Type. През 1953 г., благодарение на дисковите спирачки, разработени от Dunlop, автомобилите C-Type завършват първи, трети и четвърти. Моделът D-Type продължава успехите, печелейки състезанието три поредни години – от 1955 до 1957 г.

Въпреки първоначалните си колебания, Хейнс осъзнава, че състезанията са ценен инструмент за развитие. „Фактът, че винаги сме държали състезателните си двигатели възможно най-близо до серийните, ни даде значително предимство при развойната дейност“, пише той.

Моторспортът се оказва важен както за развитието на продуктите, така и за имиджа на марката, но никога не е бил самоцел. Според Стенкуист двигателят XK е проектиран като дългосрочно решение на въпроса „какво има под капака“, а успехът му в тази роля надминава дори състезателните му постижения.

След като Jaguar официално прекратява участието си в състезания, двигателят, донесъл успех в Льо Ман, продължава да задвижва много от моделите на марката до 90-те години. Той е в основата на спортния E-Type от 1961 г., използва се в седана XJ до 1987 г. и в лимузините Daimler до 1992 г. XK не е просто двигател, а крайъгълен камък, върху който Jaguar изгражда своята империя, обобщава анализаторът на The New York Times.