Потребителите, които прекарват време пред малки екрани, вече не са само тийнейджъри. За определена група в Токио използването на смартфони все още не е естествено.

„Не мога да се справя с всички тези приложения, които изскачат насреща ми“, споделя една от курсистките. „Как да разбера дали със сигурност съм затворила телефона?“, пита друга. Тези въпроси са реални притеснения за участниците в курс за начинаещи потребители на смартфони, организиран в обществен център в токийския квартал Нерима.

Поводът за тези курсове е мащабна технологична миграция. Японските телекомуникационни гиганти постепенно и окончателно „гасят“ старите мрежи. След като 2G услугата спря още през 2012 г., а операторите au и SoftBank вече прекратиха 3G поддръжката си, в края на март тази година NTT Docomo стана последният телеком, който дръпна щепсела. Официалният мотив на компаниите е необходимостта от затваряне на неефективните базови станции за драстично намаляване на потреблението на електроенергия, разказва The Guardian.

Тази промяна слага край на ерата на garakei – популярните японски телефони с капаче. Терминът съчетава „Галапагос“ (заради изолацията им само за вътрешния пазар) и keitai denwa (мобилен телефон), които доминираха пазара преди появата на първия iPhone през 2008 г.

Промяната не е просто въпрос на потребителски навици. Тя засяга около половин милион души и над 400 модела телефони. Влиянието се усеща и в бизнес инфраструктурата, тъй като 3G мрежите поддържаха ранните автомобилни навигации, вендинг машините с безкасово плащане и системите за управление на паркинги. Възрастните потребители на стари устройства са изправени пред ясен избор: ако не преминат към смартфони с 4G или 5G, ще загубят възможността за гласови обаждания, а договорите и телефонните им номера ще бъдат анулирани.

За да облекчат прехода, телекомите предлагат безплатни обучителни курсове. В Нерима пенсионираният IT програмист Ясуши Нишиока помага на участниците да се ориентират сред различните функции и настройки. За повечето от курсистите, които са в своите 70 години, смартфонът е едновременно вход към нов свят на свързаност и потенциален риск от дигитална изолация.

„Моля ви, не се чувствайте длъжни да запомните всичко веднага“, успокоява ги Нишиока. „Въпросът е просто да го държите в ръка и да свикнете с него.“

The Guardian описва неговите курсове така: в рамките на два часа той запознава участниците с основните функции – от контрола на звука до работата с QR кодове, безкасови плащания, здравни приложения и прогнози за времето. „Ако използвате телефона си само за административни задачи, бързо ще ви омръзне“, отбелязва експертът и обещава, че следващите сесии ще бъдат посветени на забавления и социални мрежи.

Сигурността е основно предизвикателство в процеса на дигитализация. Япония има голямо застаряващо население, което често става мишена на организирани онлайн измами. Съветът на Нишиока е: „Дори при най-малкото съмнение, просто игнорирайте съобщението.“ Той също така обучава курсистите как да използват приложения за автоматично филтриране на подозрителни контакти.

Мотивите на възрастните да направят технологичния преход не се различават съществено от тези на младите: резервиране на билети за събития, участие в WhatsApp групи, изучаване на чужди езици и планиране на пътувания. Когато стане въпрос за най-голямото разочарование от новите технологии, дигиталната пропаст между поколенията изчезва напълно.

„От всички неща, които дразнят хората в смартфоните и често ги карат да се откажат, едно наистина се откроява“, казва Нишиока пред The Guardian, посочвайки универсалния проблем, който обединява както новаците в своите 70 години, така и най-опитните милениали: „Управлението на паролите.“