В рамките на броени седмици Европейският съюз ще стартира нова система за проверка на възрастта в интернет. Цел на инициативата е да се засили защитата на непълнолетните лица онлайн, като официалните представители твърдят, че новите методи успешно адресират дългогодишните рискове за поверителността и сигурността на данните.

Тези действия са отговор на нарастващия натиск от страна на европейски лидери, сред които френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър. Те настояват технологичните платформи да поемат по-голяма отговорност за предпазване на потребителите от рискове за психическото и физическото здраве.

В четвъртък Макрон ще проведе консултации с европейските си колеги и с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Основен акцент в разговорите ще бъде предложението за въвеждане на по-строги регулации, включително потенциална забрана за достъп на деца до социални мрежи, пише POLITICO.

Мярката цели да ограничи вредите върху психичното здраве, но експерти предупреждават, че забраните не решават проблема, а прехвърлят фокуса

Гърция ограничава социалните мрежи за деца под 15 години, но дебатът за ефективността тепърва се изостря

При представянето на нов инструмент за проверка на възрастта в Брюксел в сряда, Фон дер Лайен подчерта, че големите технологични платформи „вече нямат извинение“ да не филтрират достъпа до съдържание за възрастни, като порнография и хазарт, а в бъдеще – и до социални мрежи. При успешно внедряване на изискванията, интернет потребителите в ЕС, както и посетителите на съюза, ще трябва да удостоверяват възрастта си за достъп до услуги с възрастови ограничения.

Инициативата обаче среща сериозна съпротива от защитниците на личните данни, които я определят като потенциален инструмент за масово наблюдение. Много експерти смятат, че проектът се нуждае от значителни технически подобрения.

„Силно сме обезпокоени от плановете на Комисията да обвърже цифровата идентичност с техническата реализация на проверката на възрастта“, коментира пред POLITICO Томас Лонингер, изпълнителен директор на австрийската организация epicenter.works. Според него изходният код е „далеч от състояние, готово за реално приложение“, и Комисията трябва „да преосмисли плановете си за проверка на възрастта и вместо това да се съсредоточи върху закъснялото прилагане“ на съществуващото законодателство за цифрово съдържание.

Основните критики се фокусират върху потенциалното подкопаване на анонимността в интернет и риска от ограничаване на правото на непълнолетните на свободен достъп до информация.

Действията от сряда са предприети в момент, когато политическият натиск за възрастови ограничения в социалните мрежи изпреварва становищата на специалистите. Експертният панел, сформиран от председателя на ЕК, ще проведе второто си заседание в четвъртък, като финалните препоръки се очакват до лятото.

„Задачата да възпитават децата е на родителите, а не на платформите“, заяви Фон дер Лайен при представянето на новия инструмент, като уточни, че технологията ще бъде готова за внедряване до седмици.

Приложението за проверка на възрастта няма да бъде задължително за платформите, но Комисията го определя като предпочитаното решение, чрез което те да изпълняват законовите изисквания за контрол на достъпа. Ако компаниите изберат други методи, те ще трябва да докажат, че са също толкова ефективни.

За да разсее опасенията относно поверителността, ЕК залага на т.нар. „доказателства с нулево знание“ (zero-knowledge proofs). Това криптографско решение позволява на приложението да подава към платформите единствено потвърждение („да“ или „не“) за възрастта, без да разкрива никакви лични данни на потребителя.

Принуждаването на платформите в Австралия да спазват ограниченията се оказа сериозно предизвикателство, но все още е твърде рано да се измерят реалните резултати върху психичното здраве на подрастващите

Успешна ли е първата в света забрана на социалните мрежи за деца под 16 години три месеца след въвеждането ѝ?

Високопоставен служител на Комисията определи този механизъм като „златен стандарт“ в защитата на личната информация.

Симеон де Брувер от организацията за цифрови права EDRi обаче критикува инициативата: „Комисията представя инструментите си като решение за поверителността, но напълно пренебрегва други цифрови права – като свободата на информация и изразяване, както за младите хора, така и за възрастните, които няма да могат да използват този механизъм.“

Решението на Фон дер Лайен, макар и с технически характер, е отражение на засилващия се политически консенсус за ограничаване на достъпа на непълнолетни до социални мрежи и техните пристрастяващи алгоритми.

Седем държави, които вече координират разработката на собствени приложения с ЕС, ще въведат свои версии до края на годината: Кипър, Дания, Франция, Гърция, Италия, Ирландия и Испания.

Системата ще предлага три метода за верификация: чрез паспорт, лична карта или чрез QR код, издаден от доверена страна – например училище или банка, която потвърждава възрастта на потребителя.

След това приложението ще съхранява единствено информация дали потребителят е над 13, 15 или 18 години, без да пази други данни. Онлайн услугите, като сайтове за съдържание за възрастни или социални мрежи, ще могат да използват приложението, за да проверяват дали даден потребител отговаря на възрастовите изисквания.

Фон дер Лайен ще представи решението пред европейските лидери в четвъртък с цел да осигури политическа подкрепа. В разговора ще участват осем държавни и правителствени ръководители, включително Макрон, както и представители на Кипър, Чехия, Германия, Гърция, Италия, Ирландия, Испания и Словения, както и министрите по цифровите въпроси на Австрия, Нидерландия, Полша и Португалия.

Приложението ще използва IP адреси за определяне на местоположението на потребителите, което означава, че може да бъде заобиколено чрез виртуална частна мрежа (VPN), посочва служителят на Комисията.

Ранд Хамуд, директор по сигурността в Center for Democracy and Technology Europe, подчертава в официална позиция, че плановете „не предлагат достатъчно гаранции за защитата на данните, анонимността и сигурността на уязвими групи“. 

Хамуд допълва, че липсва яснота относно това какъв достъп до данните ще имат правителствата и европейските институции. Според нея остава нерешен въпросът как Комисията ще предотврати евентуално проследяване на потребителите или неправомерно споделяне на лична информация с трети страни и държави.