Гърция ограничава социалните мрежи за деца под 15 години, но дебатът за ефективността тепърва се изостря
Мярката цели да ограничи вредите върху психичното здраве, но експерти предупреждават, че забраните не решават проблема, а прехвърлят фокуса
,fit(1001:538)&format=webp)
Гърция ограничава достъпа на деца до социални мрежи, което може да се превърне в повратна точка за цяла Европа.
Премиерът Кириакос Мицотакис обяви, че от 1 януари 2027 г. лица под 15 години няма да имат достъп до социални платформи. Мярката цели да ограничи нарастващите проблеми с психичното здраве, съня и зависимостта от дигитални продукти.
Мицотакис посочва, че дизайнът на тези платформи не само задържа вниманието, но и го експлоатира, създавайки цикли на сравнение, социален натиск и постоянна стимулация, които подрастващите трудно управляват, съобщава Reuters.
Гръцкото правителство вече забрани мобилните телефони в училищата и въведе инструменти за родителски контрол, което показва ясно структурирана стратегия за ограничаване на дигиталната експозиция при децата. Около 80% от обществото подкрепя подобна забрана според проучване на ALCO, а родителите често съобщават за нарушения в съня, тревожност и прекомерно време пред екрана. Това дава на властите легитимност да наложат директна забрана.
Гърция не действа изолирано, а се позиционира като катализатор на по-широка регулация в Европа. Словения, Обединеното кралство, Австрия и Испания вече разработват сходни политики, а Австралия въведе глобален прецедент със забрана за социални мрежи за потребители под 16 години.
Във Великобритания Министерството на науката, иновациите и технологиите провежда пилотна програма, която тества ограничения върху социалните мрежи сред 300 тийнейджъри и измерва ефекта върху съня, образованието и семейната среда, отбелязва The Independent.
Социалните мрежи вече не се възприемат само като технологичен продукт, а като риск за подрастващите, който изисква държавна и вероятно европейска регулация.
Ако гръцкият модел се наложи, индустрията ще трябва да преразгледа основната си бизнес логика, основана на максимално задържане на вниманието. Това е сблъсък между обществения интерес и платформите, които досега оперираха с минимални ограничения.
На този фон обаче се засилва и критиката към подобни мерки. Част от експертите определят масовите забрани като неефективно „бързо решение“, което не адресира реалния проблем, съобщава CNBC.
Правителствата по света все по-активно ограничават достъпа на тийнейджърите до социални мрежи, а доказателствата за вредите им се увеличават. Австралия вече въведе забрана за потребители под 16 години, като задължи платформи като Instagram, TikTok, YouTube, X и Reddit да внедрят системи за верификация на възрастта или да понесат санкции.
В Европа процесът се ускорява, като Обединеното кралство, Испания, Франция и Австрия вече подготвят свои регулации. В САЩ федерална забрана е малко вероятна, но отделни щати разработват местно законодателство.
Натискът върху индустрията се засилва и от страна на съдебната система. Meta претърпя две последователни съдебни загуби през март, като и двете са свързани с безопасността на децата и вредите от социалните мрежи. Съд в Санта Фе постанови, че компанията е подвела потребителите относно безопасността на платформите си, а ден по-късно съд в Лос Анджелис стигна до заключението, че Meta и YouTube са разработили функционалности, допринасящи за психични вреди.
Соня Ливингстън, професор по социална психология в London School of Economics, смята, че тези развития ще „отключат вълна от ново законодателство“. Тя определя забраните като признание за провал: „Това е знак, че не можем да регулираме компаниите, затова ограничаваме децата.“
Експертите подчертават, че проблемът не е липсата на закони, а тяхното прилагане. Вместо забрани, те призовават за по-строги изисквания към платформите, включително „безопасност по дизайн“, която да премахва функции, насърчаващи зависимост и рисково поведение.
Критиките стават още по-сериозни. Някои анализатори смятат, че тези мерки са не само неефективни, но и несправедливи. Те посочват, че забраните лишават младите хора от достъп до информация, социализация и дигитална култура, без да предлагат алтернатива. Освен това ограниченията могат да изтласкат тийнейджърите към по-слабо регулирани части на интернет, включително чрез използване на VPN или алтернативни приложения.
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)