През първия месец от американско-израелската война в Иран 100-те най-големи нефтогазови компании в света са реализирали над 30 милиона долара на час под формата на неоснователна печалба, показва ексклузивен анализ на британския The Guardian.

Saudi Aramco, Gazprom и ExxonMobil са сред най-големите бенефициенти на този бум, което означава, че ключови противници на мерките за борба с климатичните промени продължават да процъфтяват.

Конфликтът изтласка цената на петрола до средно 100 долара за барел през март, което доведе до неочаквани печалби, оценявани на 23 млрд. долара.

Ще отнеме месеци, докато доставките на нефт и газ се върнат до нивата от преди войната, а компаниите ще спечелят 234 млрд. долара до края на годината, ако цената на петрола продължи да е средно 100 долара.

Анализът на The Guardian използва данни от водещия доставчик на информация Rystad Energy, анализирани от Global Witness.

Според анализатори този ход може да е преговорна тактика, но има риск от ескалация и правни спорове, както и от гнева на страните, внасящи петрол от Иран, като Китай и Индия

Блокадата на Ормузкия проток може да задълбочи най-тежката енергийна криза в света – и да доведе до опасна грешка

Извънредните печалби идват от джоба на потребителите, които плащат високи цени, за да заредят автомобилите си и да захранват домовете си, както и от бизнеса, който понася по-високи сметки за енергия.

Десетки страни намалиха данъците върху горивата, за да помогнат на затруднените потребители, което означава, че тези държави, включително Австралия, Южна Африка, Италия, Бразилия и Замбия, събират по-малко средства за обществени услуги.

На този фон натискът за въвеждане на данък върху извънредните печалби на нефтогазовите компании се засилва, като Европейската комисия разглежда искане от финансовите министри на Германия, Испания, Италия, Португалия и Австрия да „се изпрати ясно послание, че онези, които печелят от последиците от войната, трябва да допринесат за облекчаване на тежестта върху широката общественост“.

„Това би позволило да се финансират временни облекчения, особено за потребителите, и да се ограничи нарастващата инфлация, без да се налагат допълнителни тежести върху публичните бюджети“, заявяват министрите в писмо от 4 април. Сметката на ЕС за изкопаеми горива е нараснала с 22 млрд. евро от началото на войната в Иран.

Прекъсването не само обърква сектора на корабоплаването и застраховането, но и обещава драстичен домино ефект върху авиацията, селското стопанство, автомобилната промишленост и други индустрии, предупреждава главният изпълнителен директор Амин Насър

Saudi Aramco: Ще има „катастрофални последствия“ за световните петролни пазари, ако Иран продължи да прекъсва корабоплаването

Saudi Aramco е безспорно най-големият печеливш, като се очаква да реализира печалба в размер на 25,5 млрд. долара през 2026 г., ако средната цена на петрола е 100 долара. Това е в допълнение към огромните печалби, които обичайно реализира саудитската компания, предимно държавна собственост – 250 млн. долара на ден между 2016 и 2023 г.

Саудитска Арабия от десетилетия води успешни усилия за блокиране и забавяне на международните действия за климата, допълва The Guardian.

Gazprom, Rosneft и Lukoil се очаква да реализират около 23,9 млрд. долара печалби от войната в Иран до края на годината.

Конфликтът е попълнил хазната на Владимир Путин за неговата собствена война в Украйна, като през март Русия е получила приходи от износ на петрол в размер на 840 млн. долара на ден – с 50% повече в сравнение с февруари, според анализ на Центъра за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух.

„Путин иска да е полезен по отношение на Иран. Казах му: „Можеш да бъдеш по-полезен, като сложиш край на войната между Украйна и Русия. Това ще бъде по-полезно“, заяви президентът на САЩ

Тръмп и Путин обмислят облекчаване на санкциите срещу руския петрол

ExxonMobil, която отдавна отрича климатичните промени, ще реализира 11 млрд. долара печалби от войната през 2026 г., ако цената от 100 долара се запази. Shell ще получи тласък от 6,8 млрд. долара. Стойността и на двете компании, както и на други, се е повишила значително поради ръста на цените на акциите в месеца след началото на войната в Иран: ExxonMobil струва с 118 млрд. долара повече, а Shell с 34 млрд. долара повече.

Според анализа Chevron е на път да реализира неочаквани печалби от войната в Иран в размер на 9,2 млрд. долара. Изпълнителният директор на компанията, Майк Уърт, също е извлякъл полза, като е продал акции на стойност 104 млн. долара между януари и март.

Въздействието на войната в Иран вероятно ще бъде дълготрайно, като в понеделник шефът на Международната енергийна агенция Фатих Бирол я описа като най-големия шок за световния енергиен пазар.

Ръководителят на Международната агенция по енергетика отправя завоалиран намек към Китай, призовавайки страните да избягват забрани за износ въпреки задълбочаващия се шок в доставките

Фатих Бирол, МАЕ: Държавите не бива да трупат горива по време на войната с Иран

Скокът в цените на петрола и газа накара директорът на ООН по климатичните въпроси Саймън Стийл, да предупреди в средата на март: „Зависимостта от изкопаемите горива отнема националната сигурност и суверенитет и ги замества с подчинение и нарастващи разходи.“ Той заявява, че възобновяемата енергия може да предпази хората и нациите от скока в цените: „Слънчевата светлина не зависи от тесни и уязвими морски проливи.“

Печалбите от войната в Иран за нефтогазовите компании се прибавят към това, което от десетилетия е доходен бизнес за нефтопроизводителните и акционерите.

През последните 50 години нефтогазовият сектор е реализирал средно по 1 трилион долара чиста печалба годишно, а в кризисни години като 2022 г., когато Русия започна мащабна инвазия в Украйна, сумата е значително по-висока. Секторът на изкопаеми горива също се възползва от изрични субсидии, които според МВФ са възлизали на общо 1,3 трилиона долара през 2022 г.

Цените на енергийните борси са се превърнали в индикатор за геополитически и икономически рискове, като започват да се покачват, когато реториката на Тръмп е агресивна, и спадат, когато тя се успокоява, обясняват анализатори

„Танго“ в несигурни стъпки: Как петролните пазари преследват синхрона с новините от Близкия изток

Патрик Гейли, ръководител по разследваща журналистика в Global Witness, заявява: „Моментите на глобална криза продължават да се превръщат в огромни печалби за петролните гиганти, докато обикновените хора плащат цената. Докато правителствата не се откажат от зависимостта от изкопаемите горива, цялата покупателна способност ще е заложник на капризите на силни мъже“.

Според Джес Ралстън, ръководител на енергийния отдел в Energy and Climate Intelligence Unit „кризата в сектора на нефта и газа за пореден път показва цената на нашата зависимост от нестабилните изкопаеми горива. Инвестирането в технологии за нулеви нетни емисии е не само пътят към трайна енергийна сигурност, но и единствен начин да възстановим равновесието в климатичната система. Призивите за увеличаване на производството на изкопаеми горива и отстъпване от мерките за нулеви емисии просто биха подкопали нашата енергийна сигурност и биха увеличили нашата уязвимост към вредните климатични въздействия“.

Според Бет Уолкър, експерт по енергийна политика в аналитичния център E3G „правителствата трябва да използват данъците върху извънредните печалби, за да ускорят прехода към зелена енергия, вместо да задълбочават зависимостта от изкопаемите горива“.

Исторически тези акции омекотяват пазарните сътресения при петролни шокове, но днес делът им в индексите е сведен до едва няколко процента

Застраховка срещу петролен апокалипсис? Енергийният сектор липсва в много портфейли

Saudi Aramco, Shell и TotalEnergies са отказали коментар, а ExxonMobil, Chevron, Gazprom, Petrobras и ADNOC не са отговорили на запитванията за коментар от The Guardian.

Очакваните печалби от войната са изчислени с помощта на базата данни UCube на Rystad Energy, която интегрира глобални данни за отделните находища, новини и разузнавателна информация и взема предвид търсенето на нефт и газ, за да прогнозира колко може да достави всяко находище.

Те са изчислени чрез сравнение на свободния паричен поток, генериран от производството на нефт и газ през март, когато цената на нефта е средно 100 долара за барел, с цената от 70 долара преди войната с Иран. Тези данни представляват приблизителната печалба от добивната дейност след данъци, капиталови и оперативни разходи.