ЕЦБ: Преминаването от лев към евро досега е оказало ограничено влияние върху цените и инфлацията

Подобно на други държави, въвели еврото, обществената подкрепа за приемането на новата валута в България беше засегната от опасения за евентуално повишение на цените.

Те обикновено са свързани с практики на закръгляване в посока нагоре, разходите по превалутиране и опортюнистично определяне на цените, особено в сектори, където прозрачността и конкуренцията са ограничени.

За да намалят тези рискове, българските власти въведоха мерки, включително наблюдение на цените и инспекции за справяне с нелоялните практики, и наложиха на търговците да показват цените както в евро, така и в левове в продължение на година (от август 2025 г. до август 2026 г.), отбелязва ЕЦБ в публикация в блога си.

Централната банка на еврозоната представя предварителни данни, които сочат, че преходът от лев към евро досега е оказал ограничено и до голяма степен еднократно въздействие върху потребителските цени, концентрирано в сектора на услугите.

Нов член на масата: Как приемането на еврото от България пренарежда ЕЦБ

Междувременно възприеманата инфлация остава под контрол. И опасенията от повишаване на цените започват да отслабват, докато обществената подкрепа за еврото нараства.

Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за България през януари и февруари 2026 г. показва, че инфлацията, измерена като промяна в цените в сравнение с предходните 12 месеца, продължава тенденцията към забавяне, и спада от 3,5 % през декември 2025 г. до 2,3% през януари и 2,1% през февруари.

Макар инфлацията на годишна база да е стандартният показател, който се следи, месечните тенденции дават по-актуална представа за динамиката на цените.

Те обаче са по-чувствителни към сезонните колебания, които включват корекциите на цените след празниците през януари, сезонните промени в цените на хранителните продукти (особено на пресни плодове и зеленчуци) или летните увеличения на пътуванията и настаняването.

Съвет от Португалия за еврото: Трябва да сте търпеливи, но добрите неща ще дойдат

Цените се повишават с 0,6% през януари 2026 г. в сравнение с декември 2025 г., т.е. преди въвеждането на еврото. Тази цифра е необичайно висока за типичен януари. Така че, макар инфлацията да продължава да следва низходяща тенденция, се наблюдава леко повишение след преминаването към еврото на месечна база, отбелязва в публикацията си ЕЦБ.

Какво стои зад това? По-внимателният поглед разкрива, че повишенията на цените се дължат главно на хранителните продукти и услугите. В същото време цените на енергийните и неенергийните промишлени стоки са спаднали в сравнение с декември.

Предвид изразената сезонност на някои компоненти на ИПЦ, ЕЦБ сравнява месечните промени през януари 2026 г. с тези през януари за периода 2011–2021 г. Годините 2022–2025 г. са изключени поради високата инфлация и честите политически интервенции, като промени в ДДС, които могат да замъглят основните сезонни модели в ценовите тенденции.

Това сравнение показва, че цените на услугите отбелязват необичайно силно покачване през януари 2026 г. В същото време динамиката при останалите основни компоненти на ценовия индекс е в съответствие с тенденциите.

При по-задълбочен поглед върху категорията „услуги“ се наблюдава по-силно покачване на цените в редица административни, правни и други услуги, ресторанти и настаняване, здравни услуги, наеми, битови и домакински услуги. Услугите, свързани с транспорта, като поддръжка и ремонт, както и застрахователните услуги, услугите за отдих и за лична грижа, включително фризьорски услуги, също отбелязват по-високо от обичайното покачване на цените.

През февруари месечният ръст на ИПЦ се задържа на 0,2%, като всички основни компоненти, включително услугите, като цяло съответстват на миналите сезонни тенденции. Само няколко позиции в сектора на услугите отбелязват месечно увеличение над историческите си средни стойности. Това са ресторантите и настаняването, както и информацията и комуникациите. Това сочи, че увеличенията през януари са предимно краткотрайни и не са довели до по-широки или устойчиви ценови натиски, допълва ЕЦБ.

Каква роля е изиграло въвеждането на еврото в това?

За да изчисли потенциалното въздействие на еврото, ЕЦБ провежда проучване. Приема, че темповете на месечен ръст на цените през януари 2026 г. за избрани компоненти на услугите – тези, които показват най-големи отклонения от историческите тенденции, са следвали средните си януарски увеличения за периода 2011–2021 г. Според тези изчисления инфлацията в България би била с 0,3 до 0,4 процентни пункта по-ниска от действително отчетената стойност.

Следователно новата валута наистина би могла да доведе до леко повишение на инфлацията.

Тази предварителна оценка съвпада с констатациите от по-ранни проучвания на преминаването към еврото, които обикновено сочат леки, еднократни ефекти, концентрирани в части от сектора на услугите. Тези сектори често предлагат по-диференцирани продукти и имат по-силно местно измерение, което може да ограничи интензивността на конкуренцията и да улесни фирмите при коригирането на цените.

Еврото запазва високо обществено доверие сред гражданите, показва ново проучване

ЕЦБ допълва тези констатации с анализ на микроданни от търговски вериги в България. Те показват, че промените в цените по време на преминаването към еврото са били минимални и обикновено са възлизали само на няколко евроцента. Това сочи, че търговците на дребно са се придържали към фиксирания обменен курс и законовите правила за закръгляване. Не се наблюдават признаци за системни корекции на цените в посока нагоре.

В съответствие с това делът на „атрактивните“ цени – т.е. цени с крайни цифри, които продавачите считат за привлекателни за потребителите, като например 0,99 евро, бележи значителен спад след преминаването към еврото. Това отразява механичното превръщане на цените в левове в евро. Оттогава насам този дял постепенно се увеличава, което сочи, че търговците на дребно пренастройват цените към крайни цифри.

Отново, данните от предишни преходи към еврото показват, че такива корекции обикновено се извършват с течение на времето. Те често се случват в контекста на редовни преразглеждания на цените и промени в разходите, а не като пряко следствие от самия преход.

И същото изглежда е случаят с България. Това подсказва, че търговците на дребно не са повишавали систематично цените при въвеждането на еврото, отбелязва още ЕЦБ.

Икономическият анализ обаче сочи, че вероятно са направени ценови корекции още преди преминаването към еврото. Моделът на времевата поредица за инфлацията в сектора на услугите показва, че средната месечна инфлация между май и декември 2025 г. вероятно е била с около 0,4 процентни пункта по-висока от очакваното въз основа на фундаменталните показатели за разходите и търсенето.

Така че, след като стана ясно, че България ще приеме еврото, някои търговци на дребно са коригирали цените си. Въз основа на тази оценка е изготвена алтернативна траектория за инфлацията на услугите, за да се оцени потенциалният ефект върху общата инфлация. Като цяло резултатите сочат въздействие от около 0,1% върху общата инфлация през 2025 г.

България приема еврото: Най-важното за гражданите, бизнеса и парите – на всички

ЕЦБ разглежда още и как преминаването към новата валута се отразява на начина, по който българите възприемат промените в цените.

При предишни преходи към еврото потребителите често възприемат, че инфлацията се е повишила, като тя понякога се различава от действителната. Тази разлика може да отразява по-голямата чувствителност към цените на често купуваните стоки и услуги. Непознаването на новата валута и значителното медийно внимание към ценовите тенденции също могат да играят роля. Въпреки че тези ефекти обикновено са временни и не водят до трайни промени в инфлационните очаквания, важно е да се следи възприемането на цените, за да се подпомогне ефективната комуникация и да се запази доверието на обществеността по време на прехода.

През януари 2026 г. възприеманата инфлация в България, както показват индикаторите, базирани на проучвания, отбелязва значителен спад – най-големият, регистриран от началото на пандемията, макар че все още преобладават респондентите, които съобщават за повишения на цените. Освен това измерената инфлация се забавя, а очакванията на потребителите за повишение на цените в следващите 12 месеца отслабват. Това сочи, че както възприеманата инфлация, така и инфлационните очаквания не са били засегнати от преминаването към еврото.

Макар че възприятията за цените не се променят след еврото, обществената подкрепа в България се променя.

Проучванията показват, че тя не само надхвърля 50% през януари 2026 г., но и се повишава до 54% през февруари, което отбелязва подкрепа от мнозинството за първи път през последните години.

Укрепването на обществената подкрепа след въвеждането на еврото е в съответствие с тенденциите, наблюдавани при предишни преходи. Вероятно това отразява ограничените ценови ефекти от прехода и свързаното с тях отшумяване на по-ранните опасения.

Като цяло, въз основа на наличните до момента данни, се открояват три основни констатации, отбелязва ЕЦБ.

Първо, въпреки опасенията сред обществеността, преминаването на България към еврото на 1 януари 2026 г. е оказало ограничено и до голяма степен еднократно въздействие върху потребителските цени, като има някои признаци за ценови корекции.

Второ, възприеманата инфлация и очакванията за ценови увеличения не са били засегнати.

Трето, обществената подкрепа за еврото е нараснала над 50%, тъй като по-ранните опасения относно ценовите увеличения отшумяват.

Всички тези развития са в съответствие с моделите, наблюдавани при предишни преходи към еврото. Те предоставят полезна информация за други държави в ЕС, които се подготвят да приемат еврото. В перспектива е важно да продължи наблюдението на ценовите тенденции, за да се гарантира, че евентуални по-нататъшни корекции ще останат ограничени, завършва ЕЦБ.