Когато дадена държава приеме еврото, винаги възниква дискусия за очакваните последици за паричния ѝ суверенитет.

Това включва някои опасения, но и очаквани ползи, като например факта, че потребителите могат да пътуват, а компаниите да търгуват в цяла Европа, без да се налага да обменят пари.

Както при всяко разширяване на еврозоната, присъединяването на България води до институционални промени за Евросистемата, подчертава в нова публикация в блога си ЕЦБ, като се фокусира върху последиците за капитала и други финансови аспекти, както и за правата на глас в Управителния съвет.

Президентът на ЕЦБ отбеляза първия месец от присъединяването ни в еврозоната

Кристин Лагард: Един месец България в еврозоната - 358 милиона души споделят нашата валута и нашето бъдеще

Как присъединяването на България се отразява на капитала на ЕЦБ

ЕЦБ разполага със собствен капитал, който ѝ позволява да функционира и да запази финансовата си независимост от политическо влияние – принцип, който е изрично признат от Съда на Европейския съюз в решението по делото „Banka Slovenije“.

Националните централни банки на Европейския съюз са единствените участници в капитала на ЕЦБ.

Общият записан капитал на ЕЦБ в размер на 10,8 млрд. евро е разпределен между всички Национални централни банки на ЕС.

Делът на всяка се изчислява от ЕЦБ въз основа на капиталовия ключ, който отразява дела на съответната държава членка в общото население и БВП на ЕС. Съгласно капиталовия ключ делът на Българската народна банка (БНБ) в общия капитал е 0,9783%, което съответства на 105,9 млн. евро. Такъв беше случаят преди страната да приеме еврото на 1 януари 2026 г., допълва Централната банка.

Това, което обаче се промени на тази дата, е размерът на записания капитал на БНБ, внесен в ЕЦБ. Причината е, че Националните централни банки на държавите членки на ЕС извън еврозоната са длъжни да плащат само 3,75% от общия си дял в записания капитал на ЕЦБ като принос към оперативните разходи. Това означава, че преди да се присъедини към Евросистемата, България вече е внесла малко по-малко от 4 млн. евро, допълват от ЕЦБ.

Когато се присъедини към Евросистемата, БНБ трябваше да заплати останалите 96,25 % от своя записан капитал, възлизащ на 101,9 млн. евро.

В резултат на присъединяването на България към Евросистемата е увеличило общия размер на внесения капитал на ЕЦБ до 9 млрд. евро. Тази цифра отразява общия записан капитал на ЕЦБ, с изключение на сумите, които шестте Национални централни банки от ЕС извън еврозоната все още не са длъжни да внесат.

Преди присъединяването си към Евросистемата БНБ нямаше право да получава дял от разпределимите печалби на ЕЦБ и не беше длъжна да финансира нейните загуби. Сега, като акционер в ЕЦБ, има право на пълния си дял от печалбите на ЕЦБ, в съответствие с капиталовия ключ.

Тя може да бъде задължена да участва в покриването на загубите на ЕЦБ, ако Управителният съвет вземе такова решение, съгласно член 33.2 от Устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ.

Централната банка изтъква, че разходите и рисковете, свързани с приемането на еврото в страната се очаква да бъдат незначителни и до голяма степен еднократни

По-ниски разходи за гражданите и бизнеса, инвестиции, прозрачност - очакванията на ЕЦБ за България в еврозоната

БНБ вече получава своя дял от приходите, генерирани чрез операциите по паричната политика.

Освен че плащат своя дял в капитала на ЕЦБ, националните централни банки от Евросистемата прехвърлят валутни резерви и допринасят за резервите на ЕЦБ и свързаните с тях провизии при присъединяването си към Евросистемата.

Прехвърлянето на валутни резерви гарантира, че ЕЦБ разполага с достатъчна ликвидност за провеждане на евентуални валутни операции. Вноските в резервите, спомагат за покриването на част от средствата, които ЕЦБ може да използва за справяне с потенциалната реализация на рискове, особено тези от финансов характер. В този контекст БНБ прехвърли валутни резерви пропорционално на своя дял в записания капитал.

Тя изрази увереност, че приемането на еврото ще донесе значителни ползи за България, като посочи важността на правилното управление на прехода към новата валута

Кристин Лагард, ЕЦБ: Присъединяването към еврозоната ще осигури на България стабилност

Как се променя процесът на вземане на решения в ЕЦБ

Най-висшият орган за вземане на решения в ЕЦБ, Управителният съвет, отговаря за определянето на паричната политика. Още преди България да прие еврото, управителят на БНБ участва в заседания на Общия съвет, който, наред с други въпроси, разглежда и въпроси, свързани с приемането на еврото.

Сега, когато България е част от еврозоната, управителят Димитър Радев е член на Управителния съвет, който се състои от шестима членове на Изпълнителния съвет и 21 управители на Националните централни банки от еврозоната.

Постепенното разширяване на еврозоната и с това нарастващият брой на членовете на Управителния съвет превърнаха вземането на решения в сложно логистично предизвикателство, отбелязват в публикацията от ЕЦБ.

Според изданието ключовата промяна за България е институционална. Валутният борд силно е ограничавал ролята на БНБ, която в продължение на десетилетия е следвала автоматично чужда парична политика, без да има влияние върху вземането на решения

FT: Еврозоната дава по-голям суверенитет на България

Не всички управители имат право на глас при всяко решение.

С разрастването на Икономическия и паричен съюз с течение на времето е важно процесите на вземане на решения да са управляеми, за да могат да се вземат своевременно. За да се постигне това, Уставът на ЕСЦБ, който определя функционирането на ЕЦБ, ограничава броя на членовете на Управителния съвет с право на глас до 21, когато броят на представителите на управителите на НЦБ надвиши 18.

Когато през 2015 г. Литва става 19-ата, присъединила се към еврозоната, този праг е достигнат и така се въвежда нова система на ротационно право на глас. Съгласно нея шестимата членове на Изпълнителния съвет имат право на глас на всички заседания на Управителния съвет. Всички останали– 21-те управители на Националните централни банки от еврозоната, си поделят останалите 15 гласа на случаен ротационен принцип, като понякога се отказват от правото си на глас.

Героят е частният сектор, а вдигането на данъци би подкопало растежа и ползите от еврозоната, изтъква Димитър Радев

Управителят на БНБ: Членството в еврозоната ще създаде натиск за по-добра фискална устойчивост

Някои управители имат право на глас по-рядко от други.

За да се отчете относителният размер и икономическото значение на техните страни, както и важността на техните финансови центрове, управителите са разделени на две групи. Правата на глас в тях се редуват всеки месец на случаен принцип.

Първата група се състои от управителите на петте най-големи страни от еврозоната – Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия, които си поделят четири гласа. Това означава, че всеки се отказва от правото си на глас веднъж на всеки пет месеца.

Във втората група включването на управителя на БНБ означава, че останалите 11 гласасе разпределят между 16 управители, което увеличава честотата, с която всеки временно се отказва от правото си на глас. Понастоящем четирима управители се отказват от правото си на глас всеки месец.

Независимо от ротацията на гласуването, всички членове на Управителния съвет имат право да присъстват на всички заседания, да получават цялата документация и да упражняват правото си на изказване.

Тя припомни, че остават малко повече от 100 дни до официалното присъединяване на България към еврозоната и публикува снимка, на която се ръкува с гуверньора на БНБ

Кристин Лагард приветства управителя на БНБ Димитър Радев като наблюдател в УС на ЕЦБ

Управителният съвет взема решения колегиално, въз основа на консенсус.

В този контекст възможността да се представят аргументи и да се участва в дискусията може да е толкова важна, колкото и формалното право на глас.

В някои ситуации обаче се налага да се проведе формално гласуване.

В тези случаи Управителният съвет взема решения с обикновено мнозинство. Това изключва решенията по определени въпроси, свързани с акционерите, които включват капитала на ЕЦБ, капиталовия ключ за участие в ЕЦБ, прехвърлянето на валутни резерви към ЕЦБ, разпределянето на паричните приходи при изпълнението на функцията на паричната политика, и разпределянето на печалбите и загубите на ЕЦБ.

За тези решения гласовете се претеглят според дела на всяка Национална централна банка във внесения капитал на ЕЦБ, докато шестимата членове на Изпълнителния съвет имат тегло на гласа, равно на нула. С включването на управителя на БНБ в Управителния съвет, делът на БНБ се добавя към общата тежест, което леко намалява относителната тежест на гласовете на останалите 20 Национална централни банки при тези решения на акционерите.

От днес България е 21-вият член на еврозоната

Преходът от лев към евро поставя България в сърцето на Европа, заяви еврокомисарят Валдис Домбровскис

Когато дадена страна се присъедини към еврозоната, общественото внимание обикновено се фокусира върху въздействието й.

Но промени настъпват и зад кулисите.

Внесеният капитал на ЕЦБ – и следователно структурата й на собственост, се коригира всеки път, когато държава членка приеме еврото.

Когато Национална централна банка се присъедини към Евросистемата, системата за гласуване при вземането на решения се актуализира, за да се приспособи към новия член. Всеки път, когато еврозоната се разширява, ЕЦБ също се развива.