Въвеждането на еврото не е пряка причина за трайно повишаване на инфлацията. Това показва анализ на Фискалния съвет на България, базиран на реалния опит на шест държави, присъединили се към еврозоната в периода от 2007 до 2023 г. Данните сравняват хармонизираната средногодишна инфлация три години преди и три години след приемането на единната валута и очертават ясна тенденция: инфлационните процеси се определят от икономическата среда, а не от самата смяна на валутата.

Анализът обхваща Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва и Хърватия. В периода преди въвеждането на еврото в част от държавите се наблюдава умерено до силно нарастване на инфлацията, като най-изразено е то в Естония, докато в Латвия инфлацията дори е отрицателна или слаба. В Словения, Словакия и Хърватия движението на цените преди приемането на еврото остава в умерени граници.

Първата година след въвеждането на еврото не показва еднопосочна картина. В три от държавите инфлацията се повишава – в Словения, Естония и Латвия – но в останалите три тя намалява, като спадът е особено отчетлив в Словакия и Хърватия. Тези различия ясно показват, че няма универсален „евро ефект“, който автоматично да води до поскъпване.

Още по-показателна е динамиката през втората и третата година след присъединяването. Във всички разглеждани държави инфлацията се стабилизира и се връща към умерени нива. Дори в случая на Хърватия, където инфлацията остава по-висока, тя е по-ниска в сравнение с периода непосредствено преди приемането на еврото. Това подсказва, че евентуалните краткосрочни колебания не се превръщат в дългосрочен инфлационен натиск.

Заключението на Фискалния съвет е категорично: инфлацията не се поражда от номиналната смяна на валутата, а от реални икономически фактори. Сред тях са военни конфликти с пряко отражение върху икономиката, цените на енергията, производствените разходи, търсенето и провежданата икономическа политика. Самото въвеждане на еврото представлява техническо преизчисление на цени и доходи по фиксиран курс и не води до увеличаване на паричното предлагане.

В българския контекст този извод е допълнително подкрепен от факта, че страната функционира в условията на валутен борд. Това означава, че паричната политика и преди, и след въвеждането на еврото остава силно ограничена, а възможността за инфлационен натиск чрез емисия на пари е минимална.

Фискалният съвет отбелязва и друг важен аспект: усещането за общо поскъпване след смяната на валутата често е психологическо. Опитът на държавите от еврозоната показва, че реалният ефект върху цените е минимален и еднократен, докато обществените нагласи понякога създават впечатление за по-голямо увеличение, отколкото данните реално потвърждават.