Приемането на еврото от България е резултат от дългосрочна икономическа и институционална логика, която надхвърля чисто техническите аргументи за валутния риск, пише Financial Times в анализ, посветен на присъединяването на страната ни към еврозоната от 1 януари 2026 г.

Колумнистът на FT Крис Джайлс припомня, че процесът фактически започва още през 1997 г. с въвеждането на валутния борд, който фиксира лева първо към германската марка, а впоследствие към еврото.

След период на забавяне България бе приета в Европейския валутно-курсов механизъм (ERM II) през 2020 г., а шест години по-късно паричната интеграция бе завършена. По данни на Българската народна банка (БНБ) преходът протича без сътресения, като около половината от наличните левове вече са конвертирани в евро.

Централната банка изтъква, че разходите и рисковете, свързани с приемането на еврото в страната се очаква да бъдат незначителни и до голяма степен еднократни

По-ниски разходи за гражданите и бизнеса, инвестиции, прозрачност - очакванията на ЕЦБ за България в еврозоната

От изпълнител към създател на парична политика

Според Джайлс ключовата промяна за България е институционална. Валутният борд силно е ограничавал ролята на БНБ, която в продължение на десетилетия е следвала автоматично паричната политика на Бундесбанк (германската централна банка), а след това и на Европейската централна банка (ЕЦБ), без да има влияние върху вземането на решения.

С членството в еврозоната България вече участва пряко в управлението на паричната политика чрез представителството си в Управителния съвет на ЕЦБ.

FT отбелязва, че за страна, която и без това не е разполагала с независима парична политика, приемането на еврото не означава загуба на суверенитет, а напротив – придобиване на глас при вземането на решения, които така или иначе я засягат.

По-достъпни кредити и по-висок инвестиционен интерес

В анализа се посочва, че членството в еврозоната ще донесе и преки икономически ползи. Намаляването на минималните задължителни резерви на банките от 12% на 1% освобождава значителен ресурс за кредитиране на домакинствата и бизнеса.

Освен това ролята на кредитор от последна инстанция вече се споделя между БНБ и ЕЦБ, което повишава устойчивостта на банковата система.

Рейтинговите агенции вече повишиха рейтинга на България след официалното решение за присъединяване, а според FT това създава предпоставки за по-нататъшни подобрения при извръшване на допълнителни институционални реформи. Интересът на инвеститорите се отразява и на капиталовия пазар, като българският борсов индекс отчита силен ръст от началото на годината.

Оборотът на Българска фондова борса е нараснал с близо 184% на годишна база, а броят на сключените сделки се е увеличил със 112,79% спрямо същия период на предходната година

SOFIX започва 2026 г. с двуцифрен ръст след влизането на България в еврозоната

„България определено се изкачи в класацията на нашите инвестиционни цели. Вероятно сега сме по-оптимистично настроени към нея, отколкото към останалата част от Европа“, казва пред FT Николай Марков, главен икономист за Централна и Източна Европа в Pictet Asset Management.

Геополитически измерения

Джайлс поставя приемането на еврото и в по-широк геополитически контекст. България се присъединява към еврозоната година след влизането си в Шенген, което според анализаторите затвърждава мястото ѝ в ядрото на европейската интеграция.

На фона на войната в Украйна, засиленото влияние на Русия и риска от нови търговски конфликти със САЩ по-дълбоката обвързаност с ЕС се разглежда като стратегическо предимство.

„Напускането на еврозоната е изключително сложно и никога не се е случвало досега, което прави членството силен сигнал за ангажираност към европейския проект“, коментира за FT изпълнителният директор на Института за икономическа политика Ясен Георгиев.

По думите му геополитическите ползи от членството в еврозоната в настоящата международна обстановка могат да се окажат не по-малко значими от икономическите.