Как да превърнете прокрастинацията в свое предимство?

Лек дъжд барабани по прозореца. Диванът е преместен от другата страна на масичката, по-близо до подовата лампа. Пред д-р Питър Джоунс стои купчина от 40 студентски есета – неотворени и непроверени. Водата, кипната за чай преди час, вече е изстинала, докато на екрана се редуват страници в Wikipedia с биографии на знаменитости: Дейвид Хаселхоф (роден на 17 юли 1952 г.), Дани Миноуг (родена на 20 октомври 1971 г.). Следобедът изглежда безвъзвратно изгубен в типичен епизод на прокрастинация.

Днес тази дума има лоша репутация. Психолозите я свързват с повишена тревожност, понижено самочувствие и депресия. А списанията публикуват заглавия от типа „Как да спреш да отлагаш – СЕГА!“. Д-р Джоунс се пита дали спада към онези 20% от хората с „хронична прокрастинация“ – трайна склонност да избягват да правят това, което трябва. Преди няколко години това би го разтревожило, но днес вече не се притеснява. Приема такива дни, защото една малко известна идея, на която попадна в труд по средновековна теология, му показва как да се отпусне.

В статия за The Guardian д-р Джоунс анализира историята на седемте смъртни гряха – система за самопомощ, възникнала в египетската пустиня преди повече от 1600 години с цел да класифицира основните навици на човешкия ум. Според него средновековната мъдрост за тези състояния (гордост, завист, гняв, леност, алчност, лакомия и похот) остава изненадващо приложима в съвременния свят. Докато изучаването на гордостта предлага инструменти за справяне с нарцисизма, именно концепцията за четвъртия грях – леността – се оказва ключова за разбирането на модерната психика.

Тихата криза на технологичното общество – упадъкът на въображението

Д-р Джоунс подчертава, че леността исторически никога не е означавала просто „мързел“, което той определя като неточен превод. Оригиналният гръцки термин е acedia. Според труда от XIII век Summa de vitiis („Сборник на пороците“), тя представлява комплексно състояние от скука, депресия, тревожност и отчаяние. Това е моментът, в който човек се превръща в „кораб без кормило“ – съзнава посоката на своя живот, но не намира сили да я следва. Леността не е липса на цел, а специфичен вид скука, която парализира волята въпреки наличието на ясна посока.

В анализа си на текстове за самопомощ от XIII и XIV век, д-р Джоунс разграничава два коренно различни подхода към отлагането: единият е разрушителен, а другият – вдъхновяващ и дори жизнеутвърждаващ. Разликата според него се крие в начина, по който човек ангажира съзнанието си в тези „изгубени“ моменти.

Данте Алигиери описва „погрешния“ подход като вид сомнамбулизъм, водещ към провал. В „Божествена комедия“, докато изкачва планината на Чистилището, главният герой спира за почивка на терасата на Леността. В съня си той е омагьосан от жена с прелестен глас, но неговият водач Вергилий разкрива истината – под красивата фасада се крие разлагаща се плът.

Посланието на Данте е сурово: скуката действа като упойка за ума, правейки го уязвим за манипулации. В това състояние човек лесно се поддава на преследването на цели, които са привидно лъскави, но вътрешно изгнили.

Какъв е отговорът тогава? Най-значимите средновековни теолози не са вярвали, че е възможно смъртните грехове да бъдат напълно заличени. Те са съзнавали, че тези състояния са „вградени“ в нас и съставляват самите импулси, които ни правят хора. Ето защо са смятали, че „правилният“ подход към явление като прокрастинацията е нейното приемане, но с цел тя да бъде насочена към нещо, което носи полза за нас и за околните.

Бернар от Клерво, най-значимият монашески интелектуалец, който Европа някога е създавала, описва добрия живот като маратон през труден терен – посоката е ясна, но е невъзможно да се поддържа еднакво темпо през цялото време. В дни на апатия и скука е важно човек да остане буден и сетивно отворен. Дори най-дребното разсейване може да съдържа „сладост“, способна да събуди притихналото сърце.

Да влезеш в тъмното: Може ли човек да опознае себе си като угаси светлината

Самият Данте е изпитал това състояние. В своя трактат Convivio той описва период на дълбока депресия и нежелание за работа. В опит да се разсее, Данте започва да чете две книги: „Утешението на философията“ от Боеций и „За приятелството“ от Цицерон. И макар първоначалният му стремеж да е бил единствено да притъпи страданието си, в процеса на „търсене на сребро“ той открива „злато“. Тези произведения пробуждат у него любов към философията и му дават житейски урок – че докато пише в преследване на истината, а не за да оправдава своите желания или амбиции, творчеството никога повече няма да го прави нещастен.

Това, до което се докосва Данте, е „магическата формула“ на средновековната култура: използването на скуката като портал към себепознанието. В редица средновековни поеми – като „Парцифал“ на Волфрам фон Ешенбах или анонимната „Перла“ – главният герой започва своето пътуване в състояние на съновидна разсеяност. Парцифал копнее да бъде героичен рицар, но се лута неспокойно из провинцията; скърбящият разказвач в „Перла“ броди из градина, загледан разсеяно в растенията и цветята. Именно чрез тези отклонения обаче героите достигат до поразителни прозрения. Скитанията на Парцифал го отвеждат до Свещения граал, а разказвачът в „Перла“, докато е погълнат от зеленината наоколо, потъва в съновидение за Рая, където среща своята изгубена дъщеря. И двамата откриват много повече от това, което са мислели, че търсят. И двамата, отклонявайки се от „правия път“, достигат до по-дълбоко разбиране за самите себе си.

В светлината на тези изследвания, следобедите на летаргия могат да се разглеждат като необходима пауза. Д-р Джоунс заключава, че приемането на тези моменти е от съществено значение за емоционалното израстване. Както се посочва в средновековния труд Summa de vitiis: „Поле, което дава изобилен плод след тръни и бодили, е по-обичано от поле, което, макар никога да не е имало тръни, никога не е давало и кой знае какъв плод.“ В този смисъл дори четенето на биографии в Wikipedia може да бъде стъпка към откриването на нещо по-значимо, стига умът да остане буден.