Гневът на Доналд Тръмп към съюзниците от НАТО, които отказват да се включат във войната срещу Иран, засега постигна едно нещо – обедини ги срещу него.

В частни разговори, на вечери в тесен кръг и в кулоарите на срещи в Брюксел и другаде, европейски лидери и представители обсъждат как да реагират на заплахите на американския президент да изтегли САЩ от НАТО и какво биха направили, ако той наистина го направи.

Все по-често те споделят мрачната оценка, че ескалиращите атаки на Тръмп срещу Великобритания, Испания, Франция и други страни са знак за дълбок разрив в трансатлантическия съюз. И макар все още да няма ясен отговор как да се действа, някои държави вече обмислят разширяване на собствените си отбранителни формати, за да заобиколят отслабващото НАТО.

Висши американски представители засилват предупрежденията към съюзниците, които отказват да подкрепят Вашингтон във войната с Иран

Тръмп обяви, че обмисля оттегляне на САЩ от НАТО. Колко „лесно“ може да стане това?

„Алиансът е парализиран – дори не могат да провеждат срещи“, казва пред POLITICO европейски дипломат. „Доста ясно е, че НАТО вече започва да се разпада“, допълва представител на ЕС, подчертавайки, че Европа трябва спешно да засили собствената си отбрана. 

Нови нагласи в европейските среди ясно очертават промяната в следвоенния световен ред, за която Тръмп допринася в значителна степен.

През последните дни американската администрация вкара военния съюз в може би най-дълбоката криза в неговата 77-годишна история. Президентът и неговият екип обявиха, че ще преосмислят членството на САЩ в НАТО след края на войната с Иран – като ответна реакция на отказа на европейските съюзници да се включат в конфликта. Самият Тръмп допринесе за ескалацията на напрежението, определяйки НАТО като „хартиен тигър“ в интервю за The Telegraph.

Основното недоволство на Вашингтон идва от отказа на европейски държави като Испания, Великобритания и Франция да позволят на американските сили да използват техни бази или въздушно пространство за операции срещу Иран. Месец след началото на конфликта риториката на Тръмп става все по-агресивна, което се вижда в поредица от публикации в неговата платформа Truth Social.

За европейците въпросът, както винаги, е как да се предпазят от най-лошите последици и да съхранят това, което е най-ценно за тях.

Разговори на север

Миналата седмица в Хелзинки десет европейски лидери се събраха на вечеря без съветници в интимната обстановка на музея „Манерхайм“ – дома на финландския лидер от Втората световна война Густав Манерхайм.

Сред интериор от 40-те години и ловни трофеи лидерите на Великобритания, Швеция, Финландия и Норвегия проведоха критичен разговор за несигурното състояние на трансатлантическия съюз. Общото заключение бе, че ескалиращата враждебност на Тръмп в социалните мрежи представлява задълбочаваща се заплаха. Лидерите бяха категорични в отказа си да удовлетворят исканията на Вашингтон за пряко участие във военни действия срещу Иран.

„Всички искаме войната да приключи, но не сме на една и съща позиция със САЩ“, посочва представител, запознат с разговорите. Тръмп настоява НАТО да помогне, но лидерите остават резервирани, защото „повечето европейци не бяха информирани предварително, а Персийският залив няма нищо общо с НАТО“. В същото време кризата има обединяващ ефект: „Тези 10 държави винаги са били близки, но сега са още по-близки“, допълва той.

Този скептицизъм не се ограничава единствено до Северна Европа. Напротив – реакцията спрямо конфликта с Иран разкрива безпрецедентно единство сред европейските лидери в отказа им да ангажират военни ресурси в подкрепа на американско-израелските удари.

Въпреки това, според годишния доклад, се наблюдават значителни различия в разходите на отделните членки на Алианса

НАТО постигна целта за 2% разходи от БВП. Рюте: Няма място за самодоволство и няма време за губене

Дипломатически източници от ЕС твърдят, че действията на американския президент на практика са „разрушили“ трансатлантическото партньорство, но са обединили Европа в опозиция срещу войната. Високопоставен правителствен представител подчертава, че Вашингтон трябва самостоятелно да поеме последствията от решението си за атака.

 Разликата с 2003 г. е осезаема: докато при войната в Ирак Великобритания и Полша участваха с контингенти, днес и двете страни категорично дистанцират своите армии. Същевременно Испания и Франция наложиха рестрикции, затваряйки въздушното си пространство за американски военни полети към региона.

„САЩ не се консултираха с европейските съюзници преди да започнат операцията срещу Иран. Не е изненадващо, че сега някои от тях отказват достъп до базите си или въздушното пространство“, коментира Фабрис Потие, главен изпълнителен директор на Rasmussen Global и бивш директор по стратегическо планиране в НАТО.

„Тръмп се сблъсква с последствията от своя едностранен подход и от това, че приема Европа за даденост“, добавя той. „Ключово за европейските съюзници сега е да останат единни.“

Различен от Чърчил

Британският премиер Киър Стармър се превърна в една от основните мишени на Тръмп. Американският президент го атакува лично, като иронично отбеляза, че Стармър далеч не е Чърчил заради отказа му да подкрепи военната кампания.

Стармър отхвърли критиките с категоричното изявление: „Независимо от натиска или медийния отзвук, моите действия ще бъдат водени единствено от националния интерес на Великобритания.“

Той подчерта, че НАТО остава „най-ефективният военен съюз в света“, а страната му е „напълно ангажирана“ с него. В същото време британският финансов министър Рейчъл Рийвс изрази по-остра позиция: „Ядосана съм, че Доналд Тръмп избра да започне война в Близкия изток, без ясен план как да бъде прекратена.“

Въпреки това Великобритания и други държави се опитват да покажат, че искат да помогнат – особено предвид икономическите последици и значението на корабоплаването през Ормузкия проток.

Лондон ще бъде домакин на виртуална среща на 35 държави, на която ще се обсъждат дипломатически и политически мерки за възстановяване на свободата на търговията в региона.

Успоредно с това Великобритания и нейните съюзници ще проучат възможностите за участие в мироопазващи операции в Персийския залив, но едва след прекратяването на активните бойни действия.

В Лондон и други европейски столици има надежди, че държавното посещение на крал Чарлз III в САЩ този месец може да помогне за смекчаване на напрегнатите отношения. Президентът е почитател на монархията и миналата година сам се наслади на държавното си посещение във Великобритания.

Засега обаче нито едно от тези усилия не е дало резултат и не е повлияло на Тръмп.

Дистанцирането на Доналд Тръмп от Европа подтиква по-богатите държави да търсят членство в Европейския съюз в името на своята сигурност

Оръжия, а не богатство: Как се промени притегателната сила на ЕС за новите членове?

Напрежение в НАТО

Сред представители на НАТО има притеснение от разрива, но и известно объркване, тъй като САЩ все още не са отправили официално искане за помощ. Генералният секретар Марк Рюте дразни някои съюзници с отказа си да критикува Вашингтон и с опитите да омаловажи кризата.

„Всяко напрежение в съюза, при положение че САЩ са в центъра му, е повод за тревога“, отбелязва дипломат от НАТО.

В частни разговори представители признават, че непрекъснатите критики от страна на САЩ неизбежно отслабват НАТО, защото в същността си алиансът е идея. Член 5 от основополагащия договор на НАТО гласи, че държавите членки са готови да защитят всеки съюзник, който бъде нападнат.

В момента, в който това обещание бъде поставено под съмнение, НАТО губи силата си като възпиращ фактор срещу руска агресия. Тръмп поставя под въпрос тази идея толкова често, че на практика е превърнал съмнението в официална политика.

Вечерята в Хелзинки се състоя в края на среща на Съвместните експедиционни сили (JEF) – отбранителна група, водена от Великобритания, в която участват държави от Северна Европа. По думите на финландския министър на отбраната Анти Хаканен, JEF е създадена така, че да може бързо да разгръща сили в ситуации, при които не се задейства Член 5 на НАТО. „Не спекулирам, че Член 5 не работи“, подчертава той. „Той работи.“

Въпреки това, ако Член 5 не издържи, JEF може да се окаже алтернатива. Украйна вече има засилено партньорство с групата, а в бъдеще и Канада може да изгради по-тесни връзки с нея, посочва един от събеседниците.

Друга структура, която придобива все по-голямо значение, е Северното отбранително сътрудничество (Nordefco), включващо Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция.

Американският президент казва пред Financial Times, че срещата му с Китай може да бъде отложена

Тръмп предупреди, че НАТО е изправен пред „много лошо бъдеще“, ако съюзниците не помогнат на САЩ в Иран

Обратно към Брюксел

Именно в този контекст изпъква ключовата роля на Европейския съюз.

В продължение на години привържениците на НАТО настояваха Брюксел да стои настрана от отбранителната политика, за да не се конкурира с или да подкопава Алианса, който е в основата на европейската сигурност от 1949 г. насам.

Днес обаче, по думите на представител на ЕС, съюзът е „изключително активен“ в сферата на отбраната – до голяма степен заради острите словесни атаки на Тръмп срещу НАТО.

Разклащането на Алианса от страна на Тръмп е подтикнало ЕС да предвиди 150 милиарда евро под формата на заеми за държавите членки, които да инвестират в отбраната си. В същото време Брюксел проучва и възможността за прилагане на член 42.7 от Договора за ЕС – клауза за взаимна отбрана, посочва друг представител. Очаква се и нов план за икономическа сигурност това лято. „Трябва да предприемем действия, за да сме готови“, добавя той.

Но едно е Европа да се подготвя за евентуално оттегляне на САЩ. Съвсем друго е да се изправи срещу военен противник на прага си. За балтийските държави в частност екзистенциалната заплаха от Москва е причината единството да бъде толкова важно.

„В настоящия момент за всички съюзници е от критично значение да изграждат мостове, а не да ги рушат“, заяви пред POLITICO естонският министър на отбраната Хано Певкур. Според него опасенията, че САЩ подкопават основите на НАТО, са ясен сигнал за „разделение“ в Запада – сценарий, който по думите му е „точно това, към което се стреми Путин“