Държавите вече не искат да се присъединят към Европейския съюз, защото това ще ги направи по-богати, а защото ще им осигури по-голяма сигурност.

Преди две десетилетия, когато държавите от бившия Източен блок гледаха към Брюксел, основният мотив беше икономически – стремеж към западните стандарти на живот и по-високи заплати. Днес обаче ситуацията е коренно различна. В свят на разпадащ се следвоенен ред и разклатено доверие в защитата от страна на САЩ, дори богати нации като Исландия и Норвегия преосмислят дистанцията си от Европейския съюз. За тях членството вече не е въпрос на просперитет, а на жизненоважна сигурност.

„Членството в ЕС винаги е носило стабилност и просперитет за европейските държави“, заяви пред POLITICO европейският комисар по разширяването Марта Кос. „Сега виждаме, че държавите извън ЕС все повече осъзнават, че в свят на конкуриращи се влияния мястото на масата в ЕС носи и по-голяма сигурност и защита.“

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. е основен фактор за тази промяна. Но още по-значим катализатор е поведението на Доналд Тръмп след завръщането му в Белия дом през 2025 г., според дипломати и представители, запознати с обсъжданията в страните кандидатки.

Въпреки турбуленциите на световната сцена, и двете страни се придържат към споразумението, подчертава европейският комисар по търговията

ЕС и САЩ са провели търговска среща за критичните минерали, съобщи Шефчович

Дипломати посочват, че поредица от ходове на администрацията на Тръмп — от налагането на вносни мита и обвиненията към ЕС в „цивилизационно заличаване“, до заплахата за анексиране на Гренландия – са подтикнали редица държави да потърсят по-тясно сближаване с Брюксел.

Исландия изглежда готова за първите конкретни стъпки, като Рейкявик ускорява плановете си за референдум относно подновяването на преговорите за членство в ЕС. Външният министър Торгердур Катрин Гунарсдотир обяснява пред POLITICO, че част от причините се крият в „геополитическата турбулентност“. Тя подчерта, че страната би била по-защитена в блок от единомислещи държави, които бранят демокрацията, човешките права и териториалната цялост, добавяйки, че привлекателността на Съюза днес се корени както в колективната отбрана, така и в икономическата сигурност.

Разделението между богати и бедни

За настоящите членове на ЕС приемането на по-богати държави е значително по-привлекателно от включването на нова група по-бедни страни от Източна Европа.

Всички 13 държави, присъединили се към ЕС след 2004 г., все още получават повече средства, отколкото внасят в общия бюджет. Това вероятно ще важи и за страните от официалния списък на чакащите – включително Украйна, Молдова, Албания, Сърбия и Черна гора – тъй като вноските се определят основно според размера на икономиката.

Подобни финансови съображения правят убеждаването на настоящите страни членки изключително трудно. Тъй като всяко разширяване изисква пълно единодушие, досегашните членове се опасяват, че приемането на по-бедни държави ще намали техния дял от европейските фондове.

Наред с икономическите пречки, някои правителства изразяват съмнения и относно политическата устойчивост на кандидатите. Основен източник на безпокойство е техният дългосрочен ангажимент към ценности като свободата на медиите, независимостта на съдебната система и демократичните свободи.

„Не искаме още една Унгария или Словакия“, коментира дипломат, близък до дискусиите. „Не знаем какво ще се случи в тези страни след 10–15 години.“

За разлика от тях, богати държави с утвърдени демократични институции като Исландия и Норвегия не биха срещнали такива препятствия. И двете редовно попадат сред най-богатите страни в света по БВП на глава от населението.

„Разбира се, за Исландия или Норвегия би било по-лесно да се присъединят“, признава европейски служител. „Те вече са на около 80% готови по отношение на хармонизирането на законодателството си с това на ЕС. Ако решат да се присъединят, процесът може да бъде много бърз.“

„Не можете да прекалявате с регулацията, да променяте правилата в движение и да налагате огромни глоби на компаниите“, коментира Андрю Пъздър

Посланикът на САЩ в ЕС: Брюксел трябва да смекчи регулацията върху технологичните гиганти

„Тръмп променя всичко“

Многократните негативни коментари на Тръмп относно готовността на САЩ да защитават своите съюзници, съчетани със заплахите му срещу територии на Дания и Канада, принудиха държави, разчитали досега единствено на НАТО, да търсят алтернативи.

„НАТО разполага с един набор от инструменти, Европейският съюз – с друг“, посочва норвежкият политик Ине Ериксен Сьорейде. „Затова членството в Съюза е важно и от гледна точка на сигурността… Достигнахме момент, в който то има значение по нов начин.“

Вниманието отново се насочи към член 42.7 от договорите на Европейския съюз – клауза за взаимна отбрана, подобна на член 5 от Хартата на НАТО. Темата стана особено актуална след предполагаемата атака с дрон срещу британска военна база в Кипър. „Не е добър момент да бъдеш сам“, отбелязва норвежки представител, добавяйки кратко: „Тръмп променя всичко.“

Въпреки че Норвегия отхвърли членството на референдум през 1994 г., обществените нагласи започват да се променят. Макар мнозинството все още да е скептично, подкрепата за присъединяване към блока бележи постоянен ръст през последните 18 месеца.

Исландия подаде кандидатура през 2009 г. по време на финансова криза, но замрази преговорите през 2013 г. и окончателно се оттегли през 2015 г.

Гренландия се присъединява към предшественика на Европейския съюз през 1973 г. като част от Кралство Дания, но напуска през 1985 г., след като получава право на самоуправление и в резултат на спор относно политиката в областта на рибарството.

Изненадващо, в дискусиите се появява и Канада. Макар премиерът Марк Карни да отхвърля идеята за членство, страната се сближава с Европа в търговията и други области.

Великобритания, която напусна ЕС през 2016 г., също търси начини да подобри отношенията си със съюза. Въпреки че няма реална перспектива за повторно членство, Лондон и ЕС отново засилват сътрудничеството си.

Унгарците отиват до урните през април – и за първи път от дълго време някой различен от премиера Виктор Орбан има реален шанс да победи

Унгария: 5 ключови въпроса около най-важните избори в ЕС през 2026 г.

Сигурността като водещ мотив

Разбира се, исландците и норвежците може и да изберат да не се присъединяват към Европейския съюз, особено ако администрацията на Тръмп смекчи войнствената си реторика или ако по време на евентуални преговори се появят отново стари спорове. Торгердур от Исландия подчертава, че основният спорен въпрос ще бъде рибарството. Черна гора, която в момента е лидер за членство в Европейския съюз, и Украйна, която е сантименталният фаворит, може съвсем спокойно да приключат своите преговори, преди Осло или Рейкявик да са взели решение. Възможно е също така столиците, които блокират всяко разширяване на Съюза след присъединяването на Хърватия през 2013 г., да продължат да налагат вето на всеки нов кандидат. Притиснати обаче между Америка на Тръмп, Русия на Владимир Путин и Китай на Си Дзинпин, настоящите членове на Европейския съюз също биха могли да решат, че в многообразието и числеността се крие сигурност.

Руската инвазия в Украйна, която тласна Киев към Брюксел, демонстрира притегателната сила на Европейския съюз по отношение на сигурността. Атаката с дрон срещу британска авиобаза на остров Кипър този месец подчерта до каква степен членството в Съюза е гаранция за отбраната на Никозия, чието присъединяване към НАТО е блокирано от Турция. Кипър е разделен на турска и гръцка част.

„Когато беше взето решението Кипър да се присъедини към Европейския съюз, икономическото измерение очевидно беше много силно“, заяви министърът по европейските въпроси Марилена Рауна пред POLITICO. „Но мисля, че за Кипър сигурността винаги е била на първо място.“

Подобно на Кипър, Украйна е блокирана за влизане в НАТО, като Тръмп е категоричен, че няма да допусне подобно действие. Тъй като тази възможност е извън обсъждане, присъединяването към Европейския съюз е единствената гаранция за сигурност, на която Киев вярва, че може да разчита след прекратяване на огъня с Русия. Ползите за сигурността от присъединяването на Украйна към ЕС биха били взаимни, подчертават официални лица както от Киев, така и от Брюксел.

„Имаме общ интерес – Украйна може да укрепи отбраната на Европейския съюз. Представете си само как украински граничари, преминали през фронтовата линия, участват в мисии на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) в Балтийско море“, казва Иван Нагорняк, съветник в украинското правителство.

За държави като Норвегия, Исландия и Украйна суровата реалност на новия световен ред вече се усеща осезаемо. По думите на украински официален представител: „НАТО не съществува, САЩ не съществуват. Има само оръжия, дронове, боеприпаси. И има Европейски съюз.“