Войната с Иран може да има сериозни последици за инфлацията и лихвените проценти, предупреждава известният икономист Нуриел Рубини.

„Съществуват три типа инфлация. Първият е временен ръст в ценовото равнище, който впоследствие отшумява. Вторият е трайно по-високо ценово равнище, но без разкрепостване на инфлационните очаквания. Третият е, когато се повишава самият темп на инфлация и се засилват инфлационните очаквания“, обяснява професорът от Нюйоркския университет пред Yahoo Finance.

„В първите два случая най-разумната реакция е да се изчака и да не се предприемат действия – нито понижение, нито повишение на лихвите. Но ако инфлационните очаквания се разкрепостят, Федералният резерв – както и всяка централна банка – е принуден да повиши лихвените проценти. В противен случай рискувате трайно покачване на инфлационните очаквания. Все още не е ясно дали ще се окажем в третия сценарий. Това зависи от продължителността на войната и от това колко дълго цените на петрола ще останат значително над 100 долара за барел.“

Рубини, известен с прозвището „Д-р Дуум“ заради ранното си предупреждение за кризата през 2008 г., е сред най-влиятелните икономисти. Кариерата му включва позиции на най-високо ниво в политиката и академичните среди, включително в Съвета на икономическите съветници към Белия дом, Министерството на финансите на САЩ и Международния валутен фонд.

По отношение на икономическите перспективи Рубини допълва: „Ако цената на петрола остане над 100 долара до края на април, ефектът върху инфлацията ще бъде по-силен, а въздействието върху растежа също ще се ускори. Но това само по себе си не е достатъчно, за да тласне икономиката в рецесия.“

Мнението, че фондовият пазар в САЩ е в балон и е обречен на крах, е неправилно в средносрочен план, твърди икономистът

Нуриел Рубини: „Американската изключителност не само продължава, а ще се засили“

Фондовият пазар засега остава устойчив въпреки поскъпването на петрола, което поставя под въпрос производствения потенциал на американската икономика през тази година.

Въпреки това започват да се появяват първи признаци на напрежение.

Предварителните данни на Университета на Мичиган показват, че потребителското доверие в САЩ през март е спаднало до 55,5 пункта – най-ниското ниво за 2026 г. Анкетите, проведени преди ударите срещу Иран, сочат нарастващ оптимизъм, но данните от деветте дни след военните действия „напълно заличават“ този напредък.

Глобалните пазари се възстановиха, а цените на петрола се понижиха, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че мирните преговори с Техеран напредват

Златото и глобалните индекси възстановяват позиции след сигнали за деескалация в Близкия изток

Междувременно предварителните PMI проучвания за промишлеността през март сочат рязко забавяне на активността.

„По-високите цени на горивата имат ясно рецесионен ефект в краткосрочен план“, коментира бившият икономически съветник в администрацията на Тръмп Гари Кон.

„Няма нищо по-непосредствено за потребителя от това да стои на бензиностанцията и да гледа как цифрите на колонката се увеличават. Ако миналата седмица е плащал 80 долара, тази седмица плаща 85, а преди месец е плащал 60, той ясно усеща, че е загубил 20 долара разполагаем доход само при едно зареждане“, допълва Кон.