Съществуването на левичарите донякъде противоречи на класическата интерпретация на теорията на Дарвин. Според еволюцията чрез естествен подбор (опростено казано) даден вид запазва характеристиките, които подпомагат оцеляването и възпроизвеждането, а постепенно изоставя тези, които не носят значителна полза.

И все пак около 10% от хората по света са левичари – дял, който остава относително стабилен през цялата история.

Това поставя логичен въпрос: защо тази особеност продължава да съществува?

Изследване на учени от University of Chieti-Pescara в Италия се опитва да отговори на този въпрос, според материал на WIRED. Според учените левичарството може да дава предимство в конкурентни ситуации, особено при директни сблъсъци между двама души. Изследователите отбелязват, че ефектът е по-изразен при мъжете.

Хипотезата се базира на концепцията evolutionarily stable strategy (ESS) – еволюционно стабилна стратегия, идея от теорията на игрите, използвана за обяснение на моделите на еволюция.

Малкото голямо „чудо“ Хюго: Историята на британката, която роди след трансплантация на матка от починал донор

Защо левичарите остават малцинство?

Според тази теория делът на левичарите остава нисък, но стабилен, защото малцинственият им статус им дава предимство. Ако почти всички в популацията са десничари, левичарството носи така нареченото frequency-dependent advantage – предимство, което съществува именно защото е рядко явление.

В състезателни ситуации левичарите са по-трудни за предвиждане, защото повечето хора са свикнали да се състезават с хора с доминантна дясна ръка. Това може да даде малко, но реално предимство – класически пример е спортът, особено боксът, където неочакваният ляв удар може да се окаже решаващ.

Но ако левичарството стане твърде разпространено, този ефект ще изчезне. Хората ще се адаптират и ще свикнат да се изправят срещу левичари със същата честота. Така се достига еволюционно равновесие: мнозинството са десничари, а малцинството – левичари, защото нито една от двете „стратегии“ не може напълно да измести другата.

Един електрон, безкрайна Вселена: идеята, която поставя под въпрос разбирането ни за реалността

Какво показват експериментите

За да проверят тази хипотеза, италианските учени провеждат два експеримента, чиито резултати са публикувани в научното списание Scientific Reports и са цитирани от WIRED.

В първия участват около 1100 души, които попълват въпросници за степента на доминираща ръка и различни аспекти на конкурентното поведение – например стремеж към лични постижения или избягване на състезание поради тревожност.

Резултатите показват, че хората с по-силно изразено левичарство демонстрират по-висока ориентация към лични постижения и по-ниски нива на избягване на конкуренцията, свързано с тревожност. С други думи, левичарите са по-склонни да се включват в състезателни ситуации.

Когато учените сравняват силно изразените групи – хора, които са ясно изразени левичари или десничари, без двустранна ловкост – левичарите показват и по-високи нива на т.нар. хиперконкурентност. Това е личностна характеристика, която описва силно желание за победа, дори за сметка на другите.

Не става въпрос за по-добра моторика

Във втория експеримент участват 48 души, разделени поравно между левичари и десничари, както и между мъже и жени. Те преминават през т.нар. pegboard тест – класически лабораторен тест за измерване на ръчната ловкост.

Тук изследователите не откриват значими разлики нито между левичарите и десничарите, нито между моторните способности и нивата на конкурентност. Това показва, че връзката между левичарството и конкурентното поведение не се дължи на по-добра физическа координация.

Мозъчна мрежа, свързваща ума и тялото, обещава пробив в терапията на Паркинсон

Левичарството като еволюционно предимство

Според авторите на изследването левичарството вероятно не е просто биологична случайност, а характеристика, която може да носи предимства в конкурентни ситуации и затова се запазва в популацията.

Така се оформя своеобразен еволюционен баланс: мнозинството от десничари улеснява социалното сътрудничество, докато левичарското малцинство получава предимство в ситуации на директна конкуренция, където факторът изненада е важен.

Личностни различия – има ли ги?

Интересен въпрос е дали левичарите се различават и по други личностни характеристики. Изследването не открива съществени разлики между левичари и десничари по отношение на т.нар. големи пет личностни черти: откритост, съвестност, екстраверсия, доброжелателност и невротизъм.

Също така не е установена връзка между левичарството и нивата на депресия или тревожност при участниците без психиатрични диагнози.

Това подсказва, че потенциалното предимство на левичарството е по-тясно свързано с конкурентното поведение, отколкото с различия в личността или психичното здраве.

Каква е печалбата от генетичната лотария? Според нови изследвания – продължителността на живота ни

Ролята на пола

Проучването разглежда и разликите между мъжете и жените. Като цяло мъжете показват по-високи нива на хиперконкурентност и ориентация към постижения, докато жените по-често избягват състезателни ситуации поради тревожност.

Според учените това означава, че връзката между доминиращата ръка, конкурентното поведение и пола е сложна и вероятно се влияе както от биологични, така и от социални фактори. Именно тези взаимодействия ще бъдат обект на бъдещи изследвания.