Изкуственият интелект (AI) все още не е направил големия пробив в откриването на нови молекули. Въпреки това лидерите във фармацията твърдят, че той вече успешно оптимизира по-незабележимите етапи от разработването на лекарства.

AI помага при намирането на участници и локации за клинични изпитвания, както и при изготвянето на документи за регулаторите. Така технологията спестява седмици работа, твърдят седем големи фармацевтични компании и шест по-малки биотехнологични фирми на последната конференция JP Morgan Healthcare.

Разработката на ново лекарство често отнема до десет години и струва около 2 милиарда долара. Компании като Eli Lilly, в партньорство с технологичния гигант Nvidia, залагат на изкуствения интелект не само за ускоряване на процеса, но и за повишаване на процента на успешните медикаменти, пише Reuters. 

Фармацевтичните компании обявиха серия от сделки за инструменти, които да отключат потенциала на AI,  смятан за най-голямата технологична трансформация след интернет. 

AI агентите – автономни системи, които изискват минимална човешка намеса – могат да увеличат продуктивността в клиничната разработка с около 35%–45% през следващите пет години, прогнозира консултантската компания McKinsey.

Израелската Teva Pharmaceutical Industries посочва, че интегрира изкуствения интелект в работата си, за да може да се съсредоточи върху основната си цел – успешното пускане на нови лекарства на пазара.

„Всичко останало в този процес трябва да бъде максимално ефективно и стегнато“, казва главният изпълнителен директор на Teva Ричард Франсис. „Точно тук според мен дигитализацията и модерните AI процеси правят голямата разлика. Става въпрос за всички онези не особено бляскави детайли, които обаче са от ключово значение за нас.“

Лидери от гиганти като AstraZeneca, Roche и Pfizer, заедно с иновативни компании като Spyre и Nuvalent, подчертават огромното предизвикателство при управлението на документацията. Те трябва да обработват и проследяват хиляди страници регулаторни документи, обхващащи данни от клинични изпитвания, протоколи за безопасност и производствени записи.

Цялата тази документация трябва да бъде събрана, съпоставена и приведена в съответствие с изискванията на различните държави. Финансовият директор на AstraZeneca, Арадхана Сарин, обяснява, че този процес често налага използването на скъпи външни консултанти.

Хорхе Конде, генерален партньор във фонда за рисков капитал Andreessen Horowitz, инвестира в решения за т.нар. „проблемна средна фаза“ на разработката на лекарства. Това включва и инвестиция от 4,3 милиона долара в стартъпа Alleviate Health.

Той описва набирането на участници за клинични изпитвания като „фуния с течове“, при която много кандидати отпадат в процеса на подбор. Конде смята, че Alleviate може да реши този проблем, използвайки изкуствен интелект за автоматизиране на комуникацията, информирането, скрининга и планирането на прегледите.

Анализаторът от TD Cowen Брендън Смит твърди, че използването на AI – включително на големи езикови модели като Microsoft Copilot – за административни задачи вече е станало сравнително широко разпространено във фармацевтичната индустрия.

Но според него ще са нужни още между една и три години, преди инвеститорите да могат да измерят доколко технологията е започнала реално да ускорява разработването на лекарства. Изчисляването на спестяванията е трудно, защото зависи от това как и къде се внедряват тези инструменти.

Швейцарският гигант Novartis внедрява AI още през 2023 г. по време на мащабното клинично изпитване от последна фаза на своя медикамент за понижаване на холестерола Leqvio. В проучването, обхванало 14 000 души, технологията е ключов фактор, споделя главният медицински директор Шрийрам Арадие.

Процесът по подбор на изследователски центрове, който обикновено отнема между четири и шест седмици, се съкращава до едва двучасова среща. Благодарение на изкуствения интелект, Novartis успява да идентифицира най-ефективните локации и да приключи набирането на пациенти с почти хирургическа прецизност – само с 13 души над планирания брой.

От Novartis посочват, че времето, спестено благодарение на AI, има кумулативен ефект и може да съкрати финалния срок за разработване на дадено лекарство с цели месеци.

Британският фармацевтичен гигант GSK съобщи, че чрез комбинация от дигитални инструменти и AI е оптимизирал събирането на данни и подбора на участници за клинични изпитвания. Целта на компанията е да ускори всички свои проучвания с 15%. 

Благодарение на тази стратегия GSK спести около 9,5 милиона евро от финалните фази на изпитванията за новото лекарство срещу астма Exdensur. Препаратът получи официално одобрение в САЩ миналия месец.

Датската биотехнологична компания Genmab планира да внедри AI агент, задвижван от модела Claude на Anthropic, за да оптимизира своите клинични проучвания. Хишам Хамадех, ръководител на отдела за изкуствен интелект, обяснява, че целта е пълна автоматизация на процесите след приключване на изпитванията – от анализа на данните до генерирането на графики, таблици и финални медицински доклади.

Паралелно с това германската ITM вече е разработила метод за автоматизирано преобразуване на обемни доклади в стандартизираните формати на американския регулатор FDA. Макар технологията все още да не е внедрена официално, тя обещава да спести седмици труд на цели екипи.

„Всички чакат онова първо лекарство, създадено изцяло от изкуствен интелект“, отбелязва Джей Браднър, ръководител на изследователската дейност в Amgen. Според него AI вече е доказал ефективността си в подготовката на регулаторната документация, а молекулите на бъдещето вече са в напреднал етап на разработка.