По време на седмиците на модата често възниква въпросът за кого е предназначено всичко това. Например, когато фотографи се надпреварват да заснемат човек в ретро облекло или когато Присила Чан, съпругата на основателя на Meta Марк Зъкърбърг, се появява на ревю на Prada с палто от овча кожа на стойност около 11 500 евро – дреха, която мнозина биха могли да си позволят само ако са мултимилионери.

Този въпрос е особено актуален днес. Модата никога не е била толкова видима и едновременно толкова недостъпна.

От една страна, модната индустрия е трайна част от поп културата. Ревютата се излъчват на живо, а знаменитостите се превръщат в маркетингови инструменти. Платформи като TikTok и Instagram правят модата глобална тема. Дори позиции като тази на Ева Чен, вицепрезидент по модата в Instagram, се считат за толкова влиятелни, колкото ролята на Анна Уинтур от Vogue, според CNN.

В резултат цели поколения наблюдатели следят внимателно решенията на модните къщи и ги обсъждат онлайн. Например, спорното ревю на Gucci предизвика дни на активни дебати в социалните мрежи.

Луксът става все по-недостъпен

В същото време цените в модната индустрия продължават да растат. Класическа чанта на Chanel струваше около 5800 долара през 2019 г., а през 2024 г. достига 10 800 долара.

Колекцията на Versace за пролет 2025 г., определяна от мнозина като алтернатива на тенденцията „тих лукс“, включва рокли на стойност десетки хиляди долари.

Така дигиталният маркетинг превръща модата в масово обсъждана тема, но продуктите, които стоят зад този интерес, са достъпни за малък брой хора.

Теоретично младите потребители, особено поколението Z, се очаква да купуват по-достъпни продукти като парфюми или козметика на дизайнерски марки. На практика обаче те все по-често разпознават този модел и не винаги го следват.

Ralph Lauren продава възглавници, Prada – торти. Защо хегемоните на лукса сменят фокуса

Модата между елита и социалните мрежи

Това напрежение беше особено осезаемо по време на последната модна седмица. Основният въпрос остава: какво всъщност наблюдаваме?

Дали ревютата са насочени към свръхбогатия 1%, който може да си позволи тези дрехи, или са по-скоро културно съдържание, предназначено за социалните мрежи и анализирано от хора, които никога няма да купят подобни продукти?

Тази дилема се прояви ясно по време на ревюто на Prada, когато Зъкърбърг и Чан пристигнаха на събитието. Появата им вероятно е свързана със слухове за партньорство между Meta и Prada за разработване на смарт очила.

Колекцията следва типичния стил на Prada и се възприема като манифест на съвременната женственост. Петнадесет модела представиха 60 визии, като елементите се комбинираха и променяха по време на ревюто. Целта е да се покаже динамиката на съвременния живот на жените, които постоянно променят ролите и идентичността си.

Загуби ли думата „лукс“ значението си?

Милиардерите стоят на първия ред

За много наблюдатели появата на технологични милиардери на модните събития е по-интересна от самите представени дрехи.

Богатството на технологичния елит нараства значително през последните години. Според Forbes състоянието на Марк Зъкърбърг е нараснало от 72 млрд. до 177 млрд. долара в периода, когато цената на чантите Chanel почти се удвоява.

Когато богатството достигне подобни нива, възможностите за харчене се разширяват и модата се превръща в нова сцена за технологичните милиардери. Пример за това са Джеф Безос и Лорън Санчес, които също редовно присъстват на първите редове на ревютата.

Зъкърбърг изгледа ревюто на Prada от първия ред и разпали слухове за ново партньорство

Демократизирана мода – но само на думи

Дизайнерите смятат, че социалните мрежи изцяло променят начина, по който се възприема модата.

Глен Мартенс, творчески директор на Diesel и Maison Margiela, смята, че модата никога не е била до такава степен „демократизирана“.

„Сега всеки може да бъде критик. Всеки има мнение“, казва той.

Това обаче има и своите недостатъци. Много от новите коментатори не познават историята на модата и търсят предимно бързи и ефектни впечатления, а не по-задълбочени идеи.

Дрехите срещу маркетинга

Някои модни къщи приемат тази реалност и се адаптират към нея. За марки като Diesel социалните мрежи са част от идентичността им.

Други дизайнерски къщи предпочитат различен подход – да поставят самите дрехи в центъра.

Jil Sander и Marni, например, създават колекции за реални клиенти, а не за дигитален шум. Дизайнерите им се фокусират върху дрехи, които могат да се носят години наред.

Подобен подход следва и новият дизайнер на Marni, Мерил Роже, която черпи вдъхновение от края на 90-те и началото на 2000-те, но без типичната естетика на Y2K модата.

Модната седмица завърши с ревюто на Armani, което вече се ръководи от племенницата на покойния основател – Силвана Армани.

Колекцията включваше характерни за бранда елегантни костюми, широки панталони и меки палта, комбинирани с по-смели акценти като бургундско палто с ивици върху капитонирани панталони и бродирани якета.

Този стил има особен ефект: позволява както на мултимилионер, така и на студент, който купува винтидж Armani от платформи като TheRealReal, да се почувства сякаш притежава собствен частен самолет.

Може би именно това противоречие прави модата толкова завладяваща – тя е едновременно културен спектакъл и индустрия, до която малцина имат истински достъп.