Отдавна приложенията за запознанства биват критикувани за това, че превръщат романтичните отношения в безкраен поток от профили, разговори без конкретна посока и алгоритми, оптимизирани да задържат потребителите ангажирани, а не да създават реални връзки.

Сега нова вълна от стартъпи залага на различен подход: използване на т.нар. „agentic AI“ – изкуствен интелект, който не просто предлага профили, а действа като посредник, съветник и селектор.

Въпреки че идеята е проста, тя все пак е радикална за индустрията: няма нужда от swipe, няма безкрайни избори. Вместо това изкуственият интелект интервюира потребителя, анализира личността му и предлага ограничен набор от потенциални партньори.

От безкрайни профили към ограничен избор

Джасмин, 28-годишна жена от Лондон, прекарва три години сама, преди да изпробва AI приложението Fate. Предишният ѝ опит с платформи като Tinder и Hinge е бил разочароващ.

„Всичко беше едно и също – едни и същи разговори, едни и същи сценарии“, казва тя. „Реших да пробвам нещо различно. Agentic AI изглежда като посока, в която светът върви.“

Fate стартира в Лондон през май миналата година и се позиционира като първото „agentic AI“ приложение за запознанства, разказва The Guardian.

Вместо стандартен профил, потребителите преминават през интервю с AI асистент, който задава въпроси за техните ценности, желания и лични преживявания. След това алгоритъмът предлага едва пет потенциални съвпадения.

Няма нужда от превъртане или безкрайно скролване.

Допълнително AI може да изпълнява ролята на „консултант по запознанства“, като предлага въпроси и насоки за по-смислени разговори.

Нов бизнес модел в индустрия, която печели от самотата

Според Ракеш Найду, 28-годишния основател на Fate, основният проблем на традиционните платформи е структурен.

„Те печелят, когато хората остават в приложението възможно най-дълго. Това означава, че бизнес моделът им на практика монетизира самотата“, казва той пред The Guardian.

Традиционните приложения използват алгоритми, които оценяват „желаността“ на потребителите – например чрез Elo рейтинг, система, първоначално разработена за класиране на шахматисти. Това създава дигитална йерархия, в която хора с висок рейтинг се показват на други с висок рейтинг, а останалите остават в по-ниски сегменти.

Новите AI-базирани приложения се опитват да променят тази логика. Вместо популярност, те търсят съвместимост – това, което Найду нарича „сходство и взаимност на личността“.

Вълна от нови играчи в един пренаситен пазар

Fate не е единственото. В САЩ стартират платформи като Sitch и Keeper, които също използват AI, за да анализират детайлна информация за потребителите – от предпочитания за начин на живот до бъдещи семейни планове.

Keeper например твърди, че може да открие „рядък и автентичен партньор“, като използва по-дълбок анализ на личността.

Технологичното обещание е, че AI може да обработва огромни обеми информация и да открива модели, които класическите алгоритми пропускат.

Потребителите искат помощ, но не и контрол

Въпреки ентусиазма на стартиращите компании, доверието в AI все още е ограничено. Проучване, проведено от Match Group – компанията, която стои зад Tinder и Hinge – сред 5000 европейски граждани показва, че въпреки че много потребители одобряват използването на изкуствен интелект за откриване на фалшиви профили и токсично поведение, 62% са скептични към използването му за насочване на лични разговори.

Опасението е очевидно: рискът изкуственият интелект да се превърне в посредник не само при избора, но и при самата комуникация.

Амелия Милър, консултант към Match Group, наблюдава нарастваща зависимост от AI при междуличностните отношения.

„Все повече хора използват изкуствен интелект, за да формулират съобщения или да решат как да реагират в интимни ситуации“, казва тя.

„Проблемът е, че това намалява готовността им да бъдат уязвими – важно умение за изграждане на реална връзка.“

Ограниченият избор като стратегическо предимство

Един от най-интересните елементи на новите приложения с изкуствен интелект е именно ограничението.

Потребител на Fate, който се представя с името Йеремиас, е на мнение, че ключът към успеха може да не е самият AI, а ограничаването на опциите.

„Когато имаш само пет избора, започваш да мислиш по-внимателно“, казва той.

„А когато откажеш някого, трябва да обясниш защо. Това те кара да анализираш собствените си решения.“

Този дизайн елиминира феномена на „парадокса на избора“ – психологически ефект, при който прекалено много опции водят до парализа и неудовлетвореност.

AI като инфраструктура на интимността

За Джасмин резултатът е осезаем. След години без връзка тя вече има насрочени нови срещи.

„Отново усещаш онези пеперуди в стомаха“, казва тя. „Обличаш се специално, подготвяш се. Това връща емоцията.“

Това е ключовият тест за новото поколение AI dating платформи: дали могат да превърнат алгоритмите от инструмент за задържане на вниманието в инструмент за създаване на реални връзки.

Индустрията за онлайн запознанства, оценявана на десетки милиарди долари, навлиза в нова фаза. Ако традиционните приложения оптимизират за ангажираност, новите AI играчи на пазара твърдят, че оптимизират за резултат.

Въпросът вече не е дали AI може да намери партньор, а дали може да поправи бизнес модел, който твърде дълго печелеше от това да не го прави.