Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен използва трибуната на Мюнхенската конференция по сигурността, за да очертае визия за по-независима, по-бърза и по-решителна Европа в сферата на сигурността и отбраната.

Основното ѝ послание беше, че континентът вече не може да разчита на старите рефлекси и трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си защита.

„Европа трябва да стане по-независима – няма друг избор“, заяви тя в началото на речта си.

По думите ѝ „европейският начин на живот, нашите демократични устои и доверието на гражданите са поставени под въпрос“ – от териториални заплахи до мита и технологични регулации.

Независимостта, според нея, трябва да обхваща отбраната, енергетиката, икономиката, търговията, суровините и цифровите технологии.

Фон дер Лайен подчерта, че по-самостоятелна Европа не е в противоречие с трансатлантическите връзки.

„Напротив, независима Европа е силна Европа, а това прави и трансатлантическия съюз по-силен“.

Значителна част от речта ѝ беше посветена на начина, по който ЕС взема решения. Според нея Съюзът трябва да действа по-бързо и по-решително, особено в областта на сигурността.

„Това може да означава да разчитаме на квалифицирано мнозинство вместо на единодушие. Не е нужно да променяме договорите – трябва да използваме тези, които имаме“, заяви фон дер Лайен.

Така тя на практика постави под въпрос досегашната култура на консенсус по чувствителни теми в сигурността.

Фон дер Лайен изтъкна още, че Европа вече увеличава сериозно инвестициите в отбрана. По нейните думи военните разходи в ЕС са нараснали с близо 80% спрямо периода преди войната в Украйна.

„До 2028 г. европейските инвестиции в отбрана се очаква да надхвърлят сумата, която САЩ похарчиха за такова оборудване миналата година. Това е истинско европейско пробуждане.“

Но предупреди, че Европа трябва да надхвърли просто харченето на повече средства и че „никое табу не бива да остава непредизвикано“.

Член 42(7) и „един за всички“

Председателят на Комисията призова за реално прилагане на клаузата за взаимна отбрана в ЕС.

„Тя не е опция – тя е задължение в нашия Договор, член 42(7). Това е нашият колективен ангажимент да се защитаваме при агресия. Или казано просто – един за всички, всички за един.“

Това предвижда останалите държави членки да окажат „помощ и съдействие с всички средства, с които разполагат“, ако „държава членка стане жертва на въоръжена агресия на своя територия“.

Тъй като почти всички държави в ЕС са и членове на НАТО, тази клауза никога не е била разглеждана като ключов елемент от отбранителната им стратегия. Тя е била задействана само веднъж - от Франция след терористичните атаки в Париж през 2015 г.

Фон дер Лайен добави, че „този ангажимент има тежест само ако е изграден върху доверие и способности“.

Тя призова и за по-гъвкави формати на сътрудничество със страни извън ЕС.

„Трябва да формализираме тези нови форми на сътрудничество“, каза фон дер Лайен, визирайки формати като британската Joint Expeditionary Force и коалициите за Украйна.

„Трябва да започнем с най-близките си партньори – Великобритания, Норвегия, Исландия, Канада.“

Според нея „в тази изключително нестабилна среда Европа и особено Великобритания трябва да се сближат повече – в сигурността, икономиката и защитата на демокрациите“.

Край на самодоволството

Фон дер Лайен призна, че Европа дълго време е била твърде спокойна по отношение на сигурността си.

Цитирайки думите на Джери Фрийдхайм, заместник-министър на отбраната на САЩ през 70-те години, тя припомни, че държава, която не поема отговорност за сигурността си, я оставя на други.

„Това отразява някои неудобни истини за европейското самодоволство“, каза тя.

По думите ѝ „беше нужна шокова терапия“, за да започне Европа да приема сигурността сериозно.

„Някои линии вече бяха прекрачени и няма връщане назад.“

Друг интересен момент беше реакцията ѝ към речта на държавния секретар на САЩ Марко Рубио.

„Бях много успокоена от речта на държавния секретар“, каза тя, наричайки го „добър приятел“ и „силен съюзник“.

Фон дер Лайен призна, че „в администрацията има и по-остър тон по тези теми“, но подчерта, че сътрудничеството остава ключово.