Криминалната драма от 1973 г. „Серпико“ е направена директно по новинарските заглавия. Филмът е базиран на документалния бестселър на Питър Маас. За главната роля е избран Ал Пачино, който тъкмо е придобил световна слава като Майкъл Корлеоне в „Кръстникът“. Той влиза в образа на Франк Серпико – идеалистичен полицай, който се осмелява да се изправи срещу корупцията в Полицейското управление на Ню Йорк (NYPD).

Неговата непреклонна честност го превръща в аутсайдер сред колегите му. Но свързано ли е това с фаталния момент от 3 февруари 1971 г., когато той е прострелян по време на акция срещу наркотици? 

Серпико, син на италиански имигранти, постъпва в NYPD през 1959 г., за да служи на обществото. През 1965 г. става полицай под прикритие, което е стъпка към това да стане детектив. Скоро идеализмът му се сблъсква с нечестността на част от колегите му. Корупцията е повсеместна. Един полицай може да прибира по 800 долара на месец (8000 долара днес) от хазартни схеми, като старшите офицери вземат своя дял, разказва BBC. 

Като режисьор на лентата, британският актьор залага на простота, която носи необикновен емоционален заряд

Историята зад „Светлините на града“ на Чарли Чаплин и най-великия финален кадър в киното

През 1967 г. Серпико решава да разобличи случващото се и предава доказателства за корупцията на началниците си. В замяна е тормозен и заплашван. Към него се присъединява Дейвид Дърк – друг смел полицай с връзки във високите етажи. Докато Дърк е подреден юрист и семеен мъж, Серпико е нетипичен, свободолюбив самотник — още една причина да бъде непопулярен.

Три години по-късно, отчаяни и без друг вариант, двамата предават материалите си на New York Times. Взривоопасните разкрития на първа страница разтърсват града. Кметът Джон Линдзи назначава независима комисия, оглавена от адвоката от Уолстрийт Уитман Кнап. Серпико остава на активна служба.

През февруари 1971 г., вече в отдела за борба с наркотиците, той отива с трима колеги в жилищна сграда в Бруклин след сигнал за предстояща сделка. Серпико почуква на вратата на заподозрения и нахлува, когато тя се отваря – и е прострелян в лицето. Висш полицейски служител казва по-късно пред New York Magazine: „Бяхме ужасени, че може да го е направил друг полицай.“

Според списание New York Magazine, Серпико е бил „оставен да умре от своите колеги“, като единствено благодарение на човек, живеещ в сградата, е била извикана спешна помощ. След това той е бил откаран в болницата с полицейска кола. В статия за Politico от 2014 г. полицаят пише: „Един от полицаите, които ме караха същата вечер, по-късно каза: Ако знаех, че е той, щях да го оставя да изкърви до смърт.“

Година по-късно Дейвид Тейлър от предаването на BBC 24 Hours предава от „фронтовата линия“ на град, чиято криминална статистика прилича на такава от „действаща война“. Той установява, че Ню Йорк е не само най-богатият град в света, но и един от най-окаяните.

„Миналата година в града са извършени 1600 убийства. Тук са убити повече американци, отколкото във Виетнам. На всеки 15 минути става насилствено престъпление, на всяка минута – грабеж, а на всеки 30 секунди – кражба с взлом.“

„Но най-лошото е, че всички знаят, че полицаите вземат подкупи“, добавя той. Разследването установява, че корупцията е „широко разпространена, макар и не навсякъде еднаква“. Повечето корумпирани полицаи са т.нар. „тревопасни“ – служители, които приемат дребни подкупи и услуги от букмейкъри и хазартни оператори. „Месоядните“ – малък процент – печелят големи суми от наркотици, хазарт и тежки престъпления.

Ключовият свидетел в изслушванията за полицейската корупция е Уилям Филипс – полицай под прикритие, който е взимал подкупи в продължение на 14 години. Докато го гледа по телевизията, детектив от отдел „Убийства“ забелязва, че Филипс поразително прилича на портрета на заподозрян по неразкрито двойно убийство от 1968 г.

Холивудската звезда застава и пред камерата – в образа на досаден, нахилен, самонадеян и безработен актьор на име Болс

Когато Брадли Купър режисира: Историята на един комик… която не е съвсем весела

В крайна сметка Филипс е осъден за смъртта на двама души и прекарва 32 години в затвора. Той умира през 2023 г. на 92-годишна възраст. В некролога му New York Times задава въпроса: „Дали той наистина е извършил убийство, или му е бил спретнат номер в отплата за това, че е разбил синята стена на мълчанието?“

Серпико, който остава частично оглушал с едното ухо след стрелбата, също свидетелства пред комисията. Той заявява: „Надявам се в бъдеще полицаите да не изпитват същото разочарование и тревога, на които бях подложен аз през последните пет години. Преминах през това заради опитите си да докладвам за корупция пред моите началници. Накараха ме да се чувствам така, сякаш съм ги натоварил с нежелана задача.“

Той призова полицейското ръководство да създаде „атмосфера, в която нечестният служител се страхува от честния, а не обратното“.

Дърк коментира пред комисията: „Корупцията не е въпрос на пари. Да бъдеш полицай е призвание. Видях как това призвание бе унищожено от корупцията в нюйоркската полиция. То беше разрушено за мен, както и за хиляди други.“

Разочарован, Серпико напуска полицията през 1972 г. и за известно време се премества в Швейцария. Филмовата биография, режисирана от Сидни Лъмет, излиза година по-късно. Слоганът гласи: „Мнозина от колегите му го смятаха за най-опасния човек на света – честен полицай.“ През 2003 г. Американският филмов институт поставя Франк Серпико на 40-о място сред най-великите герои в историята на американското кино.