Идеята за „Европа на две скорости“ отново излиза на преден план на фона на нарастващи геополитически рискове, икономически натиск и все по-очевидната тромавост на процеса на вземане на решения в ЕС. Докато Германия и още пет водещи икономики обсъждат създаването на по-тясно ядро, способно да действа по-бързо и решително, по-малки държави като Литва предупреждават, че подобен подход може да подкопае самата основа на европейското единство. Дебатът разкрива все по-дълбокото напрежение между нуждата от ефективност и страха от нови разделителни линии в Съюза.

Литовският министър-председател Инга Ругиниене предупреждава, че предложенията за създаване на „Европейски съюз на две скорости“ могат да подкопаят единството на блока, като същевременно признава разочарованието от бавния процес на вземане на решения в 27-членния съюз.

„Смятам, че все по-често трябва да обсъждаме как да избегнем разделянето на отделни съюзи и вместо това да имаме един общ Европейски съюз“, коментира заяви Ругиниене, цитирана от LRT. „Независимо от размера на една държава, единният, ясен и силен глас е нашата гаранция за сигурност и източник на сила. Ако започнем да разделяме страните, това усещане за единство постепенно ще избледнее.“

Коментарите ѝ дойдоха, след като Reuters съобщи, че Германия е предложила модел за „Европа на две скорости“, при който шестте най-големи икономики ще формират ядро, способно да взема решения по-бързо от целия съюз.

Според информацията, предложеният формат цели намаляване на бюрокрацията, укрепване на еврото и създаване на общ капиталов пазар, който да подобри достъпа до финансиране за европейски стартиращи компании и бизнеси.

По-широката цел на плана е превръщането на отбранителната индустрия в двигател на икономическия растеж, както и осигуряването на достъп до суровини, които да помогнат на Европа да бъде по-конкурентоспособна спрямо САЩ и Китай.

Предлаганата „ядрена“ група включва Германия, Франция, Полша, Испания, Италия и Нидерландия.

В същото време Ругиниене подчертава, че настоящият механизъм за вземане на решения в ЕС често е твърде бавен и страда от липсата на ясно политическо лидерство, способно да обедини държавите членки около ключови приоритети.

„Дори правото на вето дълго време беше напълно нормален и приет инструмент, но днес то възпрепятства приемането на особено важни решения на Европейския съюз“, казва тя, посочвайки интеграцията на Украйна в ЕС като пример.

„Ако има държави, които използват правото на вето, за да блокират ключови решения и процеси, как да продължим напред? Вероятно именно затова възникват различни идеи,“ добавя премиерът на Литва.

Според Ругиниене Германия трябва да поеме по-силна роля на политическо лидерство в рамките на ЕС, тъй като съюзът се нуждае от по-ясна посока на фона на нарастващите геополитически и сигурностни предизвикателства.

Кристалина Георгиева: ЕС се нуждае от „цар на единния пазар“, за да приложи по-бързо доклада на Драги

Съюз на капиталовите пазари и редкоземни суровини сред приоритетите

„Като шест от основните икономики в Европа, ние искаме да бъдем двигателите“, коментира германският финансов министър Ларс Клингбайл след видеоконференция в сряда, включваща колегите му от Франция, Полша, Испания, Италия и Нидерландия. „Ние даваме тласък - останалите могат да се присъединят. Най-важното е да укрепим конкурентоспособността си и отбранителния си капацитет“, добавя той, цитиран от Reuters.

Идеята за създаване на ад хок коалиции, които да позволяват на част от държавите членки да напредват по определени проекти без съгласието на всички 27, отдавна изкушава някои страни и вече е прилагана при ключови инициативи – включително създаването на еврото.

Сега обаче тази концепция набира нова сила, тъй като Европа е изправена пред нарастваща несигурност, слаб икономически растеж и дълбоки политически разломи, без да разполага с ефективни общи механизми за справяне с геополитическите предизвикателства, идващи от САЩ при Тръмп, Русия и Китай.

По време на разговора в сряда не са взети конкретни решения, а по-скоро е постигнато съгласие да се работи в няколко ключови направления, посочва Reuters:

– изграждане на съюз на капиталовите пазари;

– засилване на международната роля на еврото, включително чрез създаване на независима европейска платежна система;

– координация на инвестициите в отбрана;

– осигуряване на достъп до критични суровини чрез съвместни покупки, стратегически резерви и търговски партньорства по света.

„С оглед на глобалната несигурност поставяме по-силен акцент върху европейския суверенитет“, коментира още Клингбайл, който по-рано през седмицата беше споменал идеята за Европа на две скорости, макар че в сряда не използва този израз.

Засега остава неясно на какъв етап и при какви условия други държави биха могли да се присъединят, както и какви точно цели си поставят шестте страни, които предстои да се срещнат отново - и дали това ще се случи извън обичайните, бавно движещи се канали за вземане на решения в ЕС.

Източник от ЕС посочва пред Reuters, че става дума за неформална, ад хок група, която ще се събира при необходимост. Друг източник подчертава, че това няма да бъде затворен или ексклузивен клуб.

Брюксел предлага 70% от критичните стоки в блока да бъдат „Мade in EU“

Натиск за движение напред

Германският канцлер Фридрих Мерц показва нарастваща готовност да действа без традиционното изискване за единодушие в ЕС, било то по търговското споразумение с Меркосур или по въпроса за Украйна.

Франция от години настоява за напредване в по-малки формати по политики - от защитни мерки за вноса на стомана до ядрената енергетика - които остават блокирани на ниво целия ЕС. И няколко от участниците в разговора са изразили съгласие с този подход.

„Европейската икономика трябва да ускори темпото. Промените се случват твърде бавно“, посочва пред Reuters полският финансов министър Анджей Домански.

Всички европейски страни са равни, но някои са по-равни от други

Още на 1 септември 2025 г. водещото италианско издание Corriere Della Sera посочи в остър коментар, че правилата за единодушие в съюз от 27 държави парализират напредъка и причиняват закъснения в области като финансирането, научните изследвания или индустриалната политика.

Предвид кризите – пандемията, Украйна, търговската война на САЩ и др., Европа парадоксално показва способност за реакция, съпроводена с оперативна неспособност, отбелязва в коментара си изданието.

Медията нарича търговската сделка ЕС-САЩ през лятото „поражение по отношение на митата“ и подчертава показателното значение на икономическите доклади на Марио Драги и Енрико Лета като „безупречна диагноза“, като допълва: „За да излезем от задънената улица, здравият разум изисква Европа на две скорости.“

Изданието признава ключовата необходимост да запазим изключителния европейски политически проект, създал условията за траен мир и позволил на пазар от 450 милиона потребители да се изправи пред външния свят. В коментара си обаче Corriere Della Sera добавя, че в Съюза, както във „Фермата на животните“ на Джордж Оруел, ако всички европейски страни са равни, някои са по-равни от други.

Най-развитите, най-населените, тези, които допринасят най-много, са и най-способни да гарантират суверенитет, било то политически, икономически, цифров или здравен. Около тях трябва да бъде организирана Европа на две скорости. За да се постигне това, трябва да се отхвърли идеята за промяна на договорите, което би отнело безкрайно много време, а са необходими бързи решения, посочва италианската медия.

Алтернативата е техническият подход.

Той няма символичен или политически заряд, но се основава на прагматичния подход на процедурата за „засилено сътрудничество“, която досега не е използвана в голяма степен, допълва Corriere Della Sera и обяснява в какво се състои тя.

Това е механизъм, който позволява на ограничена група държави да предприемат действия в конкретна област, без да е необходимо да чакат съгласието на останалите.

Предвидено в член 20 от Договора за Европейския съюз и в членове 326–334 от Договора за функционирането на Европейския съюз, засиленото сътрудничество обединява най-малко 9 държави за изпълнение на обща инициатива в област от компетентността на ЕС. То се одобрява от Съвета с квалифицирано мнозинство и след това от Европейския парламент.

По този начин, без да се засягат договорите, би могло да се заобиколи изискването за единодушие в много области и да се действа бързо.

Този инструмент е бил използван в миналото само за въпроси от по-малко значение в сравнение с настоящите нужди: защита на патенти, двойки с двойно гражданство, борба с измамите.

Това е точен подход, но днес е необходим последователен и структуриран пакет от действия в основните области. Целта е да се определи, в съответствие с доклада на Марио Драги, амбициозен и координиран пакет от засилено сътрудничество в данъчното облагане, цифровите технологии, промишлеността, миграцията и социалната политика.

В зависимост от темите, кръгът на членовете може да варира, но винаги трябва да има ядро, което да гарантира политическата, икономическата и правната съгласуваност, както и необходимата и сложна връзка с ЕК и ЕП, допълва Corriere della sera.